Средиземноморска държава ли е България?

Време за четене: 2 минути

На прима виста този въпрос изглежда повече от абсурден. Че как? Ние сме славяни, от бившия Източен блок. Или поне така си мислят мнозинството от хората на инстинктивно ниво, след десетилетия комунистическа пропаганда.

В действителност обаче нещата са малко по-различни: славянският език не го говорим като останалите славяни, нашият е единственият аналитичен такъв. Фолклорът ни също не е славянски, а за антропологията да не говорим. Кухнята ни също е средиземноморска.

Нещо повече – границите на етническото ни землище обхващат и, за жалост вече откъснати от границите на самата ни държавата, но обширни територии в Беломорска Тракия и Егейска Македония.

В битките за национално обединение сме се стремили към излаз на Бяло море, а остров Самотраки е бил в границите ни преди Втората световна война.

Мислите че преувеличавам вероятно?

Мнението ми обаче се споделя от множество реномирани социални и културни изследователи и антрополози като например проф. Хеерт Хофстеде. Той е класифицирал културите на света по обективни показатели и по голямата част от тях ние се класифицираме далеч по-близо до средиземноморските народи. И наистина, те са ни съседни. Нормално е да сме взаимодействали с тях през по-голямата част от историята си, а не например с руси или шведи.

И отново – не само, че сме взаимодействали със средиземноморците, но ако бяхме изпълнили националния си идеал, щяхме да имаме излаз точно на моретата покрай Средиземно – Бяло, а в царсимеоновия сценарий и Адриатическо.

Тогава от къде идва идеята, че сме източна, а не южна, или по-конкретно югоизточна, но с акцент на южното, а не на източното страна?

Отговорът се корени в две големи вълни: първата е тази на славянофилия и русофилия покрай Възраждането, когато народът ни започва да търсия своята идентичност. Последствията от нея обаче сравнително успешно са преодоляни след Освобождението.

Втората вълна е съветофилията, налагана на официално държавно ниво. В този случай обаче говорим не просто за възкресяване на стари митове, но и за целенасочена държавна пропаганда. А приликите, следствие от комунистическото управление, продължило половин век, затвърждават у масата хора, особено по-възрастните, впечатлението, че действително сме източна страна.

Този мит тепърва започва да рухва – свободния живот за пореден път го разрушава. Географски сме в южна Европа – определихме го вече. Етническите ни граници се простират до Беломорието, а културно си приличаме, естествено, със съседните народи – гърци, турци, сърби, в по-широк смисъл дори с италианци и другите средиземноморци.

Културната принадлежност, за разлика от географската, се мени доста – Балканите имаме общо османско наследство, а освен това ни обвързва православното изповедание на християнската вяра. В по-нови дни сме били част от Източния блок. Това обаче не ни прави източна страна в географския смисъл на думата – такива са Полша, Украйна, Русия. В днешно време сме част от глобалния Запад. Нека това не се бърка със Западна Европа. Към нея принадлежат Франция, Холандия, Белгия и Англия. Но към глобалния Запад принадлежи цялата ни цивилизация, с всичките й разломи, разклонения и подгрупи. Членството ни в политическите и военни съюзи НАТО и ЕС е поредното потвърждение на тази ни принадлежност.

Facebook Comments

3 Comments

  1. Значително по-точно е да се каже, че българите сме истинския словенски народ, а останалите словени са такива по силата на влиянието на средновековната ни култура в страните им.

  2. Още един, дѣто сравнява несравними нѣща.

    Разбира се, че българитѣ сме срѣдиземноморци и в частност, като срѣдиземноморци, сме и европейци.

    Черногорцитѣ (тѣзи от Монтенегро) в не по-малка степен от нас и тѣ сѫ срѣдиземноморци.

    Нищо че тѣхния̌т език не е аналитичен като нашия̌т.

    Ето цитат от Тома Петров, който според мене е неадекватен или поне проглася на масовата злоупотрѣба с понятията около славянщината.

    „В дѣйствителност обаче нѣщата сѫ малко по-различни: славянския̌т език не го говорим като остана̨литѣ славяни, нашия̌т е единственият аналитичен такъв. Фолклорът ни сѫщо не е славянски, а за антропологията да не говорим. Кухнята ни сѫщо е средиземноморска.“

    ͢П͢ъ͢р͢в͢о. На свѣтът има само славянски език. Други славянски нѣща нѣ̋ма. Недѣйте тѫрси славянщина в кухнята, в антропологията, във фолклорът.

    ͢В͢т͢о͢р͢о. Не само нашия̌т, но и всѣки от остана̨литѣ съврѣменни славянски езици си ги има своитѣ неповторими особености, които го отличават.

    ͢Т͢р͢е͢т͢о. Така нарѣчената аналитичност на нашия̌т език е константинополско влияние.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.