Мнението на експерти за ранната институционална грижа в ясла в контекста на емоционалното развитие и имунологията. Снимка: Alex Muromtsev, Unsplash
Когато става дума яслите и последиците от тях, често ползите, които биват отбелязвани, са с акцент не върху децата, а някъде извън тях. Именно това ме провокира да разгледам темата, акцентирайки върху детето. Не върху родителите, не върху работодателите, не върху кариерно развитие, не върху БВП. Просто върху емоционалното и физиологично развитие на децата.
Тъй като материалите и заключенията, на които попаднах, не са особено популярни, реших да събера и обобщя прочетената от мен информация. Целта ми е тя да бъде от полза на всеки един родител.
Този текст няма за цел да съди родителите, които изпращат децата си в ясла преди навършване на 3 години.
Целта е да представим научнообоснована, актуална информация за влиянието на ранната институционална грижа върху развитието на детето. Само така родителският избор може да бъде информиран, а не продиктуван от обществен натиск или остарели схващания.
„Но детето трябва да се социализира!“
Това е един от най-често срещаните аргументи в защита на ранното постъпване в ясла. Под „социализация“ обикновено се разбира свикване с други деца, учене на ред, навици и адаптация към „реалния свят“. Звучи логично, но всъщност така ли стоят нещата при деца под 3 години?
Думата „социализация“ може да означава различни неща за различните хора.По отношение на малките деца д-р Гордън Нюфелд (Gordon Neufeld), клиничен психолог и авторитет в областта на привързаността, пояснява какво не е социализация:
Вероятно най-големият мит, който се е развил, е идеята, че общуването с равните води до социализация.
Психологът Ури Бронфенбренер също разяснява какво не е социализацията:
Трябва да е ясно, че да си социализиран не е непременно същото като да си цивилизован. Нацистката младеж също е била продукт на процес на социализация.
Социализацията при отглеждането на деца означава да направим децата подходящи за обществото, така че те да могат да растат и съзряват, за да се превърнат в допринасящи възрастни, които могат да взаимодействат с уважение с другите в общността, било то на работа или у дома, с колеги, семейство и приятели. Успешната социализация е от особен интерес, когато в медиите редовно се появяват новини за тормоз.
За д-р Нюфелд и неговите колеги от Института Нюфелд социализацията е по-сложна от това просто да се разбираш добре с връстниците си. Социализацията включва способността да се разбираш с другите и същевременно да бъдеш верен на себе си.
Какво казват експертите?
Попитан за мнение по въпроса по повод написването на този материал, българският антрополог и автор във „Война и мир“ Светослав Стамов не заема категорична позиция по въпроса. Определя като потенциално добра опцията за ранна социализация и конкуренция с връстници. Отбелязва обаче и възможността за доживотна травма при отделянето на детето в такава ранна възраст. Описва българските ясли като „потресаващ източник на всевъзможни бактерии и вируси“.
Не толкова балансирано гледа на идеята за ранна институционална грижа австралийският психолог Стийв Бидълф. Според него бързото въвеждане в детски ясли в ранните години е социален експеримент, предприет от милиони родители и резултатите от този експеримент вече се появяват. Бидълф подчертава, че през първите две години от живота мозъкът на детето се развива в отговор на любовта и привързаността. Без достатъчно грижовна любов, мозъкът на бебето не се развива напълно, споделя той, цитиран в The Canadian Encyclopedia.
Д-р Джон Боулби (John Bowlby), пионер на теорията за привързаността, подчертава, че първите три години са критични за изграждането на сигурна емоционална връзка, а работата с възпитатели в институции саботира този процес.
Според Доналд Уиникът (Donald Winnicott), британски психоаналитик, „няма такова нещо като бебе, без майка“ – тоест, невъзможно е да мислим за развитието на детето в изолация от първичната връзка с основния възрастен.
Цифри и факти: Какво показват изследванията?
- Кортизол и стрес: Проучване в Норвегия (University of Oslo, 2013) установява, че нивата на кортизол: хормон на стреса – са значително по-високи при деца под 2 години, прекарали цял ден в ясла, отколкото при връстници, отглеждани у дома.
- Поведенчески рискове: Според дългосрочно изследване на NICHD (САЩ), децата, които са били в институционална грижа повече от 30 часа седмично преди навършване на 3 години, имат повишени нива на агресивност и проблеми с регулирането на емоциите на възраст 5–6 години.
- Качество на грижата: Доклад на UNICEF (2008) установява, че в над 60% от изследваните ясли в Източна Европа съотношението между възпитатели и деца е неподходящо (1:7 и повече), а персоналът често няма адекватна квалификация за грижа за деца под 3 години.
Имунната система под 3: неузряла и уязвима
Една от най-пренебрегваните, но съществени причини да се отложи ранната институционална грижа е физиологичната незрялост на имунната система при малките деца.
Според данни на Американската академия по педиатрия и Европейската асоциация по детска имунология, между 70 и 80% от децата под 3-годишна възраст имат незряла имунна система, което ги прави особено податливи на инфекции, предавани по въздушно-капков и контактно-битов път. В яслите, където децата прекарват часове заедно в затворени помещения, вирусите и бактериите циркулират интензивно, а хигиенните навици и имунната защита на самите деца не са достатъчно развити, за да се противопоставят ефективно.
Метанализ в Pediatrics (2010) показва, че децата, започващи ясла под 3-годишна възраст, боледуват почти двойно по-често от връстниците си, отглеждани у дома. Най-често се срещат остри респираторни заболявания (ОРЗ), отити, бронхиолити и вирусни гастроентерити. При някои деца това води до порочен кръг от чести отсъствия, прекъсната адаптация и хронична умора на организма.
Важно е да се подчертае, че всяко боледуване не е просто „етап от социализацията“, както често се приема, а реална атака срещу все още незрялата имунна система, която може да остави дълготрайни последствия – включително склонност към алергии, астма и понижена устойчивост към бъдещи инфекции.
Мозъкът под 3: Сигурност и грижа
Мозъкът на детето до 3-годишна възраст е в най-интензивната фаза на развитие. Създават се милиони невронни връзки всеки ден, които оформят бъдещата емоционална, социална и интелектуална способност на индивида.
За този процес са нужни сигурна среда, утеха, доверие и последователност – условия, които рядко могат да бъдат постигнати в групова институция с ограничен персонал.
Яслата – неутрална територия или компромис?
Исторически яслите възникват през XIX век като благотворителни заведения за най-бедните семейства. През XX век в социалистическите държави, включително България, те се институционализират с цел включване на жените в производствения процес. По царско време са наричани „дневни приюти“. Никога не са били създадени като оптимална среда за най-малките – по-скоро като необходим компромис в условия на икономически и идеологически натиск.
Днес в България много родители избират ясла не от убеждение, а от нужда: кратък отпуск по майчинство (въпреки че у нас има сравнително щедра продължителност), липса на гъвкаво работно време, икономически натиск и обществени нагласи.
Заключение: Информирано, не защото всички го правят
Изпращането на дете в ясла под 3 години не е „нормата“, нито „единственият начин“. То е избор – но за да бъде наистина избор, трябва да бъде информиран.
Децата не се „социализират“ автоматично в група – те се развиват чрез връзки. А първата и най-важна връзка е с нас, родителите. Когато тази връзка е здрава и устойчива, добрите социални умения ще дойдат сами.
Библиография
Nurturing children: Why “early learning” doesn’t help, Andrea Mrozek, August 30, 2012, Cardus.ca
Drugli, M. B., Solheim, E., Lydersen, S., Moe, V., Smith, L., & Berg-Nielsen, T. S. (2017). Elevated cortisol levels in Norwegian toddlers in childcare. Early Child Development and Care, 188(12), 1684–1695. https://doi.org/10.1080/03004430.2016.1278368
Nystad, K., Drugli, M. B., Lydersen, S., Lekhal, R., & Buøen, E. S. (2022). Change in toddlers’ cortisol activity during a year in childcare. Associations with childcare quality, child temperament, well-being and maternal education. Stress, 25(1), 156–165. https://doi.org/10.1080/10253890.2022.2048371
Child Care Linked to Assertive, Noncompliant, & Aggressive Behaviors Vast Majority of Children Within Normal Range, US Department of Health and Human Services National Institutes of Health
Hurwitz ES, Gunn WJ, Pinsky PF, Schonberger LB. Risk of respiratory illness associated with day-care attendance: a nationwide study. Pediatrics. 1991 Jan;87(1):62-9. PMID: 1984620.
D M Bell, D W Gleiber, A A Mercer, R Phifer, R H Guinter, A J Cohen, E U Epstein, and M Narayanan: Illness associated with child day care: a study of incidence and cost.American Journal of Public Health 79, 479_484, https://doi.org/10.2105/AJPH.79.4.479
Berry D, Blair C, Ursache A, Willoughby M, Garrett-Peters P, Vernon-Feagans L, Bratsch-Hines M, Mills-Koonce WR, Granger DA; Family Life Project Key Investigators. Child care and cortisol across early childhood: context matters. Dev Psychol. 2014 Feb;50(2):514-25. doi: 10.1037/a0033379. Epub 2013 Jun 17. PMID: 23772818.
