Всяка година Луковмарш е едно от най-обсъжданите в страната ни събития – и тази година не беше по-различно.
Луковмарш се проведе и участниците бяха повече от миналата година, въпреки цензурата от страна на социалните мрежи, въпреки забраните от страна на Столична община и изместването на събитието на друго място и по друго време, за да се объркат хората. Нещо повече, Луковмарш изпъкна като събитие на възпитани и културни хора, особено на фона на другите две политически събития от същия ден – Мини София Прайд и протест на „Възраждане“.
Кой е Христо Луков и защо някой би го почитал днес?
Защо изобщо се провежда Луковмарш? Защо някой би отделял от времето си за такова събитие?
Ген. Христо Луков е български герой от Балканските и Първата световна война и военният министър, вдигнал армията ни на крака след Ньойския договор. Животът му е интересен, доколкото с баща-опълченец и военен и с други роднини военни и на висши постове, той и родът му са в известен смисъл представителна извадка на Третата българска държава преди комунистическата власт.
Христо Луков е правил много неща в живота си – пише трудове по военно дело, развивайки теорията на артилерията, създава кухни за бедни и сираци след войната в Сливен и е изпратен от гражданите му с почести, когато заминава за София за по-висок пост, развива армията ни в труден момент, опълчва се на исканията на германците да вземат на ниска цена държавни предприятия, а накрая е пенсиониран и си гледа старините.
Дали ген. Луков е бил съвършен, безгрешен, безупречен? Не, естествено, бил е човек като всеки друг, с грехове и слабости. Бил е военен, съответно е бил строг, ценял е дисциплината и реда, но няма никакви данни да е убивал политическите си опоненти или да е бил садист или злодей. Убийството му е поръчано от СССР заради евентуалната възможност той да мобилизира България срещу Червената армия – а той самият многократно заявява, че ще се подчинява на волята на своя началник цар Борис III и всичко друго е предателство.
Всички обвинения към ген. Христо Луков са отдавна оборени, при това от изключително либералната журналистка Даниела Горчева. Българският съд също не намери каквото и да е наличие на фашизъм или национал-социализъм в личността, действията му или организацията му, Съюза на българските национални легиони.
Предисторията на Луковмарш 2025
Много още може да се изпише за генерала и неговите действия, които заслужават да бъде част от народната ни памет днес. Но в началото на 90-те години при падането на комунизма той изобщо не е бил познат – държавната пропаганда просто го е изтрила с гумичка. Останал е сал един пропаганден филм „Черните ангели“, възхваляващ убийците му и тяхната дейност.
Преди 22 години Българският национален съюз решава за пръв път да проведе това събитие, за да привлече внимание към тази част на нашата история. На събитието присъстват тогава още живи членове на организацията на Луков СБНЛ като Дянко Марков, повечето от тях прекарали десетилетия в „Белене“ и други концлагери, с отнето имущество, с отказана възможност да учат, да работят, да живеят.
Тези хора не се отчайват, нито се предават. Напротив, виждат в новия строй възможност за пробуждане на национализма. На истинния такъв, а не този, който комунистическата историография експлоатира за собствените си цели.
22 години Луковмарш се провежда, като първите години няма проблеми и даже Министерство на отбраната изпраща държавен военен оркестър, за да изкаже съпричастност към скръбта за убития генерал.
За 22 години няма нито един арестуван, нито един набит, нито един даже нагрубен от присъстващите на траурното шествие. Впрочем, няма и нито една свастика или друг забранен от закона символ – защото присъстващите са зрели хора, отиващи на траурно шествие и знаят, че трябва да са на висота за повода.
Често срещана критика е, че щом става дума за факелно шествие, говорим за фашизъм. От години в Ловеч се организира възпоменателно шествие със стотици, понякога хиляди, факли в чест на Апостола на свободата и никой не си и помисля да нарече тези хора фашисти.
Забелязвам и, че много хора ги притеснява облеклото на присъстващите, тъй като са основно с черни дрехи. Специално за тях ще напомня, че Луковмарш е траурно шествие. Ген. Луков е убит на 13 февруари 1943 г. от Виолета Якова, членка на БКП.
Опозицията на Луковмарш 2025
Критиката към събитието е твърде голяма, за да бъде описана изцяло. Руското посолство през годините многократно е заявявало, че иска от властите да „попречат на провеждането на неонацистко шествие в София“. Американското посолство също е изказвало такава критика. Настоящият външен министър Георг Георгиев още по времето, когато бе заместник-министър в МВнР бе яростен противник на събитието.
Но големите противници на събитието са марксистите – старите сталинисти и живковисти и новите западни културни марксисти, пейоративно наричани розови.
Първо, преименувалата се БКП, участваща даже днес в управлението, свика митинг под надслов „Хора, бдете!“. На него присъстваше действащият вицепремиер, а дни по-късно избран и за ръководител на БСП Атанас Зафиров. Естествено, на събитието се вееха знамена на СССР и сърпове и чукове, нищо че имаме действащ Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен.
В Столичния общински съвет пък общинският съветник Христо Копаранов от „Спаси София“ поиска да праща хора в затвор между 2 и 5 години заради плакати на събитие, което не харесва. Общинският съветник от партия, чийто цвят е розово и лилаво, реши че последвалият присмех срещу него в социалните мрежи, е „заплаха за живота му“ и се закани да съди и вкара в затвора и тези хора.
Другото събитие, за щастие отделно, бе амалгамата на модерната, западна левица.
Подкрепено от Антифа България, Мини Прайд София, Анархо-Съпротива, Кучки срещу патриархата, Български Младежки Комунистически Съюз, Фабрика Автономия и още и още какви ли не странни хорица.
Контрастът с другите събития от този ден
Всички изброени по-горе онлайн хорица решиха да излязат по улицата на контра-шествие на Луковмарш. За тях Луков е анимационен злодей, фашист, убиец и те не търпят дискусия. Събитието им, силно пропито от културен марксизъм, бе изключително еклектично. Хем са против антисемитизма, хем същите хора искат всички евреи в Израел да бъдат изгонени от арабите в морето и крещят в несвяст „From the river to the Sea, Palestine will be free“. Хем обвиняват българите в неистов и неимоверен расизъм спрямо турците, хем протестират пред турското посолство и обвиняват Турция в геноцид над кюрдите.
А, и да, на протестите си идват с ЛГБТ знамена, милеят за правата на всички хомосексуални малцинства, но са първи поддръжници на масовата миграция от страни, в които тези хора биват убивани с камъни. Като дете не разбирах концепцията, която Оруел описва в романа си 1984 двумисъл – да подкрепяш едновременно две взаимноизключващи се тези. Е, порастнах, видях, че е възможно да има такива хора.
За 22 февруари полицията обаче направи разумното и заради трите събития измести тяхното за 10:30 ч., гарантирайки, че те ще могат да се приберат безопасно по домовете си. Естествено, това че всички бяха с маски и скрити лица, директно противоречащи на Закона за митингите и масовите мероприятия – двоен аршин, който неведнъж е показван спрямо тях.
Второ по време беше събитието на „Възраждане“ в опозиция на еврозоната
Твърде много се изписа и изговори за това събитие, което е от полза както на русофилите, така и на еврофилите. Дебатът за или против премахването на лева удобно влиза в руслото и на двете страни, гордеещи се с поставянето на чужди интереси над българските.
Към „Възраждане“ се бяха присъединили техните съюзници от други комунистически сдружения, а именно Движение „23 септември“. Те бяха заедно и в защитата на съветския тотем МОЧА.
Нататък знаете какво стана – събралата се тълпа с все депутати от „Възраждане“, имащи имунитет, се събра на БНБ в 12:00 часа, охранявана от все същите полицаи от първото събитие. От там те се отправиха на шествие към сградата на Европейската комисия и започна активният им протест.
Изморените и стояли часове наред на студа полицаи, без каски, щитове или други защитни средства, изведнъж се оказаха малко и недостатъчно, за да овладеят тълпата. При предишен протест те пак направиха същото, но този път бяха маскирани, въоръжени с чукове и коктейли Молотов. Така те пробиха кордона на полицията, ранявайки четирима полицаи, подпалиха вратата на сградата и счупиха прозорци.
Голяма част от участниците в двете събития бяха със скрити лица – нещо, което изрично е забранено от действащото ни законодателство.
ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НОСЕНЕТО НА ОБЛЕКЛО, ПРИКРИВАЩО ИЛИ СКРИВАЩО ЛИЦЕТО, обн. ДВ. бр. 80 от 11 октомври 2016 г.
Чл. 2. (1) На публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето.
(2) Публично място по смисъла на ал. 1 е всяко обществено достъпно място на територията на Република България
Чл. 4. (1) Облекло, прикриващо или скриващо лицето, са плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски или други подобни елементи, които прикриват частично или скриват напълно лицето.
(2) Лицето е прикрито частично при носенето на облекло, с което са закрити устата, носът или очите.
(3) Лицето е скрито напълно при носенето на облекло за цялостно закриване на лицето.
Как премина Луковмарш 2025?
За разлика от горните две събития, Луковмарш премина изключително мирно и в духа на добрите нрави. Нарочно разказвам за закононарушенията в горните събития, за да изпъкне по-силно контрастът между тях.
Луковмарш 2025 г. бе забранен от кмета Васил Терзиев. Двете репетиции на Луковмарш в предишните две седмици също бяха забранени. Даже на туристическо събитие разходка из София, посетено от 50 души, искащи да научат повече за историята на града в междувоенния период, се изсипаха стотици полицаи и агенти на ДАНС.
Българският съд за пореден път отмени като незаконни действията на Столична община. Както и в минали години, Административен съд София-град отмени Заповед № СОА24-РД09-2968/17.05.2024г. за забрана на Луковмарш. Спазването на законите и съдебните решения обаче не е прерогатив на Столична община и в крайна сметка администрацията обжалва, като решението ще излезе след провеждането на Луковмарш. Радетелите за съдебна реформа и скоростно правораздаване съм сигурен, че са натъжени от това забавяне на присъдата.
Протест вместо марш
Заради забраната на Луковмарш 2025, началният пункт се промени от 17:30 на пл. „Славейков“ на 17:00 на пл. „Света Неделя“. Формално това бе протест срещу нарушаването на свободата на словото, заради забраната да се скандира „генерал Христо Луков“, и заради нарушеното право на събрания, гарантирано на свободните граждани от Конституцията на Република България и законите ѝ.
След забраната, шествие де юре не можеше да се проведе – но дефакто го направи.
Събралите се стотици граждани се отправиха към къщата на генерал Луков, ескортирани от многобройна полиция. Полицаите масово бяха изморени от дългия и студен ден, а мнозина от тях бяха омазани с червена боя, така че духът им видимо беше нисък и в началото не се заяждаха. Така около Народния театър все пак се оформи шествие.
До Театър „Българска армия“ полицаите изведнъж се сепнаха, получиха нареждания и преградиха пътя на гражданите, като започнаха да провеждат изключително обстойни, бавни и методични проверки на всеки един присъстващ. После пускаха на малки групи от по 4-5 души хората да продължат пътя си, ескортирани от по 2-3 полицаи.
Това изнерви обстановката значително, а чакането от час и половина бе критикувано както от присъстващите, така и от стоящите вече 10 час на студа полицаи, които доста силно и високо псуваха началниците си, разпоредили тази „глупост“, по техни думи. Естествено, никой не се съгласи да бъде цитиран с името си.
В крайна сметка упоритите участници в събитието не се отказаха и след часове протакване се събраха пред къщата на генерала и негово лобно място.
Там те запалиха факли, а прочувствени речи държаха Борис-Михаил попТодоров от БНС, журналистът Пело Кръстев и Боян Марков от „Млада Гвардия“. След тях последва минута мълчание, поднесоха се венци и бяха запалени и друг тип факли.
Резултатът от всичко това е, че Луковмарш 2025 се проведе успешно, въпреки всички спънки, а паметта на генерал Луков и тази година беше почетена.
Зададох и няколко въпроса към коменданта на Луковмарш и отговарящ за провеждането му, г-н Христо Иванов.
С какви мотиви кметът г-н Васил Терзиев забрани Луковмарш и всички негови репетиции?
Мотивите на кмета за забрана на мероприятията са базирани на писма от ДАНС и СДВР. Тези писма са идентични всяка година. Забраната се налага заради допускането, че има възможност за нарушаване на обществения ред, нещо което за над 20 години никога не се е случвало и ние като организатори никога не сме допускали. Винаги сме били изключително строги към външния вид и действията на участниците, недопускайки да опетнят траурното събитие с действия, които генералът не би одобрил.
Какво реши българският съд, законно ли е събитието?
Административен съд София-град отмени заповедта на кмета за забрана, тъй като няма никакви доказателства за нарушаване на обществения ред, приемайки фактите и нашата обосновка, за което сме благодарни.
Забелязах, че участниците слагаха свещи по пътя. Какво символизираха те?
Свещите бяха наредени по последните стъпки на ген. Луков преди да бъде убит. От бившето кино Роял до къщата му на ул. „Тракия“ 1. На второ място, вчера беше и Голяма Задушница. Ден, в който православните християни отдаваме почит и молитва за всички починали. Така и ние чрез тези свещи отправихме молитва за душите на всички жерти на комунистическия режим в България и по света.
Защо, според Вас, полицията беше толкова строга към Луковмарш, но допусна на протест на Възраждане даде стигне до насилие?
За това може би трябва да бъдат попитани МВР. Но съм сигурен, че ако на наше мероприятие се стигне до такива ексцесии, реакцията на полицията ще бъде доста по-груба към нас.
