Как лагерите Хобит възродиха италианския фашизъм?

Време за четене: 6 минути

През 1977 г. лагерът „Хобит I“ се провежда в продължение на два дни в Южна Италия и привлича крайнодесни младежи от цялата страна. Всички снимки в текста: MARINA SIMEONE/CAMPO HOBBIT


Оригинална публикация: How ‘Hobbit Camps’ Rebirthed Italian Fascism, John Last, Atlas Obscura, 03.10.2017 г.


От 1977 г. тълпи от войнствени младежи се събират, за да обсъждат Толкин и тоталитаризма.

Билбо Бегинс едва ли е типичната за масовата представа арийска гордост. Трудно е да си представим косматия, лаком герой на Толкин, който се разхожда тромаво из дома си в Баг Енд или организира масови митинги в идиличното Графство.

Но за хиляди италиански фенове на фентъзито хобитите са символ на радикално движение за преосмисляне на фашизма и възвръщане на славата на крайнодесните движения.

Мизантропските полуръстове на Толкин се превръщат в необичайни фашистки герои, а издигането им до култов статус сред италианската крайна десница е достатъчно заплетена история, за да бъде достойна за самия автор.

Малко преди Толкин да публикува за първи път „Хобит“ през 1937 г., Италия е голяма лаборатория за експериментална мисъл. Футуристите композират музика, съставена изцяло от моторни звуци, марксисти като Антонио Грамши проповядват срещу „културната хегемония“ от затворническите килии, а теософите търсят доказателства за изначалната „коренна раса“.

От тази опияняваща смесица се появява Юлиус Евола, един от най-влиятелните философи на фашизма в историята. Заимствайки от източната философия и западните предания, Евола описва историята на европейската цивилизация като неумолим упадък в книгата си „Бунтът срещу модерния свят “ (Rivolta contro il mondo moderno). Причината за този упадък, парадоксално, е прогресът – отдалечаване от митичните традиции и вечната мъдрост, преминаване към индустриализация и културно смесване.

Лагерът "Хобит" имитира леви младежки движения, като събира музиканти, журналисти, художници и бойци във фестивална атмосфера. Сред някои участници фашистките прически бяха заменени с дълги коси и бради.
Лагерът „Хобит“ имитира леви младежки движения, като събира музиканти, журналисти, художници и бойци във фестивална атмосфера. Сред някои участници фашистките прически бяха заменени с дълги коси и бради.

Като решение Евола предлага радикална програма за възкресяване на митовете на „традиционните“ общества чрез изкуството, религията и първоначално политиката.

Първоначално Евола вижда във фашисткия лидер Бенито Мусолини голямата си надежда за възраждане на „традиционното“ общество, като дори създава за диктатора доктрина за „духовен расизъм“, която подрежда расите по света според близостта им до „вечната“ традиция.

Но с разгръщането на Втората световна война Мусолини не успява да се премине успешно теста за идеологическа чистота на Евола. Италия прегръща „научния“ расизъм и реториката на „прогреса“, а модерният фашизъм се разкрива като своеобразен Еволиански антихрист – някога възвестен предвестник на Златния век, превърнал се в катализатор на още по-бърз упадък.

Изхвърлен от мейнстрийма, Евола изчезва от модата. Но елементи от философията му, известна с термина „традиционализъм“, се задържат кощунствено в периферията на мейнстрийм мисълта. Подобно на пръстена на властта на Толкин, те спяха и чакаха своя момент да изгреят отново.

Плакат за Campo Hobbit I. Лагерът "Хобит" е рекламиран като място, където политически активисти, музиканти и графични артисти могат да създадат ново "алтернативно" културно движение.
Плакат за Campo Hobbit I. Лагерът „Хобит“ е рекламиран като място, където политически активисти, музиканти и графични артисти могат да създадат ново „алтернативно“ културно движение.

Докато Евола теоретизира за радикалното скъсване с модерността, Дж.Р.Р. Толкин го преживява.

След десетилетия, прекарани в катедрата по английски език на средновековен университет, където пренарежда елементите на англосаксонското предание, Толкин публикува „Хобит“ през 1937 г., последван почти 20 години по-късно от „Властелинът на пръстените“.

След публикуването им много критици се опитват да разгадаят скритите алегории на реални събития в приключенията на Задругата на пръстена. Заради расовия си есенциализъм и черно-белия морал Толкин често е обвиняван в криптофашизъм.

„Доброто и злото са разделени като олио и вода“, пише Робърт Уестъл в рецензия от 1981 г. „Орките са обикновена примамка за герои, които трябва да бъдат избивани до безкрай, да се трупат на купчини и да се изгарят. На тях им е даден по-нисък статут от този на плъховете.“

Критиците разчитат неистовата любов на Билбо към селския живот в Графството като признак на буржоазен елитаризъм. Някои дори изказват предположението, че ордите на Мордор, с техния неизброим брой и кокни акценти, са паралел на работническата беднота по времето на Толкин и заплахата от пролетарско въстание.

Палатковият град в лагера "Хобит". Келтският кръст, използван тук на знаме, базирано на нацисткото знаме, става символ на движението, възникнало в лагера "Хобит".
Палатковият град в лагера „Хобит“. Келтският кръст, използван тук на знаме, базирано на нацисткото знаме, става символ на движението, възникнало в лагера „Хобит“.

Други посочват непринуденото отношение на героите му към масовите убийства на орки като признак за потиснатата им геноцидна природа.

„[Хобитите] не са просто добродушни, обичащи комфорта и хранещи се с кекс хедонисти“, пише литературният критик Питър Фирхов (Peter Firchow). „Под влиянието на могъщ магьосник и група разнообразни войнствени спътници [те могат да се превърнат] в съвсем различни видове същества, чиито действия понякога напомнят за някои от най-лошите явления от най-новата европейска история.“

Толкин никога не отговаря на тези критики, като не признава паралели с реалната политика. И все пак неговият проект за възкресяване и преосмисляне на древните предания на Англия има много общо с Юлиус Евола.

Пътищата на Толкин и Евола всъщност никога не са се пресичали. Дори в следвоенните години, когато двамата споделят обща неприязън към американския културен империализъм, творчеството на Толкин никога не се свързва с традиционализма в англоезичния свят.

На табела в лагера "Хобит" пише: "Европейската младеж се бори срещу / комунистическата диверсия / капиталистическото робство". Участниците в лагера "Хобит" смятат, че заемат "трета позиция" в италианската политика отвъд дясното и лявото.
На табела в лагера „Хобит“ пише: „Европейската младеж се бори срещу / комунистическата диверсия / капиталистическото робство“. Участниците в лагера „Хобит“ смятат, че заемат „трета позиция“ в италианската политика отвъд дясното и лявото.

Но когато „Властелинът на пръстените“ е публикуван за първи път на италиански език през 1971 г., скритата политика на неговите герои с твърди сърца изплува на повърхността.

Появявайки се в този момент, „Властелинът на пръстените“ оказва огромно влияние върху италианската културна сцена. В началото на 70-те години на ХХ в. Италия е в разгара на културно сътресение, толкова голямо, колкото и това, което Евола усеща след Първата световна война.

В цяла Европа културната доминация на левицата, затвърдена от поражението на фашизма, започва да се оспорва от ново движение, наречено nouvelle droite или „нова десница“. Основното твърдение на новата десница е, че те не са фашистите от времето на баща ви и не са виновни за ужасите на нацизма. Те са били фашистите на дядо ви, или още по-добре, на прадядо ви, фашисти, които все още се кланяли на езическите богове и копнеели за по-прости времена на културна хомогенност и етноцентризъм.

Движението има голям успех в Италия, където Евола вече е положил голяма част от философските основи. За разочарованата италианска младеж книгите на Толкин сякаш утвърждават благородната борба на традиционните общества срещу настъпващата заплаха на индустриализацията, прогресивната политика и груповото мислене.

Толкин бързо се превръща в задължително четиво за сериозните сред „неофашистките“ младежки групи в Италия. Но дори и с приключенията на Сам и Фродо, които ги свързваха, мнозина от тази тълпа се чувстваха изолирани и смазани в лицето на културно доминиращата левица.

Дженеросо Симеоне (Generoso Simeone), ръководител на италианското крайнодясно Движение за социална политика (MSI), говори в лагера „Хобит“. MSI е един от организаторите на „Лагер Хобит“, но бързо изпада във вътрешни борби след много успешния „Лагер Хобит III“ през 1981 г.

През 1977 г. лидерите на италианската крайнодясна партия и младежко движение планират да променят това.

Те предлагат фашистки Уудсток – двудневно уединение „обратно към природата“, организирано около честването на творчеството на Толкин. Наричат го „Лагер Хобит“.

Проведен в потискащата жега на юли сред хълмовете на Южна Италия, лагерът „Хобит“ беше едновременно музикален фестивал, семинар на Толкин и анархистка комуна. „Сцена, покрита с музикални инструменти и усилватели, пъстър палатков град, сергии, на които се продаваха плакати, дрънкулки, книги и тениски“ – записва в дневника си един от присъсващите.

Това беше кръстоска на „Occupy Wallstreet“ и музикалния фестивал в Гластънбъри, но призракът на фашизма не беше далеч. „Дузина мускулести момчета поддържаха реда, отличаваха се с лента на ръката с келтски кръст“, пише в дневника и авторът добавя, донякъде оптимистично: „Тълпата беше доста разнообразна, като естествено преобладаваха [фашистките прически], военното облекло [и] черните кърпи, но също така имаше и някои дълги коси и бради“.

Лагерът „Хобит“ включва обучения, лекции и концерти на живо, като целта било да се инициира ново културно движение за крайната десница.

Организаторите се надяваха, че като съберат младежи от радикалната десница и левица в оргия от творческа активност, ще създадат нова традиционалистка литература, кино, музика и изкуство, и наистина сред палатките на лагера „Хобит“ се появиха няколко групи.

„Това беше свобода, освобождаване от стари модели и навици“, казва Марио Бартолуци, фронтмен на Compagnia dell’Anello („Задругата на пръстена“), традиционалистка група, основана в лагера „Хобит“. „Всички ние имахме желание да излезем от гетото на изключването.“

Много от участниците смятат, че надхвърлят бинарността на италианската политика, като съчетават левичарските социални критики с войнствеността на фашизма.

Според историка на фашизма Роджър Грифин, под празничния си дух лагерът „Хобит“ се е надявал да „прекодира“ езика на хипи левицата с традиционалистката философия на Евола.

Лагерът „Хобит“ поражда две успешни продължения, които привличат няколко хиляди участници. Но коалицията, възникнала в рамките на лагера „Хобит“, бързо изпада в междуособни борби. Към средата на 80-те години Новата десница отново е в периферията, свързвана предимно с антикомунистическия тероризъм. Макар че преживява моменти на политическа сила, тя никога не успява да постигне културно господство над враговете си, което прогресивната левица има.

Compagnia dell'Anello ("Задругата на пръстена"), традиционалистка група, създадена в лагера "Хобит", изнася първия си концерт именно там.
Compagnia dell’Anello („Задругата на пръстена“), традиционалистка група, създадена в лагера „Хобит“, изнася първия си концерт именно там.

През последните години обаче движението бележи известно възраждане.

През юли 2017 г. членове на новата италианска нова десница организираха лагер „Хобит 40“ – опит да възкресят духа на оригиналния лагер по случай неговата 40-годишнина. Евола също се радва на подновена популярност, обичан от привържениците на американската Alt-Right.

Що се отнася до Толкин, политическото значение на творчеството му е толкова неясно, колкото никога досега не е било. Въпреки стотиците герои в нея, Средната земя си остава празна сцена, върху която идеолози от всякакъв ранг могат да проектират своята политика. Дори шест игрални филма и безброй подражатели не успяха да въведат традиционалистките критики в мейнстрийма… засега.

Може би революционните фенове на Толкин е трябвало да вземат предвид мнението на най-суровия му критик Майкъл Муркок (Michael Moorcock):

При Толкин всеки е на мястото си и е щастлив да бъде там. Ние отиваме там и се връщаме там, откъдето сме тръгнали. Няма измъкване, нищо няма да се промени и никой никога няма да се измъкне от този добре подреден свят.

Толкова за революцията.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *