Направенъ по поводъ на грънчарския еснафъ с иждивлението (спонсорството, бел.ред.) на самитѣ жители на градъ Велесъ 6 януарий 1888 г.
С огромна радост и вълнение посрещаме изключително значимото историческо откритие във Велес, днес в Република Северна Македония.
Намерена е паметна плоча от 1888 г., поставена от местните жители и изписана на български книжовен език. Този безценен артефакт е поредното категорично свидетелство за културната и езиковата принадлежност на част от населението на града през XIX век.
Откритието има особена стойност, защото Велес е един от важните просветни и духовни центрове през епохата на българското Възраждане в Македония. В града действа Йордан Хаджиконстантинов – Джинот – виден български просветител и книжовник, който работи за утвърждаването на българския език в училищата и за църковна независимост.
В края на XIX век Велес е един от по-големите и икономически важни градове в Македония, останала под османска власт. Градът фигурира като крупен български християнски център в статистическите данни на българския изследовател Васил Кънчов. Според „Македония. Етнография и статистика“ (София, 1900) към 1900 г. населението на Велес възлиза на около 19 700 жители, от които 12 000 са български християни, значително повече от турците, циганите и други групи в града.
Това показва, че българското население е доминиращо в градския социален и културен живот преди Балканските войни, което съответства на критериите на Кънчов за национална принадлежност на базата на език и религиозна общност („12 000 Bulgarian Christians… 6 600 Turks, 600 Romani, 500 Aromanians”) – стр. 156.
Подобна картина се очертава и в учебната и национално-културната дейност в града през 1880-те и 1890-те години.
Христо Чучков в „Град Велес. Учебното дело и революционните борби“ описва активното българско учебно дело, в което българските училища, учители и общественици имат централна роля в културното и национално възраждане на местното население през втората половина на XIX век, с ясно изразено поддържане на българския език и традиции в образованието и обществения живот на Велес.
Това съвпада с етнографско-статистическите данни на Кънчов, които поставят Велес като един от важните български градски центрове в Македония в периода непосредствено преди Първата балканска война.
В края на османския период Велес се утвърждава като средище на българската екзархийска просвета и църковна организация.
През бурния XX век градът преминава през различни политически режими и военни конфликти, които оставят сложен отпечатък върху историческата памет на региона. Особено тежко е за местните окупацията от сръбски войски след Балканските войни, след Първата световна война и третата окупация след Втората световна, когато градът отново е включен в границите на Югославия.
Въпреки това материалните свидетелства като откритата плоча запазват своята автентичност и продължават да говорят със силата на фактите.
Намереният надпис от 1888 г. не е просто камък с текст. Той е жив документ от епохата, доказателство за езика, културата и самосъзнанието на хората, които са го издигнали. Това откритие носи чувство на удовлетворение и историческа яснота, защото напомня, че миналото може да бъде изследвано чрез автентични извори и съхранени свидетелства.
Благой Чушков, отличник и държавен стипендиант от Велешката гимназия с приятелите си Любен Бръчков и Петър Зиков, пред табелата на Велесъ, май 1944 г.
Месеци по-късно тези щастливи младежи ще бъдат съдени и стреляни, защото са българи! Табелата ще бъде сменена с преименувания град Титов Велес.
България няма да прости зверствата на титовите главорези! Незабавно отваряне на архивите на УДБА и реабилитиране на избитите българи в Северна Македония! Източник: Грубовци, Енидже Вардар – родна Македония
Още за четене по темата
Promacedonia.org – Материали за Велес и българското възраждане в Македония
https://www.promacedonia.org/en/ban/nr2.html
Христо Чучков, „Град Велес. Учебното дело и революционните борби“
https://www.promacedonia.org/rami/hch/hch_4.html
https://www.promacedonia.org/rami/hch/hch_2.html
Васил Кънчов, „Македония. Етнография и статистика“ (1900)
https://www.promacedonia.org/vk/vk_2.html
Васил Кънчов, „Избрани произведения“ – статистически данни за Велешка каза
https://www.promacedonia.org/vk_2/vk2_2_a2.html
Milen Kumanov, „Macedonia: A Brief Historical Reference Book“, Sofia, 1999.
Boris Y. Nikolov, „Internal Macedonian-Adrianople Revolutionary Organization: Leaders and Commanders (1893-1934)“, Sofia, 2001.
