Левицата в Испания поставя исляма в центъра на остри политически спорове.
Оригинална публикация: I doppi standard della sinistra riguardo all’islam: il caso spagnolo, Nazione futura n.32. Le reti dell’odio
„Вижте, другари, аз не нося хиджаб; аз съм атеистка, но тази борба е и моя. Това е борбата за класни стаи, свободни от расизъм и ислямофобия.“
Това бяха думите на Корал Латоре (Coral Latorre), генерален секретар на Студентския съюз в Мадрид, по време на протест миналата година срещу забраната за носене на воал в няколко гимназии в Парла (Мадрид).
„Ако наистина искат светски институции, нека премахнат и католическата религия от училищата“, посочи тя по време на същия протест пред многобройни млади мюсюлманки. За Студентския съюз – крайнолява, феминистка и антикапиталистическа организация, получила над 440 000 евро държавни субсидии от социалистическото правителство – единствено християнството е „опиумът за народа“. Техният случай не е изключение, а правило.
Всъщност именно кампанията за забрана на ислямската забрадка в Испания най-ясно подчерта огромното противоречие, присъщо на една форма на „феминизъм когато е удобно“, която критикува единствено ценностите на западното общество.
Когато Елена Рамальо, доктор по право, изследователка и преподавателка, и Соня Сиера, доктор по испанска филология и преподавателка, внесоха в парламента законодателно предложение за регулиране на воала, левицата не застана на страната на тези жени, а зае диаметрално противоположна позиция.
Рамальо представи предложението си за забрана на хиджаба в училищата и на бурката в обществените пространства и пред парламента на автономната област Мадрид: „Недопустимо е това, което се критикува в други страни — където жени биват арестувани и измъчвани, защото не носят воал — да бъде приемливо в Испания“, заяви тя пред представителите на политическите партии. Партията Вокс (Vox), която я беше поканила, подкрепи предложението ѝ; Народната партия (El Partido Popular, PP) зае двусмислена позиция, за да не го подкрепи; а социалистите прибегнаха до обичайните клишета за расизъм и ислямофобия. Но най-безкомпромисната и изненадваща реакция дойде от радикалната левица.
Представителят на „Мас Мадрид“ Химена Гонсалес (Jimena González), активист на трансексуалната идеология, повтори мантрите за расизма, ксенофобията и сексизма и защити арабското влияние в Ал-Андалус.
Той обаче разкритикува религията – по-конкретно християнството – като осъди Библията, националкатолицизма и режима на Франко и заяви, че критиката към хиджаба или бурката представлява „културен супремацизъм“. Химена изрази загриженост за избиването на жени в Газа от „геноцидната държава Израел“, макар че се подразбира каква съдба би го сполетяла в териториите, контролирани от Хамас.
На фона на този абсурден опит да се смесят масло и вода, някои активисти от крайната левица защитават форма на ислямизъм, която съществува само в техните собствени представи.
Един пример е Нора Баньос (Nora Baños), бивша кандидатка на „Подемос“ за Европейския парламент, антирасистка и феминистка активистка, която приема исляма:
„Пророкът Мохамед се е застъпил за избирателното право на жените преди 1 500 години и за края на робството.“
Без коментар.
Друг показателен случай беше реакцията на „Подемос“ срещу забраната, наложена от PP и VOX върху отбелязването на Празника на агнето в град Хумиля, област Мурсия.
В този случай както крайната левица, така и социалистите се обявиха в защита на религиозната свобода и срещу „расизма“. Онези, които се определят като секуларисти и защитници на правата на животните, нямат проблем с това животните да бъдат заколвани чрез прерязване на гърлата и оставяни да изкървят до смърт по религиозни причини, стига тези причини да са свързани с исляма.
Палестинската кауза и подкрепата за режима на аятоласите също са основни стълбове на външнополитическите позиции на това ляво движение, което безрезервно подкрепя ислямския фундаментализъм. В този контекст правата на жените и хомосексуалистите вече не са приоритет.
Годишният доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека откроява събитие, проведено в испанския парламент на 3 юни 2024 г. под надслов „Защита на Палестина и криминализацията в Европа“, организирано от депутата от „Подемос“ и бивш министър на социалните права Ионе Белара (Ione Belarra), по време на което нападението на „Хамас“ срещу Израел от 7 октомври 2023 г. беше оправдано, а извършеното клане – съпроводено с брутални убийства и изнасилвания – беше определено като „смела инициатива на съпротивата“.
Лекторите благодариха на „Хамас“ за това, че „е поставил палестинския въпрос в центъра на вниманието“, и заявиха, че Израел няма право да съществува.
Що се отнася до Иран, протестите на иранските жени не привлякоха вниманието на феминистки като бившата министърка по въпросите на равенството и лидерка на „Подемос“ Ирене Монтеро (Irene Montero): „Сега те насочват вниманието си към Иран, където има милиони жени, които от години изграждат свои собствени движения.“ Фактът, че режимът е потушил тези „движения“ чрез брутални репресии, е без значение; важното е да се атакува западният империализъм.
Как е възможен този двоен стандарт? Левицата се е съюзила с исляма по практични и идеологически причини. Най-очевидната практическа причина са гласовете. По време на регионалните избори в Кастилия и Леон Ирене Монтеро (Irene María Montero Gil) открито призова на предизборен митинг за масова легализация на мигрантите, така че те да получат право на глас и гражданство.
Един вид план за „голяма замяна“ (great replacement), за да „изметем фашистите и расистите от тази страна с помощта на мигранти, на трудолюбиви хора“. В същия дух масовата легализация, одобрена от правителството на Педро Санчес, изглежда като отчаян опит да си осигури нови избиратели.
От идеологическа гледна точка реториката в подкрепа на малцинствата, на противопоставянето между потиснати и потисници, на антирасизма и антиколониализма звучи много привлекателно за една левица, чийто обявен враг е западното общество.
Ферган Азихари, автор на L’Islam contre la modernité („Ислямът срещу модерността“), смята, че тази ислямофилия от страна на западната левица произтича от липса на разбиране на ислямския феномен и от русоистки и снизходителен поглед към незападните цивилизации:
„Поради тази причина най-спорните му вярвания не са обект на никаква критика под претекст, че става дума за малцинство“.Един ден тази левица ще трябва да бъде накарана да разбере, че съжителството на Симон дьо Бовоар и Мохамед е нестабилно. Ученията на първата рядко се приемат добре в страни, управлявани от законите на втория.“
Според Елена Рамальо, като експерт по правата на човека, позицията на левицата по отношение на исляма е лишена дори от най-малката правна или морална основа, защото ислямът „противоречи на всички международни стандарти относно правата на жените и момичетата, както и на основните права на национално равнище“. Според нея аргументът за религиозната свобода е несъстоятелен, когато религията влиза в конфликт с други основни права, „като свобода, достойнство или равенство. И е ясно, че ислямът противоречи на тези права по отношение на жените и момичетата; но, освен това, на друго ниво, това засяга цивилизацията, в която те уж се стремят да се интегрират“.
Съюзът между левицата и исляма не е ново явление. През 1979 г. комунистите се съюзиха с ислямистите, за да свалят прозападния режим на шаха. След като монархията беше свалена, ислямската революция се утвърди и комунистите бяха екзекутирани. Не знам какво мислят Монтеро, Белара или Химена, че ще се случи, ако един ден се осъществи „голямата замяна“ и западняците станат малцинство, но достатъчно е да знаете малко история, за да осъзнаете, че това ще означава края на техния свят, на техните утопии, на тяхното многообразие и на техните полове.
