Справедливост ли търси българският съд или повече на думи решени дела?Снимка: Tingey Injury Law Firm, Unsplash
Преди по-малко от две години семейството ми стана жертва на обир.
Докато отсъствахме, крадец проникна през остъкления ни балкон на партерния етаж, разбивайки ПВЦ дограмата с отверка. Заварихме дома си преобърнат, а усещането за сигурност – разбито. Страхът и гневът ни бяха естествени. За жена ми – непреодолими. Тя поиска да се разделим с жилището и да се преместим по-нагоре, зад решетки и камери, които доскоро отказвахме като символ на затворнически живот.
Официалната реакция? Полиция, протоколи, отпечатъци. За наша изненада и след месеци арест на заподозрян: Млад рецидивист, с дълго досие и вече познат на системата.
Случаят стигна до съд. Обвиняемият – в белезници, но усмихнат, трениращ бокс във врачанския затвор, без лична карта, без постоянен адрес, без близки.
Той пледира „виновен“, поиска бърза процедура и автоматична отстъпка – 30% по-ниска присъда. Прокуратурата се съгласи. За държавата беше важно делото да приключи „бързо и удобно“.
А аз? Аз бях в залата за първи път в живота си. Представих иск за 30 000 лева. Не само за откраднатите пари, но и за безценните семейни реликви: венчалните халки на прадядо ми – зам.-министър на финансите в Царство България, и на дядо ми – царски офицер, оцелял по чудо от Народния съд и станал уважаван архитект в НРБ. Вещи, които исках да предам на сина и внуците си.
Съдът? Отхвърли искането ми претенцията ми да се гледа заедно с наказателното дело.
Прокурорката ме изгледа неодобрително, съдията ме скастри, че не разбирам юридическите термини. Подсъдимият получи снизходително отношение, аз получих укор, че съм „невеж“.
В крайна сметка той ще излежи поредната си присъда, с отстъпка. Аз ще търся справедливост в граждански съд. С ясното съзнание, че няма никакъв шанс да получа обезщетение.
Това е реалността: Система, в която рецидивистът знае наизуст правилата. Живее циклично „свобода-затвор-свобода“. Сигурен е, че няма да плати на жертвите. За него затворът е просто „спортен лагер“ с храна и подслон. За жертвата – несигурност, страх, унижение.
И докато съд и прокуратура гониха удобството на бързата сделка, истинската цена я плащаме ние – хората, чиито домове и животи остават белязани.












