Заводът на Фолксваген – къде, защо и какво следва от това

Време за четене: 4 минути

Снимка: Julian Hochgesang, Unsplash

Противно на информацията, която излиза по веднъж месечно от средата на годината в търсещи читаемост за сметка на истинност публикации, към датата на писане на тези редове, 11.10.2019, все още не е обявено официално окончателното решение на немския концерн Volkswagen къде ще се намира новият им завод. Темата се оказа плодородна почва както за фалшиви новини, така и за политиканстване.

Какво предлага Турция

Да речем, че вие бяхте собственик на автомобилен концерн и трябваше да взимате решение къде да изграждате нови производствени мощности. Целият смисъл от съществуването на предприятие като Volkswagen, или което и да е друго предприятие или бизнес, е максимизиране на печалбите. Заради това съществува бизнесът изобщо. Затова хората правят каквото и да е. Затова имате възможност да купувате автомобили, телефони, четки за зъби и тоалетна хартия. Защото някой има финансов интерес от това да си купите такива продукти, защото за производителите на тези стоки е по-печелившо да ги произведат и да ви ги продадат, отколкото да не го правят. Това е причината да се произвеждат и да се продават автомобили Фолксваген, вместо да не се произвеждат и да не се продават.

Освен относително по-ниски разходи за труд, турското правителство предлага пряка държавна субсидия за изграждане на завода в размер на 400 милиона евро, както и гаранция за закупуване на 40 хиляди автомобила за нуждите на държавните институции.

Турция има силни и дългогодишни традиции в автомобилостроенето, като в страната вече производствени бази имат Ford, Hyundai, Toyota, Isuzu, измежду други автомобилни производители и подизпълнители.

Какво предлага България

В България оперират множество производители на компоненти за автомобили, сред които акумулатори, фарове, седалки, калъфи за волани, сензори, корпусни детайли, кабели, конектори, лагери, табла, климатици, както и писане на специализиран софтуер за колите, но до момента оставаме само производител на части. Цял автомобил от световна автомобилна марка в момента все още не се сглобява в страната.

Ограниченията на Европейския съюз

Европейският съюз не позволява на страните членки да предлагат държавно субсидиране на частни предприятия в размера, който може да предложи Турция. Свободнопазарният аргумент би бил, че всяка държавна намеса в икономиката е вредна и изпраща на пазара объркващи и смущаващи сигнали, а субсидията е за сметка на данъкоплатеца. Дали обаче разходът за пряка държавна субсидия за изграждане на завода и за закупуване на автомобили за държавни институции не е всъщност от по-разумните начини да се инвестират средствата на данъкоплатеца? Очаква се новият завод на Фолксваген да открие над 5000 работни места, пряко и при локални подизпълнители. Ако би бил изграден в България, се прогнозира, че инвестицията би увеличила българския БВП с около 3%. Заводът на Фолксваген би бил притегателен маяк за всякакви други инвестиции, както в автомобилната индустрия, така и изобщо в производството и информационните технологии. За някакъв срок една държавна субсидия и поръчани автомобили за държавни инвестиции биха се изплатили във вид на събрани данъци, а след това ефектът от изграждането на производствената мощност тук би продължил да действа. Фолксваген би бил обвързан дългосрочно с направената инвестиция.

Европейският съюз не е гъвкав. Напротив, рестриктивен е, и прави всичко възможно, за да откаже не само Фолксваген, но и други бизнеси да изберат да разширяват производства на неговата територия. Единственият плюс на ЕС е пазарът с все още относително богато население, с по-голяма покупателна способност от останалия свят.

Като изключим пазара, който би могъл да бъде намерен и другаде, Турция предлага преки и косвени субсидии, докато ЕС предлага заплахи за санкции. ЕС е на книга свободна икономическа зона, област на свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали. Но това е валидно само в границите на ЕС. По отношение на внос на каквото и да е отвън, ЕС е изключително рестриктивен, освен когато става дума за икономически мигранти. ЕС заплашва Фолксваген със санкции, равни на възможната турска субсидия, ако вземе решение за изграждане на завод в Турция. ЕС може да се позове на сключените през годините търговски договори с южната ни съседка, когато още масово се допускаше, че е въпрос на време тя да хармонизира законодателството си и да стане член на съюза. Дали обаче съюзът ще има политическата воля да наложи тази глоба, пращайки политически сигнал на Анкара, е под въпрос.

Какво би означавал изборът на Турция

Парите не миришат. За печалбите на Фолксваген е без значение колко политически затворници търкат скамейките в турски затвори, набедени за гюленисти, колко кюрди загиват в разправата на турското правителство с този етнос на територията на страната и в „мироопазващите“ операции в Сирия, заплахите на Ердоган да залее Европа с милиони бежанци, ако му се бърка в разчистването на сметки с кюрдите, потъпкването на свободата на словото, авторитаризма, неоосманизма. Също така, далеч по-авторитарния комунистически Китай е терен за производствени бази на всички световни автомобилни производители и никой не ги бойкотира.

Изборът на немския концерн Фолксваген да работи в Турция, вместо да играе по правилата на доминирания от Германия ЕС какво казва? Какво казва на страни от ЕС, включително и на България? Какво би означавало, ако в Турция се изградят както завод за немски автомобили, така и руски газопроводи и други енергийни проекти, докато България остава с пръст в уста в рамките на беззъб Европейски съюз, способен единствено да размахва пръсти и да заплашва в рамките на собствените си граници? Какво казва това, че една институция, представяща се са зона за свободна търговия, се стреми да налага ограничения на избора на бизнеса да работи извън него?

Ако ЕС иска на територията на неговите членки да продължава да се развива икономика, ще му се наложи да бъде по-гъвкав, и да предложи нещо повече от регулации, рестрикции, глоби и санкции. А България не трябва да се отказва от преследването на своите интереси, които включват спечелването на този завод на всяка цена.

Авторът  работи като Mechanical Design Engineer и разработва високотемпературни сензори за изгорели газове. По казуса е пристрастен, има както личен, така и професионален интерес от развитието и разрастването както на автомобилната индустрия, така и изобщо на тежката индустрия в страната

Сподели
Александър Михайлов
Александър Михайлов

Александър Михайлов е завършил Машинно-технологичния факултет на Технически университет - София и се занимава с тежко машиностроене. Пише по теми свързани с политика, икономика, граждански свободи, в частност свобода на словото, както и по други наболели социални теми.

One comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *