Време за четене: 2 минути

Преживяване с римската армия и колесница, Хиподрум, Джераш, Йордания, 2010 г. Снимка: yeowatzup


Оригинална публикация – История в кратце


Руската война в Украйна, въпреки употребата на съвременни оръжия, е всъщност война от средновековен тип. Ударната сила на нашественика е съставена от наемници, тъй като собственото население не е достатъчно надеждно, мотивирано и военно подготвено. Вероятно такива ще са войните на бъдещето, поне що се отнася до нападащата страна.

Към момента голяма част от западните армии са преминали от масово наборни към професионални с войници, които са и граждани на собствената страна. С времето демотивацията на собственото население да служи във войската като професионални войници ще расте и в един момент онези армии, които ще могат да си го позволят финансово, ще преминат към попълване на редовете си с обичащи и готови да се бият срещу добри пари чужденци.

Точно както в момента Путин използва и планира да използва в Украйна войнствени чеченци, ветерани от Сирия и бойци от частни военни компании.

САЩ от своя страна от години имат проблем с попълването на армията си с доброволци американски граждани и затова приемат и чужденци, които след края на службата си получават американско гражданство. Успоредно на това все по-голяма тежест във военните операции на Пентагона придобиват формированията от частни военни компании.

Този път вече е извървян от антична и средновековна Европа. Докъм 100 г. пр.Хр. римската армия е масова, набирана от римски граждани, които носели задължителна военна служба. След реформите на Гай Марий римската армия става професионална, окомплектована от римски граждани. Това я превръща в много ефективен и много скъп за издръжка военен инструмент. Такива са днес американската и британската армии. Руската пък се намира във фазата преди реформите на Марий.

През втората половина на II век обаче римляните вече масово не желаят да служат в легионите и липсите започват да се попълват от варвари – германци, сармати и стрелци от Ориента. През IV-V век легионите са почти изцяло дероманизирани, съставени от чужденци.

Рухването на Рим довежда до временен ренесанс на наборната служба, с тази разлика, че наборите се осъществяват сред германското население на бившите имперски земи, явяващо се военен и политически елит. През Късното средновековие обаче, особено в Германия и Италия, този човешки ресурс вече липсва и армиите са почти изцяло наемни, скъпоструващи, сбиротак от професионални главорези от четирите краища на света.

Тази циклична повтаряемост, не механична, разбира се, се наблюдава в онези общества, в които идеята за „национална принадлежност” и „обществен дълг”, характерни за ранноантичния Рим и древногръцките държави, е ерозирала или почти изчезнала. Европейското средновековие е антинационално и чувството за дълг не е въпрос на лично съзнание, а резултат от действието на господарския камшик. Същевременно европейското средновековие е по свой начин глобално, в смисъл на християнски глобално, като важна е била вярата на християнина, а не етническата и племенната му принадлежност. Затова и армиите в онези времена са били копие на общественото съзнание.

Едва със зараждането на модерните държави и модерния национализъм се възражда и масовата наборна армия от времето на римската република и ранна империя.

Сподели
Петър Голийски
Петър Голийски

Доц. д-р Петър Голийски е преподавател в специалност „Арменистика и кавказология“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Поддържа в свободното си време Фейсбук страницата "История в кратце", в която публикува неголеми научно-популярни материали, написани на достъпен и за неспециалисти език, в които ще се хвърля светлина върху спорни, малко известни или напълно неизвестни моменти върху средновековната и древната история на българите.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *