Колко струват мигрантите на Нидерландия?

Време за четене: 3 минути

Мигранти обявяват гладна стачка с искане за убежище в Пурмеренд, Нидерландия, април 2023 г. Забележете пола и възрастта им. Снимка: ANP


Спасяват ли имигрантите бизнеса и европейските пенсионери, каквото е клишето? Попадна ми масивно холандско изследване, което дава отговор на въпроса. За последните 20 години, имигрантите са коствали на бюджета на Нидерландия… 450 милиарда евро. Сумата е смайваща. Но е факт.

След приспадане на това, което са внесли в бюджета, от това, което им е дадено като помощи, остава горната сума – 450 милиарда евро по-малко, отколкото щеше да има, ако Нидерландия не приемаше мигранти.

Според авторите на изследването, в момента 11% от всички холандци са емигранти първа генерация (родени в чужбина) и 13% са емигранти втора генерация (родителите им родени в чужбина). Миграцията продължава да е движещата сила в ръста на населението.

Друго важно откритие на авторите – имиграцията, спрямо демографията, е „Понци“ схема. За да поддържат съотношението пенисионери/работещи, каквото е в момента до края на века, Кралство Нидерландия трябва да внесе още 100 милиона мигранти. А до края на следващия век – един милиард, което, и двете цифри, са пълен абсурд.

Демографската криза не може да бъде решана с миграции и понци схеми.

Имигрантите не само не допринасят за бюджета и икономиките, но са и стрували на този бюджет 450 милиарда, които иначе са щели да бъдат налични за пенсионери и хора в затруднено положение. Какво говоря, те тези хора с 450 милиарда, похарчени безсмислено, улиците си щяха да позлатят.

Съмнявам се, че ситуацията в която и да е друга западно-европейска страна е кой знае колко по-различна. Най-трагична е ситуацията с мигрантите от Близкия изток и Африканския рог, всеки от които струва на холандския бюджет средно 650 хиляди евро.

През 2022 г. Нидерландия е одобрила 85% от молбите за убежище. Това е не само най-високият процент в Европа, много по-висок от средния за ЕС от 49%, но и огромно увеличение в сравнение с периода само преди няколко години.

Разбира се, има и други мигранти – примерно мигрантите на трудови договори от САЩ са допринесли на бюджета средно 200 хиляди евро, а японците още повече – цели 600 хиляди евро.

Но генерално, резултатът е икономически катастрофален. Нидерландия няма да издържи кой знае колко още дълго по този начин. В изследването са споменати и мигрантите от България. Те, заедно с останалите източноевропейски мигранти, също са нетни реципиенти на помощи – средно, около 50 хиляди евро на човек.

Което донякъде обяснява негативното отношение на Холандия към приемането ни в Шенген, но по никакъв начин не обяснява многомилионния прием на нелегални мигранти във всяка европейска страна, което правителствата отказват да прекратят, а единствената държава, която отказва да приема нелегални мигранти – Унгария, дори беше глобена с 200 милиона евро от европейската общност за отказа си.

Ако сравним тези 200 милиона с 450 милиарда, които са стрували до тук на Холандия мигрантите бързо ще си дадем сметка, че всъщност глобата е добра сделка за Унгария.

Отново, европейската общност и европейските правителства действат необяснимо и неоправдано от икономическа – и всякаква – гледна точка. Цифрите са вече абсурдни. На всеки реализиран мигрант, футболист в някой отбор, който гледаме по телевизията, се падат хиляди, които висят като гюле на бюджетите, генерация след генерация.

Таблица 0.1 Общи разходи за публичния сектор, свързани с имиграцията през периода 1995-2040 г., в милиарди евро, включително разходите за второто поколение (закръглени до кратни на 20 милиарда евро)

Впрочем, прехвалената турска миграция е значително по-зле като реализация от българската, като всеки турски мигрант първа или втора генерация е коствал средно на холандския бюджет 250 хиляди евро и турските мигранти в Нидерландия, вкл. втора генерация, са най-нереализираните мигранти в Нидерландия след хората от Африканския рог, Магреба, Сирия и Афганистан.

Достатъчен е бърз поглед по резултатите от изследването, за да видим абсурда на ситуацията и да си обясним скока на „крайно-десните“ партии в Западна Европа и Великобритания. Както и враждебността на европейските правителства към собствените си народи, които, изглежда, са твърдо решили да унищожат. Удивителна ситуация.


Изследването

Beek, Jan & Roodenburg, Hans & Hartog, Joop & Kreffer, Gerrit. (2023). Borderless Welfare State – The Consequences of Immigration for Public Finances. Publisher: demo-demo uitgever Zeist ISBN: 9789083334820

Сподели
Светослав Стамов

Светослав Стамов

Светослав Стамов е магистър по Антропология в университета Дюк, Северна Каролина. В периода 2004-2006 г. работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 г. е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 г. е координатор на научни публикации и литература в Pearson Education Canada. В момента е проектен консултант на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика. Публикувал е изследвания от областта на историческата антропология и e бил част от екипи, извършвали изследвания в областта на популационната генетика и публикували резултатите си в утвърдени англоезични научни издания. Докторалният му тезис, както и част от научните му публикации в областта на антропологията, могат да бъдат прочетени тук.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.