Историята борави с факти, но фактите подлежат на тълкуване, а често и на подмяна, за да напасне на настоящия политически силен играч или играчи. Може би най-голямата лъжа, засягаща нас, българите, е откъсването и създаването по изкуствен и насилствен начин от нашия народ на нов народ. И ако правото на самоопределение е нещо, което ние уважаваме, то нека не подменяме фактите.
Днешната Република Северна Македония е независима държава, освободила се от югославска власт и съществуваща независимо и благодарение на българската подкрепа и признаване.
Някои казват, че е трябвало през 90-те да се възползваме от слабостта на Белград и да завземем нашите земи, но тогава и българската армия бе слаба, дезорганизирана и без мотивация. Нещо повече, подпомагането на нашите кръвни братя бе върховен израз на любов, съвсем по соломоновски (3 Царе 3:16-28), който рано или късно те масово ще оценят.
Но докато отношенията между нашата и македонската държава днес са добри и стават все по-добри, федерализацията все още не е водеща тема, а македонистките идеи все още биват дискутирани от другата страна на границата.
Продължава да битува тезата за древния македонски народ, съществувал между III в. пр.Хр.. и 1989 г. под чужда власт, като масово по паметниците във Вардарско се пише основно за „бугарския фашистички окупатор“, но никога за сръбски такъв. Нищо, че по архивни кадри и снимки и извори както от Междусъюзническата, Първата и Втората световна войска българските войски са посрещани изключително добре и като освободители, а съпротивата е била на единици от цялото население.
Не е случайно, че до ден-днешен има наследници – макар и основно по име – на великата организация на българите в Македония ВМРО и от двете страни на Вардар.
Чудното е, че едната партия – уж дясната, консервативна и проевропейска ВМРО-ДПМНЕ доскоро водена от избягалия в Унгария Никола Груевски, а днес от Християн Мицкоски, поставя сред основните си фундаменти македонизма, рожба на сърбо-руския комунизъм.
И тук някой четящ ще каже – е, да, ама на теб майка ти е Костуркова, от македонски род, ти си „со изпран мозок“ и си чист македонец. Чувал съм тези думи многократно. Обяснявали са ми, съвсем сериозно какви ли не истории на диалект. Давал съм пример с и съм цитирал с бележити и известни български книжовници, дейци, революционери, свещеници, попове и т.н. от периода, които ясно, силно и недвусмислено коментират, между другото, в хиляди книги, статии, писма и надписи, че са българи и никъде не го поставят под въпрос (прекрасен източник е специализираната онлайн библиотека „Струмски“.). Това обаче не помага, тъй като подобни неща биват наричани фалшификат, лъжа, великобългарска и шовинистична пропаганда.
Затова си позволявам да преведа на български един кратък откъс от неутрални историци, разглеждащи съвсем от съвсем друга гледна точка историята на ВМРО – през призмата на тероризма като начин за водене на война и постигане на политически цели:
От СЕДМА ГЛАВА: Терористичните групировки между Войните
Борбите за национално освобождение са по-важни след Първата световна война. Битки между различни групи се водят на много места и в много случаи чужди правителства подкрепят свързани с тях етнически групи в съседни държави и други опозиционни групи. Има тероризъм, свързан с конфликтите на Балканите. ВМРО цели да присъедини към България части от това, което днес е югославска Македония. Мнозинството от македонците говорят език, който е по-близък до българския от сръбския и повечето от жителите също така принадлежат към българския клон на православната църква. Те имат малко директни връзки със старата сръбска държава или новата държава Югославия и идеята за обединение с България намира множество поддръжници в региона. ВМРО води партизанска и терористична дейност през 1920-те и началото на 1930-те, опитвайки се да попречи на ефективната власт на югославското правителство в района.
Групата е отговорна за убийствата на близо 200 югославски политици и чиновници и за раняването на много повече. ВМРО също така провежда атаки над сръбски заселници в опит да изгони емигрантите от региона и да отслаби югославския контрол. ВМРО се радва на скритата подкрепа на българското правителство през голяма част от периода. Има бази в България и силата и влиянието на организацията достига до българската вътрешна политика.
В крайна сметка в средата на 1930-те правителството започва да гледа на ВМРО като на заплаха за българската политическа система или поне за сигурността на настоящите ръководители. Войници нападат базите на ВМРО и областите, в които имат подкрепа и възстановяват контрола на централното правителство.
Македонското недоволство от включването в Югославия се изостря от политиките на правителството. Етническите сърби заемат повечето ключови политически и военни постове в Кралството на сърби, хървати и словенци (което по-късно официално е преименувано на Югославия). Правителството често ползва сурови методи, за да наложи централизиран контрол в регионите на новата държава, които не са населявани от сърби. В Македония, на сръбската армия и полиция се издават заповеди да убият местни водачи, които са взаимодействали с българите, докато се водят кампании срещу мюсюлманите в Босна и Херцеговина и албанските общности в Косово.
Като следствие от това, много групи в Югославия поставят под въпрос включването си в новата държава[1].
Книгата ми попадна случайно наскоро, търсейки съвсем други неща. Както е видно от откъса, историците са се спрели на съвсем друга тематика и в останалите глави разглеждат самите тактики на тероризъм и политическо насилие в контекста на разпад на стария ред и опитите да бъде наложено ново статукво в междувоенния период. В никакъв случай не може да им бъде придадена съпричастност към тази или онази страна в балканските конфликти и претенции за история, територия или население.
Библиография
[1] Lutz J.M., Lutz B.J. (2005) Terrorist Groups between the Wars. In: Terrorism. Palgrave Macmillan, New York, Print ISBN978-1-349-52956-8, Online ISBN978-1-4039-7858-5, eBook Packages Palgrave Political & Intern. Studies Collection
Македония е етнос на стара велика България, както и нейна неделима земя, но злото в лицето на ссср и сърбия, се погрижиха да разцепат България и промият мозъците на македонският народ-казано точно и ясно!Да не говоря за западните покрайнини, Беломорска Тракия, Мизия,Добруджа! Сърце боли, при тази злокобна неправда!!!