След свалянето на китайския балон над САЩ, само в рамките на няколко дни в небето над Северна Америка се появиха изненадващо още три неидентифицирани летящи обекта, които американските и канадски ВВС успяха доста бързо да свалят, но след това нито следа от тях.
В новинарските сайтове и интернет пространството се появиха дори изявления на високопоставени служители на американската армия, които намекнаха за извънземна форма с неясен произход.
Темата за извънземни над Америка набра популярност и сякаш влизаше в сметките на правителството на САЩ, защото остави на заден план появата на китайския шпионски балон, който необезпокоявано успя да навлезе в американското въздушно пространство и никой не знае колко време е бил там и какво е успял да заснеме.
След появата на останалите обекти в небето обаче, бе много удобна тема и класифицирането на тези обекти като НЛО успя да заинтригува не само медиите, но и голяма част от гражданите на САЩ обърнаха огромно внимание на това, но китайско-американският инцидент с балона, който близо седмица се рееше безнаказано на територията на САЩ все още остава по-интересна тема за нас пред догадките има ли извънземни или няма.
Балонът над САЩ е един великолепен прецедент в новата история и си струва да се обърне внимание и да направим един кратък прочит към международното право относно въздушните граници.
което гласи, че космическото пространство започна от 100 км от надморската височина. Именно над тази точка минава така наречената Линия на Карман, която слага край на въздушните граници на държавите. Тази линия получава името си от името на американския физик Теодор фон Карман (Theodore von Karman), който през 1956 г. пръв установява, че на тази точка атмосферата е толкова разредена, че всеки един самолет, достигнал я, за да не падне, трябва да продължи да се движи с първа космическа скорост, равна на 7.9 км. в секунда.
Именно отвъд тази линия земната атмосфера започва да се движи в Космоса. Вярно е твърдението, че въздушната обвивка на планетата не завършва на тази надморска височина от 100 км., а се простира далеко в космоса до около 10 хиляди километра, но това са главно водородни атоми, които биха могли да напуснат тази височина и да изчезнат на милиони километри.
Ще обърнем внимание на инцидента с балона от чисто военна тема и както съм правил до сега отново няма да засягам световната политика, за да бъда обективен в това което пиша.
Средната височина на боен самолет е от 10 до 20 километра, това се отнася за почти всички съвременни самолети, като F-22, F-35, Rafal, Су-35, Су-57 – всички те имат средна работна височина от 15 километра.
Фактът, че американските военни пилоти успяха да свалят балона въз основа на средствата, с които разполагат, можем да определим като една превъзходно свършена работа и успех на ВВС на САЩ, въпреки подигравките, които се появиха по техен адрес.
Мнозина от вас сега ще си зададат въпроса: Какво пък толкова трудно има да се свали един безпилотен балон.
Разбира се, ще се постарая да отговоря на този въпрос максимално изчерпателно. Балон във въздуха на височина 30-40 км. по принцип не е приятно нещо за нито една страна над чиято територия лети. Съвременните балони, като китайската „сонда”, са оборудвани със слънчеви панели, които осигуряват както работата на оборудването за наблюдение и запис, така и извършват движението на балона и коригират траекторията на полета му.
Скоростта на предвижване е много ниска, но все пак я има, както и опция за „висене” когато е необходимо взимане на проби от въздуха или продължително заснемане на даден секретен обект или територия. Начинът, по който китайският балон прелета над териториите на няколко страни и остана незабелязан от ПВО системите им, говори за няколко неща:
Появата на балона показа нов тип разузнавателна апаратура, с която е много трудно да се справи дори и най-добрата ПВО защита, достигнала височина над 30 км. се превръща в изключително трудна цел.
За разлика от сателитните спътници, които летят в орбита и просто той не може да кръжи, което балона може да направи с лекота. Въпреки бавната си скорост, балоните може да заобиколят натрупването на облаците, което за спътника би му затворило видимостта към земята. На тази височина балонът веднага се превръща в нарушител на въздушното пространство, над чиято територия лети.
Тук възниква въпроса: как да го свалим?
1. Ракети земя-въздух или казано накратко SAM (surface-to-air missile). Теоретично – да, на практика е трудно да се каже. Обикновено зенитните ракети имат радар или термични глави за самонасочване, които са практически безполезни срещу балон, който няма топлина, не оставя следа и има минимално количество метал в конструкцията си.
Ракетите, които използват GNSS (Глобална навигационна сателитна система), биха могли да бъдат полезни, но те изискват почти идеални метеорологични условия за проследяване на цел с висок контраст и имат малък обсег. Освен това тези ракети изискват постоянна работа на оператор. Същото важи и ракети с лазерно осветяване, но не може да се освети така цел с лазер от земята, това може да стане от самолет, а вече стана ясно, че много трудно някой би достигнал такава височина.
2. Зенитни оръдия. Уви, не. Максимумът, на който са способни съвременните оръдия не надхвърля 15-16 км, при тях просто физиката не позволява изстрелването на снаряд по-нагоре.
3. Самолети. Тук проблемът е във вече посочената надморска височина. Ако един самолет, като френските Rafale не може да преодолее височина от 15 км, то той просто не може да се противопостави на балон.
Вече започва да се изяснява и защо САЩ се занимаваха с този балон в небето толкова дълго.
Какво, такъв сериозен боен самолет като F-22 не може да се изправи срещу един балон и да го атакува? Някои експерти твърдят, че американците са чакали балонът да се загрее на слънце, за да може IR-GOS на ракетата AIM-9X “Sidewinder” да го улови. Искам да подчертая че към момента това е най-модерната ракета от този тип.
Какви други опции има?
Ако такъв балон навлезе в руското въздушно пространство, той ще има неприятната изненада в лицето на МиГ-31, способен да лети до 30 км височина, макар и за кратко време.
Въпреки че на ръба на така наречения динамичен таван самолетът не може да остане дълго време и да прави маневри, но за да достигне до тавана и да изстреля ракета или да стреля с оръдие, това е повече от достатъчно.
Ако Миг-31 достигне своят таван и се доближи достатъчно близо до балон, то тогава не е необходимо да се използват ракети. Балонът е голяма обвивка пълна с водород или хелий и тогава един изстрел от оръдието би бил фатален. Колкото по-високо е в атмосферата, толкова по-малко е съпротивлението на въздуха и снаряда, което позволява да лети по далеч. Като цяло с оръдие може да се стреля дори и в космоса, тъй като съставът на барута съдържа достатъчно вещества, които незабавно да отделят кислород, който е необходим за изгарянето на металния заряд и осигуряването на излизане на снаряда от цевта.
Самолетът МиГ-31 е въоръжен с оръдие ГШ-6-23 и е в състояние да изстреля целия си боекомплект от 260 изтрела за две секунди. Това е повече от достатъчно, за да превърне всеки балон в сито. От такава купчина снаряди, изстреляни към огромен балон, поне един би трябвало да полети към целта.
Обхватът… тук не е много лесно.
На повърхността на земята при нормално атмосферно налягане, снаряд 23х152 мм лети 2 до 2.5 км. Снарядите с GSh-23 имат ефективен обсег на полета малко по малък от 2км, но на височина над 20 км обхватът им ще бъде очевидно по голям. За справка средното атмосферно налягане на земното равнище е 760 mm Hg и 40mm Hg на височина 20км – разликата е голяма. На голяма надморска височина снарядът ще лети по далеч няколко пъти в сравнение на земята и тук физиката е на страната на тези, които ще се изправят срещу балона. Разбира се подготовката на пилотите за стрелба в необичайни условия и полети на голяма отнема време и огромен ресурс.
От написаното до тук, смело можем да кажем, че ВВС на Руската Федерация, би се справило много по-лесно и евтино от ВВС на САЩ, когато в лицето на враг имат балон.
МиГ-31 лесно може да се справи с това предизвикателство. Самолетът има абсолютно всичко необходимо за това: способността да изкачва височини, за които други самолети дори не са мечтали, шестцевно оръдие и ракети, които може да се насочват от оператор.
Казано по друг начин МиГ-31 има всички качества да се превърне в панацея за разузнавателните балони, особено ако е въоръжен с дистанционно управляеми ракети. Като цяло този тип ракети са стара и почти мъртва тема, тъй като инфрачервените и активните радарни търсачи вършат добра работа за унищожаването на всичко което лети, но последните две години и военните събития в Украйна хвърлиха теми за размисъл.
Иранските дронове „Шахед” и китайският балон са два нови типа оръжия, с които е малко неясно още как да се справяме.
Не всички радари успяват да засекат дрона поради малките му размери и почти никакво наличие на метал, балона също е трудна цел. Възможно е ракетите с TVGSN или по скоро връщането им към тях да осигурят сигурност на въздушните граници на височини, където могат да се издигнат балони като китайския.
Ракетите, управлявани от оператор, ще може да се доближи на разстояние от ефективна детонация на бойната глава и целта да бъде поразена, но задаваме ли си въпроса каква е разликата от пробиване на балон със високотехнологична и супер скъпа ракета, снаряд или дори заострен прът? Резултата ще е един и същ! Не си струва да се подготвят стотици такива ракети, достатъчни са само няколко дузини за всеки случай, защото в бъдеще ще се случват внезапни появи на такъв тип летателни апарати, като балони „издухани” по случайност в посока някой секретен обект.
Прецедентът вече е създаден, а китайският балон успя да разбуни въпроса за ефективността на ПВО системите. Големите военни сили имат тема на размисъл, но се оказва че, Руската Федерация, за разлика от САЩ и Канада, има с какво да отговори на подобен тип заплата.
