Тази година учените разкриха, че две трети от Големия бариерен риф са с най-високата коралова покривка, наблюдавана от началото на записите през 1985 г. Снимка: Shaun Low, Unsplash
Оригинална публикация – Believe it or not, the world is getting better. We just don’t hear about it
Лесно е да се повярва, че животът на Земята става все по-лош.
Медиите постоянно изтъкват една след друга катастрофи и правят ужасяващи прогнози. В контекста на мрачните прогнози за изменението на климата и околната среда е разбираемо защо много хора, особено младите, вярват, че светът скоро ще свърши. Факт е, че макар проблемите да остават, светът всъщност се подобрява. Просто рядко го чуваме.
Непрекъснато ни разказват за бедствия, независимо дали става въпрос за последната гореща вълна, наводнение, горски пожар или буря. И все пак данните в огромната си част показват, че през последния век хората са станали много, много по-сигурни от всички тези метеорологични явления.
Всъщност през 20-те години на миналия век около половин милион души са загинали в резултат на метеорологични бедствия, докато през последното десетилетие броят на загиналите е средно около 18 000 души. Тази година, както и 2020 г. и 2021 г., се очертава да бъде под тази граница. Защо? Защото, когато хората стават по-богати, те стават по-устойчиви.
Телевизионните новини, посветени на времето, биха ни накарали да мислим, че бедствията се влошават. Това не е така. Около 1900 г. около 4,5% от площта на света е горяла всяка година. През последното столетие този процент е намалял до около 3,2%. През последните две десетилетия сателитите показват още по-голям спад – през 2021 г. са изгорели едва 2,5%. Това се е случило най-вече поради факта, че по-богатите общества предотвратяват пожарите. Моделите показват, че до края на века, въпреки изменението на климата, адаптацията на човека ще означава още по-малко пожари.
И въпреки това, което може би сте чували за рекордни разходи от метеорологични бедствия (главно защото по-богатото население строи по-скъпи къщи по крайбрежието), разходите за щети намаляват, а не се увеличават като процент от БВП.
Но не само климатичните бедствия стават все по-малко разрушителни въпреки страшните прогнози. Преди десетилетие природозащитниците гръмко обявиха, че великолепният Голям бариерен риф в Австралия е почти мъртъв, убит от избелване, причинено от изменението на климата. Вестник „Гардиън“ дори публикува некролог.
Тази година учените разкриха, че две трети от Големия бариерен риф показват най-високата коралова покривка, наблюдавана от началото на записите през 1985 г. Докладът с добрите новини получи малка част от вниманието.
До съвсем скоро природозащитниците постоянно използваха снимки на бели мечки, за да подчертаят опасностите от изменението на климата. Полярните мечки дори се появиха в ужасяващия филм на Ал Гор „Неудобната истина“. В действителност обаче броят на белите мечки се увеличава – от 5000-10 000 през 60-те години на миналия век до около 26 000 днес. Не чуваме тези новини. Вместо това активистите на кампанията просто тихомълком спряха да използват белите мечки в своята дейност.
Има толкова много истории с лоши новини, че рядко спираме да се замислим, че по най-важните показатели животът става много по-добър. Очакваната продължителност на човешкия живот се е удвоила през последното столетие – от 36 години през 1920 г. до повече от 72 години днес. Преди сто години три четвърти от населението на света е живяло в крайна бедност. Днес те са по-малко от една десета. Най-смъртоносният екологичен проблем – замърсяването на въздуха – е бил четири пъти по-вероятно да ви убие през 1920 г., отколкото днес, най-вече поради това, че хората в бедност готвят и се отопляват с тор и дърва.
Въпреки свързаните с Ковида неуспехи, човечеството става все по-добро и по-добро.
И все пак проповедниците на съдбата ще продължат да ви убеждават, че краят е близо. Това е чудесно за набиране на средства, но цената за обществото е висока: правим лоши и скъпи политически решения, а децата ни са уплашени до смърт.
В крайна сметка пренебрегваме и много по-големи проблеми. Помислете за цялото внимание, което се отделя на горещите вълни. В Съединените щати и в много други части на света смъртните случаи от горещини всъщност намаляват, тъй като достъпът до климатик помага много повече, отколкото повишаването на температурите вреди. Почти навсякъде обаче студът тихо убива много повече хора. В САЩ около 20 000 души умират от жега, но 170 000 умират от студ – нещо, на което рядко обръщаме внимание. Нещо повече, смъртните случаи от студ в САЩ се увеличават, а непрекъснатото ни внимание към изменението на климата засилва тази тенденция, тъй като политиците въвеждат екологични закони, които оскъпяват енергията, което означава, че все по-малко хора могат да си позволят да се отопляват. Липсата на перспектива означава, че не се съсредоточаваме първо върху това къде можем да помогнем най-много.
В по-широк мащаб глобалното затопляне кара известни личности и политици да летят по света с частни самолети и да изнасят лекции на останалите, докато ние харчим по-малко за проблеми като глада, инфекциозните болести и липсата на основно образование.
Кога политици и филмови звезди са се срещали за важна кауза като обезпаразитяването на децата?
Нуждаем се от баланс в новините, но това не означава да игнорираме глобалното затопляне: то е реален проблем, причинен от човечеството. Просто се нуждаем от перспектива. За да разберем какво да очакваме от затоплянето на планетата, можем да разгледаме оценките на щетите от икономическите модели, използвани от администрациите на Байдън и Обама, които разкриват, че цялата глобална цена на изменението на климата – не само за икономиките, но и във всяко отношение – ще се равнява на по-малко от 4% от световния БВП до края на века.
С всеки изминал ден човечеството става все по-проспериращо. Според оценките на Организацията на обединените нации, ако нямаше глобално затопляне, средният човек през 2100 г. щеше да е с 450% по-добре от днес. Вместо това глобалното затопляне означава, че хората ще бъдат само с 434% по-богати. Това не е катастрофа.
Страхът от климатичните промени предизвиква тревога, която променя живота. Може да чувате само лоши новини, но това не означава, че чувате цялата история.
Свързано изследване
Welfare in the 21st century: Increasing development, reducing inequality, the impact of climate change, and the cost of climate policies, Bjorn Lomborg, Technological Forecasting and Social Change, Volume 156, July 2020, 119981, https://doi.org/10.1016/j.techfore.2020.119981
