Монументът на републиката от 1883 г. в Париж издраскан с графити на ислямисти и левичари след изборите във Франция през 2024 г.
Преди 20 години създадох определението “ислямо-левичари”, за да посоча оправдателите на атентата от 11 септември и поддръжниците на ислямския световен терор в САЩ и Западна Европа. Терминът получи широко разпространение и чрез книгата, която преведох за издателство МаК “Обединени в омразата” от Джейми Глазов. Тя е именно за крайно левите в САЩ и Западна Европа, които подкрепят терора.
През 2007 и 2016 г. преведох за издателство МаК книгите против ислямския световен терор “Силата на разума” от Ориана Фалачи, и “Всичко е заради исляма” от Глен Бек. Първата книга получи огромна известност тук, втората – почти толкова.
През 2010 г. написах текста “Сирачетата на Берлинската стена”, който е за западната левица, която десетилетия подкрепяше Кремъл през Студената война /сега същата нелепо е против Путин!/ и когато СССР се провали и левичарите се объркаха, бързо прегърнаха ислямския световен терор. Същите вчера и днес са категорично против Израел. Текстът получи широко разпространение.
През 1974 г. президентът на Алжир Хуари Бумедиен заяви пред поразената ООН: “Един ден нашите синове ще дойдат в Западното полукълбо…но не като приятели…..утробите на жените ни ще ни дадат победата”.
Преди 19 години във връзка с ислямските бунтове във Франция и палежите на десетки хиляди коли написах есето “Началото е във Франция”, което беше публикувано в печата и получи широко разпространение.
Ето края:
“Някогашната велика Франция, родина на най-светлите умове и на Европейското просвещение, най-вярната дъщеря на Католическата църква, се превърна в атеистична, хедонистична, полусоциалистическа страна, която след две поколения ще бъде почти напълно ислямизирана. Днес родителите на 40% от децата, които се раждат във френските болници са мюсюлмани.
ЕВРАБИЯ, както може би ще се нарича в бъдеще Европа, постепенно се превръща в демографски и морален вакуум. Мултикултурализмът е новата религия, която измества християнството.
Някога Египет е бил християнска страна. Поколения след пристигането на арабите, християните там изобщо не могли да си представят, че може да е различно. Пет века били необходими, за да бъде ислямизиран Египет на коптите.
В Европа това ще се случи пет пъти по-бързо. Началото е във Франция. Щастлив съм, че няма да доживея края”.
Но защо пиша това? Заради последните събития във Франция – неокомунистите на Макрон и всички други неокомунисти леви и “десни” се обединиха против Льо Пен, която единствена се противопоставяше на колосалната Еврабия, която сега е Франция, и победиха.
Но така ли е? Отговор: победата всъщност е поражение за самите неокомунисти, но те дори не го знаят. Най-отвратителното: неокомунистите/леви либерали/глобалисти/сороси, “десни” и пр, тук и сега кършат ръце и плачат, защото крайната левица била победила във Франция. Really? Но вие всички сте едни и същи. Няма нужда от лицемерие, никой нормален не ви вярва.
През 1973 г. в Париж е публикувана книга, която предизвиква духовете и оставя дълбоки следи. Авторът е Жан Распай, пътешественик, писател, изследовател, книгата е „Станът на светците“. В нея се разказва за интелигенция, чието любимо занимание е да принася жертви на олтара на мултикултурализма и ислямо-левичарството. Интелектуалците, изпълнени с вина за расисткото и колониално минало на Франция призовават обществото да приеме милиони гневни имигранти, като израз на покаяние. Наградата е смърт и разрушение. Имигрантите рушат и грабят всичко пред тях. В страната настъпва хаос и терор.
По-късно Мишел Уелбек, явно повлиян от книгата на Распай, написа “Подчинение”.
“Станът на светците” е може би най-потисканата книга след войната. Единственото /!/ английско издание с твърди корици от 1987 г. сега струва 2507 долара!
Идеята за книгата хрумнала на Жан Распай през 1972 г., когато гледал Средиземно море от вилата си и изведнъж си представил, че то почернява от лодки с незаконни имигранти! Какво ли е било в главата му, когато е гледал тв репортажите малко преди края си в 2020 г.?
Но пророчеството на Жан Распай се сбъдна. Доказателството са изборите във Франция.
