Стотици граждани се събраха в столичния храм „Св. Неделя“, за да почетат годиншината от Кървавата Коледа в Македония.
Днес в катедралния храм Св. Неделя в София, сред впечатляващ брой представители на политическите среди на България и в присъствието на мнозина представители на българския народ от Северна Македония, беше почетена паметта на хилядите избити и брутално репресирани македонски българи по време на Кървавата Коледа на 1945 г. дала началото на масовата насилствена кампания за промяна на българската народностна идентичност на македонците след югославската окупация.
Призиви за начало на закъснелите демократични реформи в Северна Македония и за политическа реабилитация на хилядите убити бяха отправени от македонските българи, които все още очакват включването на българския народ в Конституцията на Северна Македония и радикална промяна на учебниците в страната, които насаждат анти-български фалшификации сред децата им.
Предлагаме ви изказването на г-н Благой Шаторов, член на ръководството на репресирания клуб „Иван Михайлов “ в Битоля :
Уважаеми дами и господа,
Неотдавна в кореспонденцията си с бивш външен министър на Северна Македония написах, че на прага на нашия македонски път към Европа лежи простреляна с удбашки куршум ИСТИНАТА за нашите български корени.
Днес отбелязваме 79 години от Кървавата Коледа на 1945 г., когато хиляди македонски българи намериха смъртта си от югославските джелати на Светозар Вукманович Темпо или в занданите на МАКЕДОНИСТКИЯ СЪРБОМАНСКИ РЕЖИМ, дошъл на власт след югославската ре-окупация на нашата татковина. Загинаха македонски патриоти, привърженици на лидера на ВМРО Ванчо Михайлов, но загинаха и честни македонски
българи от левицата – всички те само защото бяха българи.
Днес цифрите звучат студено и безчувствено, а героите още чакат в своите общи гробове да бъдат опеяни и почетени.
Чакат това въстаналите войници и офицери от Скопие, с чието избиване без съд и присъда от предателя Михайло Апостолски и от Темпо започна Кървавата Коледа във Вардарска Македония. На 16 декември 1944 г. в Скопие няколко хиляди войници и офицери от цяла Вардарска Македония, много от тях току-що уволнени от българската армия, се вдигат на въоръжен бунт защото отказват да се бият на Сремския фронт под сръбско командване.
Хиляди обкръжават бившия офицерски дом на Българската армия в Скопие, където са разположени силите на югославския окупатор и на колабораторите с него. Поканени за преговори в Дома на армията и разоръжени, подло са разстреляни в подземието 70 наши офицери, а впоследствие югославските партизани убиват още над 100 войници на скопското Кале. Последва и клането в Щип.
Даден е сигнал за масово избиване на целия македонски елит от българския етнос. За броени часове и дни убитите цивилни граждани в Скопие достигат 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп -35, при село Владимирово, Беровско – 330 души. Край Охридското и Преспанското езеро, в планината Галичица край село Отешево бяха избити много македонски българи, а телата им са хвърляни в Преспанското езеро.
Във Велес телата са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула. Но това е само началото.
Имената на загиналите са хиляди.
Цяла Македония беше изтръпнала от страх, защото заедно с окупатора, животинска жестокост спрямо собствения си народ проявяваха стотици джелати, поставили се в услуга на Титовите екзекутори на всичко българско. Тогава и България беше притихнала в ужас. Майка България мълчеше докато избиваха нейните синове и дъщери. Мълчеше с гробното мълчание на съучастничка, която оправдава позорното си мълчание с това, че самата тя беше под чужда окупация. А междувременно в нашата Македония екзекуциите вървяха в ритъма на изкуственото създаване на новата македонска идентичност. След като вече беше създаден с декрет македонски език, следваше да му се измисли и граматика от някой си Благой Конев, известен като „джуджето от Небрегово“, а също и нова анти-българска история на македонския народ.
Междувременно лагерите и затворите се пълнеха с българи. Кървавата Коледа нямаше край. Убит и захвърлен мъртъв на бунището в Битола беше дори символът на традиционната македонска левица, гемиджията Павел Шатев. След масовите екзекуции на михайловистите, беше ред на левите българи, които бяха съдени като привърженици на Коминформа.
Тези, които бяха създадени от Комунистическия интернационал, сега избиваха тези, които подозираха в симпатии към Комунистическото информационно
бюро. Абсурдно ли??? Вакханалията на анти-българските репресии не се спираше пред абсурдите. В лагера Голи оток се озова дори големият наш поет Венко Марковски, който отказа да продаде съвестта си и българското си достойнство.
Можем да говорим с часове за жертвите, които чакат морално възмездие, както и за техните екзекутори, чиито деца днес отново са в титовите окопи, за да бранят „идентитетот“. Но днес искам да изпратя две ясни послания:
Първо – към нашите днешни и бъдещи управници в Скопие – Без справедливост нема да имате мир !!! Реабилитирайте и възмездете семействата на хилядите репресирани македонски българи; въведете българския народ в Конституцията на Северна Македония и махнете фалшивата история от учебниците на нашите деца;
Но искам да отправя и послание към властите на днешна България – Не си затваряйте очите за нашите нещастия, защото ние с вас сме един народ и вината за границата между нас не е наша, а ВАША. Имате Договор със Скопие, който нашите управници потъпкват с цинизъм, имате Решение на Европейския съюз за условията, без които НИКОЙ не може да присъедини Северна Македония към Европа. Борете се за нас, защото който предава своите, ще се къпе в срама на децата си.
