Украйна е редно да преосмисли позицията си в подкрепа на македонизма.
Винаги съм смятал, че Украйна е жертва на агресия. А всяка жертва на агресия заслужава подкрепа – политическа, морална и международна солидарност. България правилно зае такава позиция.
Но ако този принцип е универсален, той трябва да важи за всички.
Затова искам да припомня един неудобен факт. През май 2022 г. външният министър на Украйна Дмитро Кулеба заяви на съвместна пресконференция със северномакедонския си колега Буяр Османи:
„Македонците, както никой друг в Европа, разбират какво означава да бъдеш унижаван за своята идентичност, за своя език, за своята култура.“
С тези думи украинската дипломация на практика зае страна в един изключително чувствителен исторически и политически спор – насочен срещу България и срещу гражданите на Северна Македония със съхранена българска идентичност. Така Украйна легитимира наратива на властите в Скопие, който десетилетия наред се използва за денационализация на македонските българи и за подмяна на тяхната историческа идентичност.
И нека си зададем въпроса: къде беше реакцията на българската държава?
Не съм чул нито официален протест, нито ясна позиция – нито от дипломацията, нито от изпълнителната или законодателната власт.
Тази ситуация поставя един важен практически въпрос.
През последните години България подкрепя Украйна – според мен с право. Но тази подкрепа не може да бъде безусловна, когато става дума за българските национални интереси, историческата истина и човешките права.
Затова е напълно основателно българското правителство да не мълчи, а да постави ясни условия:
– Украйна да преосмисли и преодолее съветските идеологически наслоения по македонския въпрос;
– да се придържа към историческата истина, основана на научни факти;
– да защитава правата и достойнството на българите в Република Северна Македония;
– да прекрати символични и публични практики, които възпроизвеждат антибългарски интерпретации.
Конкретен пример: в Одеса съществува надпис на руски език на ул. „Канатна“ 28, според който Кръсте Мисирков е представен като „македонец“ в смисъла, влаган от Скопие, Белград и Москва. Подобни формулировки не са неутрални – те са част от наследството на една идеологическа конструкция, която изкривява историческата истина.
Подкрепата между държавите трябва да бъде двустранна и принципна – без двойни стандарти.
България показа, че може да бъде солидарна. Време е да покаже, че може и да отстоява българските национални интереси като поиска от Украйна адекватно поведение на уважение към обективната истина, с не да заиграва с антибългарски послания.
Ако зависеше от мен, бих постъпил точно по този начин.
