Крал Гандалф

Присещам се около любителските ми интереси на викингската епоха за определени персонажи след последните пътувания. Попадам на няколко интригуващи родствени връзки през вековете и изведнъж – крал Гандалф Алфгериссон (старонордически: Gandálf Álfgeirsson).

Описан е в Хеймскрингла на Снори Стурлусон, но по бледите ми спомени липсва по-точно описание как е изглеждал, а и не намирам нищо в нета на този етап освен една хипотетична по-късна картина изобразяваща предполагаемият крал Гандалф седящ, а пред него бащата Халфдан Черни придружаван от сина си Харалд Хубавокоси (съжалявам, но History/Netflix ви подвеждат и не са братя).

Да, в действителност любимият за мнозина Джон Роналд Руел Толкин взаимства името на своят приказен персонаж магьосник (Истар) от скандинавският фолклор, както и много други елементи от творчеството си.

Но кой всъщност е Гандалф?

Гандалф или Гандалфр (Gandálfr) от старонордически се превежда буквално: бродещ елф, а както знаем от скандинавският фолклор описващ специално германическите Богове, единственият Бог бродещ из горите с добро сърце, свиреп и мъдър, често старец с островърха шапка и дървен магически жезъл е самият Всеотец, Один.

Приказният Гандалф на Толкин споделя не малко общи характеристики със самия Один и това не е никак случайно. Името обаче, Толкин заема от скандинавската поетична еда Вьолуспо (Völuspá / Vǫluspǫ́), идваща от Поетичната еда (Poetic Edda), която буквално се превежда: Пророчеството на Вьолвата (Вьолва, древна жрица, магьосница – прочетете за срещата на Один със старата Вьолва за да откупи сина си Балдр „Балдур“) – в нея името Гандалф се среща при „Равносметката на джуджетата“ (Dvergatal).

В този списък с имената на джуджетата се среща името ᚴᚬᛏᛅᛚᚠᛦ – от старши футарк това се превежда „Gandalfr“, сиреч Гандалфр или добре известният ни днес: Гандалф.

Тоест имаме цели два записани персонажа в скандинавските фолклорни предания с това име „Гандалфр“, веднъж джуджето от Вьолуспо и веднъж кралят Гандалф Алфгериссон споменат в Хеймскрингла.

Според малкото налични извори, твърденията са, че крал Гандалф се сражавал срещу своят съперник Халфдан Черни (бащата на Харалд Хубавокоси – известен и като Харалд I Обединител на Норвегия) над земите на кралство Алфхейм (Alfheim) – включващо земите на днешните Бохуслен, в Швеция, реките Гьота и Клара, които водят началото си от Трисил, както и Гломма, източната и западната гънка на Вингулморк (Вингулморк, днешно Осло) – или това което по-късно ще бъде Норвегия. Както знаем от реалните исторически събития по-късно синът на Халдфан Черни ще съумее да обедини под едно кралство, Норвегия.

Когато двамата виждат, че силите им са по-скоро равни, Гандалф и Халфдан сключват примирие, когато Халфдан Черни води със себе си своят първороден син, Харалд Хубавокоси (предполагаемата илюстрирана картина по-долу).

Известно е, че крал Гандалф е бил женен за своята съпруга Гаутилд Гирит Алфсдотир (Gauthild Gyrithe Alfsdottir), от която според оскъдните източници е имал поне четири деца. Трима синове и една дъщеря. Това са дъщеря му Алфхилд Гандалфсдотир (Alfhild) и синовете му Хисинг (Hysing), Хелсинг (Helsing) и Хаки (Haki).

След смъртта на крал Гандалф, синовете му решават да нападнат в неочаквано сражение своят противник Халфдан Черни, но той съумява да ги прокуди убивайки Хисинг и Хелсинг, а Хаки бяга извън страната. По този начин Халфдан Черни става едноличен вожд на кралство Алфхейм (Норвегия).

Друга интересна връзка, която не се отрича е, че дъщерята на крал Гандалф, а именно прекрасната Алфхилд Гандалфсдотир се омъжва за не по-малко известният шведско-датски крал Сигурд Пръстена.

Двамата именно са сочени за родителите на самият Рагнар Лодброк чиято потомствена връзка някои учени днес твърдят, че продължава да тече във вените на бившата кралица Маргрете II, която до Януари 2024 бе кралицата на Дания преди да отстъпи престола в полза на сина си, Фредерик Х, дали има нещо истинско в цялата тази история, може би да. Все пак във всеки мит има известна доза истина.

Също любопитно е, че в един сайт попаднах на определена хералдика. Изглежда я сочат за личната хералдика на кралството под владение на Гандалф, а изумително много напомня за едно друго (за съжаление) загубено кралство. Корона върху червен щит със златен лъв, държащ викингска брадва.