Санкциите срещу Русия не постигат целите си, защото стъпват на сбъркана икономическа логика и не помагат на Украйна или Европа. Снимка: Ian Betley, Unsplash
Оригинална публикация: Broken Record, An open letter to Western politicians on Russia.
На 19 юли 2022 г. група професори по икономика от Йейлския университет, Пенсилванския университет и Варшавското училище по икономика публикуваха самостоятелно статия от 118 страници, която не е рецензирана, озаглавена „Бизнес отстъплението и санкциите съсипват руската икономика“. Форматирани така, че да придадат вид на строго академично изследване, което може да се намери в престижно списание, авторите рисуват мрачна картина на живота в Русия след нахлуването на президента Путин в Украйна.
Според техния анализ Русия „работи от позицията на слабост“ в сектора на суровините, „руският внос до голяма степен се е сринал“ и „Русия е загубила компании, представляващи ~40% от нейния БВП“.
В доклада се твърди също така, че Путин има „илюзии за самодостатъчност и заместване на вноса“ и „прибягва до очевидно неустойчиви, драматични фискални и парични интервенции, за да изглади тези структурни икономически слабости“. Последните два параграфа на резюмето потвърждават официалното решение на този педантичен ансамбъл, като оставят малко място за по-нататъшни дебати и не толкова деликатно поставят под въпрос патриотизма на онези, които биха могли да имат различни идеи за това как най-добре да се изпълнят икономическите аспекти на войната (курсивът е добавен навсякъде):
„В перспектива за Русия няма изход от икономическото забвение, докато съюзническите държави остават единни в поддържането и увеличаването на санкционния натиск срещу Русия, а Киевската школа по икономика и работната група Макфол-Ермак са водещи в предлагането на допълнителни мерки за санкции.
Победителските заглавия, в които се твърди, че руската икономика се е възстановила, просто не отговарят на фактите – фактите са, че по всеки показател и на всяко ниво руската икономика се задъхва и сега не е моментът да се натискат спирачките.“
Публикувана в момент, когато сериозните недостатъци в стратегията на Запада за санкции ставаха очевидни, статията предизвика истински фурор. По щастливо стечение на обстоятелствата водещият автор на изследването беше не кой да е, а Джеф Зоненфелд (Jeffrey Sonnenfeld) от Йейл, медиен редовен участник в CNBC, известен най-вече с работата си като треньор на високопоставени изпълнителни директори, които също така обичат да участват в CNBC. Зоненфелд напълни ефира, заявявайки, че ранните индикации за устойчивостта на Русия са просто доказателство за необходимостта от удвояване и утрояване на разходите.

В седмиците преди Зоненфелд внезапно да се превърне в експерт по руската вътрешна икономика и международна търговия, публикувахме статия, озаглавена „Хапчета за лудост„, в която твърдяхме, че санкциите срещу Русия не само няма да успеят, но и ще се обърнат срещу нас. Основният ни аргумент, за чието формулиране бяха необходими значително по-малко от 118 страници, беше прост.
Опитите за налагане на санкции върху обема на износа на суровини от Русия само ще повишат цената им, което ще доведе до повече приходи за Путин, а не до по-малко.
Два ключови откъса:
Енергията на Русия ще намери своя път към пазара и, колкото и да звучи перверзно, ние трябва да искаме това. Вместо да атакуваме доставките на енергията на Путин, ние трябва да направим всичко възможно да увеличим нашите. Това е единственият начин да намалим цените и да повлияем съществено на финансирането на неговата военна машина. За силно нееластични продукти като петрола и природния газ ценовите действия действат и в двете посоки. Не е необходимо значително недостатъчно предлагане, за да се повишат цените, нито пък е необходимо значително свръхпредлагане, за да се сринат цените…
Ако днес цената на петрола беше 20 долара за барел, това щеше да помогне или да навреди на Путин? Отговорът е очевиден и все още се губи от нашите лидери, а ние изчерпваме хапчетата за лудост.
През следващите месеци публикувахме две други статии по темата, в които допълнително обяснихме защо нещата не вървят по план и подчертахме необходимостта от корекция на курса. По време на различни участия в подкаст също така изтъкнахме колко опасно наивно е да се смята, че Западът има такова огромно технологично предимство пред Русия и нейните приятели, че приносът на западните компании към руската икономика не може да бъде лесно заменен.
Две години по-късно данните са достъпни и почти нищо от предвиденото в проучването на Зоненфелд не се е сбъднало. Стоките продължават да бъдат източник на огромни печалби за режима на Путин. Руската икономика процъфтява, докато Европа се бори с рецесията, а Украйна е близо до колапс на бойното поле – до голяма степен защото Русия произвежда много повече оръжия, отколкото Западът може да достави.

Руският внос е заменен от членове на Глобалния юг, особено от Китай. Китай и Русия толкова се сприятелиха в областта на търговията, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отлетя за Пекин и заплаши да наложи санкции на страната едва миналата седмица. Китайците го изпратиха да си ходи, като почти го предизвикаха да направи нещо по въпроса.
„Загубените компании“, които представляват „~40% от БВП на страната“, просто са продали бизнеса си на нови руски собственици на път за страната – често за жълти стотинки.
Сега тези предприятия бързо са отворили отново под местно управление. Starbucks сега е „Stars Coffee„, а McDonald’s – „Вкусно – и точка„, като и двете менюта на практика не се различават от предвоенните си предшественици. Санкциите просто наложиха промяна в подреждането на капитала на голямата руска капиталова маса, и то в полза на Русия.
Путин също така постанови, че местните компании вече не трябва да спазват правата на интелектуална собственост на така наречените „неприятелски страни“. С един замах на перото всички видове патентовани изобретения – описани така, че всеки специалист в областта да може лесно да ги възпроизведе – станаха честна игра за руските предприятия, които могат да ги използват без възнаграждение, което помогна на местните производители да скочат напред в икономическото развитие.
И така нататък.

Като доказателство за пълния провал на усилията на Запада да накаже Путин икономически, разгледайте странната статия, която се появи във „Файненшъл таймс“ миналата седмица. Заглавието „Новата икономика на Русия може да доведе до удължаване на войната“ е написано от човек, който в момента работи в икономически мозъчен тръст в Киев, и на практика не се различава от пародия:
Все по-структурната милитаризация на руската икономика значително усложнява усилията за прекратяване на войната в Украйна. Противно на очакванията, че икономическите ограничения ще възпрепятстват способността на Русия да поддържа бойни действия, призракът на икономическия колапс може да подтикне Владимир Путин и неговите служители да удвоят милитаризацията и да търсят по-нататъшна конфронтация, дори ако агресията срещу Украйна спре.
Икономиката на Русия нарасна с 3,6% през 2023 г. и се очаква да се разшири с над 3% през 2024 г. Въпреки продължаващите широкообхватни санкции и контрол върху износа, които се очаква да възпрепятстват инвестициите и потенциалния растеж в дългосрочен план, руските власти се похвалиха за краткосрочния си успех в избягването на дълбока рецесия през 2022 г. и постигането на последващ силен растеж.
Голяма част от този успех се основава на разширяването на военнопромишления комплекс. Забавеното и несъвършено въвеждане на таван на цените на петрола позволи на Русия да засили бюджетните приходи и да ги използва за стимулиране на вътрешната икономика. Макар че контролът върху износа възпрепятства руското военно производство и го оскъпява, той все още не е довел до решителни прегради или прекъсвания на веригите за доставки.
Как стигнахме дотук? Отговорът е прост. Западните политически лидери нямат никаква представа как работят стоковите пазари и силно подценяват техническите умения на своите противници. Отдавна е време да се обърне внимание и на двете. Може би е твърде късно да се спечели войната, но все още има време да се повлияе на мира, който ще настъпи. Обмислете тези прости предложения:

Западните сили трябва да координират действията си и да наводнят света със суровини, за да сринат световните цени, като по този начин разрушат руската икономика по начин, по който санкциите никога не биха могли.
Президентът Байдън трябва временно да укроти или да пренебрегне екологичното крило на своята прогресивна коалиция и да работи директно с индустрията за изкопаеми горива, за да увеличи радикално местния добив на нефт, газ и въглища. Износът трябва да бъде улеснен, разрешителните да бъдат ускорени, а прекомерните екологични разпоредби да бъдат отменени. Правителството на САЩ трябва да стимулира индустрията за изкопаеми горива, като покрива всички възникнали загуби. Дали Байдън иска да спечели войната, или да си спечели благоволението на Сиера клуб? Той не може да направи и двете и времето за избор е настъпило.
Два световни гиганта в областта на суровините – Канада и Австралия – трябва да бъдат подтикнати да направят същото. Холандия трябва да бъде насърчена да отвори отново огромното находище на природен газ Гронинген, а германците – да рестартират спрените си ядрени реактори. Западът може и да няма достатъчно артилерийски снаряди, но разполага с огромен капацитет за производство на енергия.
По същия начин, вместо да възпрепятства руското производство и износ, Западът трябва да направи всичко възможно, за да може всяка молекула изкопаемо гориво, произведена от Путин, да бъде пусната на пазара по възможно най-безпроблемния начин.
По дяволите, американските военни биха могли да ескортират танкери, превозващи руски суров петрол! Вместо да се опитва да санкционира руското производство на втечнен природен газ (LNG), Байдън би трябвало да насърчава руснаците да използват терминалите си за износ с пълен капацитет.
Венецуела и Иран трябва да получат същото отношение. Санкциите трябва да бъдат отменени, а производството – насърчено. Ако някъде по света има нефт, газ или въглища в земята, трябва да се доставят на пазара възможно най-бързо.
Нека да проверим колко дълго руската икономика може да издържи на цените на суровия петрол от 10 долара за барел и на втечнения природен газ от 1 долар за милион BTU (британски термични единици). Нека проверим колко дисциплиниран ще бъде ОПЕК в условията на сриващи се цени. Да проверим дали саудитците ще продължат да отблъскват висши американски дипломати по начина, по който го правят сега. Ето как да си върнем предимството пред Путин.