Снимка: Министерство на отбраната, Flickr
И така след вчерашният оптимизъм след решението на Народното събрание да се прати оръжие на Украйна, нека да си позволя да Ви върна в горчивата реалност.
Или как служебният министър на отбраната ще се опита да финтира и обезсмисли приетото решение на Народното Събрание. Да видим какво каза той:
Трябва да се поддържа необходимия запас от техника за военните формирования в мирно и във военно време. Нашите норми ще бъдат спазени. Това, което е необходимо за Българската армия, тя ще го има, така че да гарантираме конституционните й задължения по чл. 9. Трябва да бъдем много внимателни при предоставянето на конкретна техника, за да не губим способности.
Както винаги дяволът е в детайлите: Споменавайки военно време, се загатва че няма да бъде отворен военновременният резерв, т.е. да се опитаме да не дадем нищо… Защо? Ами защото извън този резерв има доста малко неща, които бяха представлявали интерес.
Нека да поясним за начало (който е по-добре информиран по темата, нека ме поправи), но има три основни категории въоръжение, техника и боеприпаси извън тези поставени на тезгяха, като отпаднала необходимост:
- Въоръжение, техника и боеприпаси намиращи се във военните формирования на БА .
- Оперативен резерв.
- Военновременен /мобилизационен резерв (едно време известен като М резерв).
От тези три категории най-голям дял/обем има последната- все пак ако надникнем в мобилизационните планове на МО с изненада ще разерем, че във военно време се предполага БА да е с шестцифрена численост (някога много отдавна се предполагаше мобилизацията на 500 000, сега мисля ,че в бляновете на МО тази цифра е минимум 200 000).
Ще се опитат да ни обяснят как видите ли този резерв е „амамноговажен“ и нищо не трябва да се даде и от него.
„Да, да ама не“ както казваше Петко Бочаров.
Нека малко да подъвчем тази опорка:
На първо место – извън стрелковото и като цяло лекото въоръжение, техниката в този резерв изисква подготвени хора за използване. С прискърбие Ви уведомявам, че средната възраст на хората със някакъв смътен спомен как се работи примерно с гаубица 2С1 или танк Т-72 „ако утре засвири тръбата“ ще е 50+ години. И спомена ще е смътен защото учебно- мобилизационни сборове не са провеждани от има няма едни 20+ години. И! Мога да изкажа обосновано предположение, че огромен процент дори от тези „сърдити старчета“ не се намират на територията на Р. България.
За разлика от базови навици примерно за работа с автомат или дори картечница (с уговорката, че не става дума за експертни умения, а най общо да може да си безопасен за себе си и околните и да стреляш „някъде в тази посока“) тези умения не могат да бъдат придобити за дни. Не дори и за седмици. И това при наличие на достатъчно подготвени инструктори, материална база и прочие.
Независимо от условията на съхранение тази техника трябва да премине през процес на разконсервиране (за модернизация даже няма да си мечтаем), който в реалностите на родните военно ремонтни заводи (бройката на ремонтирана украинска техника в които устойчиво се движи между 0 и -1) ще отнеме доста месеци.
Да напомним , че на Терем „Хан Крум“ му трябваха 19 (деветнадесет) месеца за да ремонтира 13 (тринадесет) танка за БА, закупувайки резервни части за тях от Руската федерация през различни посредници.
Задачката-закачка гласи – при липса на резервни части (а такива банално няма), колко време ще му е нужно за ремонтирането примерно на 40 танка (приблизително един танков батальон). И да, нашите ремонтни възможности са нищожни в сравнение с украинските.
Като заключение: Всички приказки колко е важен военновременният резерв влизат в категория „гола вода и кал в ушите“.
Ако представлява интерес за аудиторията – покорният Ви слуга може да разпише сценарий (съгласно собствените си виждания) в който максимално да бъдат защитени интересите, както на Украйна , така и на Р. България.
А това на снимката са тримата, дето ще успеем да ги съберем от запаса. Добре ще бъде ако не са поне със същите каски и шинели, че като знам какви „зимни дрехи“ дарихме на Украйна, започват да ме мъчат съмнения.
За прословутите 3000 каски и жилетки още ме е срам.
