Инфлацията и заетостта

Време за четене: 5 минути

Снимка Zachary Kadolph on Unsplash


Оригинална публикация „Не бързайте да стреляте по инфлацията“, сп. „Икономически живот“


Ако българските политици повторят старите грешки, икономиката се е запътила към стагфлация…

Ускорилата се през последната година инфлация подкопава спестяванията и доходите на населението в България, но съвпада по време с внушителен ръст на производството и с исторически висока заетост[i]. Това не е парадокс. Макроикономическата теория отдавна познава връзката между равнището на цените и нивото на безработицата, най-често обозначавайки я като „Крива на Филипс“.

Теоретичната крива на Филипс има U-образна форма: когато инфлацията е много ниска, безработицата е висока; с покачването на инфлацията безработицата намалява. След определен момент (понякога тълкуван като „естествено равнище на безработица“) повишаването на цените може да навреди, вместо да помогне на заетостта.

От тази опростена перспектива съвпадението на двуцифрена инфлация и висока икономическа активност в България всъщност е напълно закономерно. Динамиката на двата ключови макроикономически показателя – хармонизиран индекс на потребителските цени и коефициент на безработица – е представена на първата графика по-долу. Струва си да я разгледаме внимателно, защото тя добре описва стопанските процеси в страната през последните две десетилетия.

В началото на века българската икономика се намира в незавидно положение с висока безработица и растящи цени. Европейската интеграция води до рязко понижаване на безработицата – и цените първо се укротяват, а после отново поемат нагоре, движени от икономическата експанзия. След пик през 2008 г. инфлацията рязко спада в годините на световната финансова криза, докато безработицата пълзи нагоре. Периодът 2014-2016 г. – стопанска фаза, която бъдещите макроикономисти може би ще нарекат „депресия“ – се характеризира с дефлация; безработицата остава висока. След 2017 г. цените се покачват, а безработицата е на историческо дъно и остава ниска дори по време на пандемията.

Графика 1. Връзка между инфлация и безработица в България 2000-2021 и статистически тенденции до 2024 г. Евростат, собствени изчисления
Графика 1. Връзка между инфлация и безработица в България 2000-2021 и статистически тенденции до 2024 г. Евростат, собствени изчисления.

На графиката са показани също и статистическите тенденции при инфлацията и безработицата до 2024 г. (Това не са точно „прогнози“, а статистически очаквания на базата на полиномни функции.) Виждаме, че има значителна вероятност безработицата да се покачи до двуцифрени стойности, в трети цикъл от началото на века. По-несигурен е трендът при цените, но и той е към повишение. Впрочем данните за инфлацията за 2022 г. ще потвърдят статистическите очаквания, изчислени върху времевия ред 2000-2021 г.

Тогава, към стагфлация (фаза с високи цени и висока безработица) ли се е запътила българската икономика? Подобни предвиждания се правят отдавна, включително от автора на този текст. Но една от прелестите на икономиката се състои в това, че умни политически решения биха могли отчасти да предотвратят „неизбежното зло.“ С колко ли щеше да се повиши безработицата, ако Федералният резерв в САЩ през 2008 г. беше оставил банките да фалират, а Европейската централна банка след 2010 г. бе изоставила периферните страни на еврозоната на произвола на капиталовия пазар?

„Умни политически решения“ е може би свръхизискване за българското макроикономическо управление: трябва да се радваме дори на решения, които не вредят твърде много в дългосрочен и краткосрочен план. Но кривата на Филипс – дотам вулгаризирана от политиците, че нейният кръстник, новозеландският икономист Бил Филипс, казва: „Ако знаех какво щяха да направят с тази графика, никога нямаше да я чертая“[ii] – намеква за наистина опасни избори.

Например, някой партиен популист може да се застъпи за политики на „лесни пари“, за да понижи изкуствено безработицата и така да спечели гласове на избори – посявайки семената на дългова криза. Или да се обяви за политики, водещи до ръст на безработицата, за да се спре покачването на цените и така да се запазят натрупаните капитали.

България е по-уязвима за втората опасност. В началото на 2022 г. родни икономисти вкупом призоваваха за рестриктивен бюджет на правителството, за да се попречи на покачването на цените. Какво от това, че сто или двеста хиляди души ще останат на улицата, щом по-високата безработица (следствие от мерките за бюджетни икономии, свиващи капиталовите разходи на правителството) ще ограничи леко ръста на цените? В интерес на истината, далеч не сме ваксинирани и срещу леви популисти.

Но наистина ли връзката между инфлация и безработица е толкова изразена? И ако да – как да си я обясним? Начин да си отговорим на първия въпрос е да изчислим ковариацията (съвместната променливост) между двата фактора. С помощта на програмата Stata 15 приложих ARDL Bound test (авторегресивен разпределителен модел с лагове във времето) и установих, че за периода 2000-2021 г. съществува статистически значима ковариация между инфлация и заетост.

С други думи, налице е статистическо доказателство, че инфлацията и заетостта се движат в някакъв синхрон. При това, връзката между двете променливи е както краткосрочна, така и дългосрочна. Това е важен изследователски резултат, тъй като теоретичната опозиция на „Кривата на Филипс“ стои в основата на голяма част от модерната макроикономическа теория. Изплашени от възможността леви политици да се борят с безработицата, като толерират по-висока инфлация, някои десни икономисти напълно отхвърлят логическата връзка между двете променливи. Но връзка доказано има.

Графика 2. Съпоставка между движението на общото ценово равнище в икономиката (лява скала) и индексът на промишленото производство (дясна скала)
Графика 2. Съпоставка между движението на общото ценово равнище в икономиката (лява скала) и индексът на промишленото производство (дясна скала)

Нещата, разбира се, са значително по-сложни по ред причини. Първо, ковариацията може да е и с отрицателен знак, т.е. едната променлива да се покачва, а другата да спада. Твърде високата инфлация може да води до спад на заетостта, вместо до спад на безработицата.

Второ, между двата разглеждани фактора съществува лаг във времето, тоест ефектът се проявява след години. Икономическият модел на връзката между заетост и инфлация в България след 2000 г. показва, че лагът е 3 години. Тоест, високата инфлация през 2008 г. се е отразила на заетостта чак през 2011 г., и така нататък. В икономиката три години са много време; междувременно се наслагват безчет други фактори и заключенията, базирани на кривата на Филипс действително се изкривяват.

Трето, кривата на Филипс има различни „сегменти“: а) ляво рамо, когато ръстът на цените помага за спад на безработицата; б) „плоска част“, или „дъно“, когато промяната на цените не оказва влияние на (краткосрочната) заетост; в) дясно рамо, където е възможно безработицата да спадне до нула при много висока инфлация – но по-вероятно е г) безработицата да се покачи заедно с излезлите от контрол цени в икономиката.

Тези важни детайли, както и отговорът на втория въпрос – как да си обясним макроикономическата зависимост, известна като крива на Филипс – ще разгледаме в следващ текст. На този етап нека обобщим:

  • Сегашният период на двуцифрена инфлация в България съвпада с висока промишлена активност и висока заетост (и двете отбелязват рекорд през 2022 г.);
  • Между инфлация и заетост (икономическа активност) съществува и теоретична, и реална, статистически значима връзка;
  • Мерките за борба с инфлацията, които са по сърцето на много родни икономисти и политици, могат да костват работните места на няколкостотин хиляди българи;
  • Ако българското макроикономическо управление следва принципите от последните 22 години, сме се запътили към стагфлация: цените ще са високи и много хора ще останат без работа. За да избегнем тази подводна скала, се нуждаем от ново мислене.

Очаквайте продължение!


[i] През първите седем месеца на 2022 г. индексът на потребителските цени в България скочи с 11.3%, а на годишна база повишението на цените през юли е със 17.3%. В същото време индексът на промишленото производство през първото полугодие се повиши с 8.5%, а на годишна база през юни – с 17.5% (сезонно изгладени данни). Тези процеси се развиват на фона на коефициент на заетост от 75% през второто тримесечие – най-висок в новата стопанска история на България (дял на работещите от цялото население на възраст 20-64 г. Коефициентът е изчислен от НСИ и предстои да бъде потвърден от Евростат).

[ii] Quiggin, J. (2010). Zombie Economics. 

Сподели
Димитър Събев
Димитър Събев

Димитър Събев е икономист и журналист, който изследва проблемите на економиката – пресечната точка между природа, пазар и култура. Автор е на книгите „Унизената Земя“ (2010), „Саламандър“ (2016) и „Маркетинг, потребление и икономически растеж“ (2021). Носител е на награди за разследваща журналистика и журналистическа етика. Доктор по икономика от УНСС с дисертация на тема Икономически (де)растеж. В момента работи в Института за икономически изследвания при Българската академия на науките.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *