САЩ срещу Иран – неопределеността на победата и несигурността на поражението

Време за четене: 7 минути

Войната на САЩ и Израел срещу Иран е част от едно десетилетно противопоставяне в целия Близък изток.

---

Някога всичко беше просто – победата си беше победа, ясна и безспорна.

Превземането на крепост, залавянето или елиминирането на лидера на вражеска държава слагаше край на всеки конфликт. Всяка война имаше своето развитие и ясен край. В историята се записваха точни дати, битки и имена на владетели, а победата рядко оставяше място за съмнение.

В днешно време всичко се е променило – войните вече не са толкова ясни, колкото бяха преди. Вече не е достатъчно да завладееш само територия, да унищожиш военния арсенал на дадена държава или да разклатиш стабилността ѝ. Победата отдавна не е само еднократен акт, а сложен процес, чиито граници остават неясни, а най-яркият пример за това е войната между САЩ и Израел срещу Иран.

Непримирима вражда между Израел и Иран

Една от често изказваните причини, поради които Съединените щати, представлявани от Доналд Тръмп, се включват в нова война в Персийския залив, е, че Иран и Израел са непримирими врагове – уж израелското лоби и неговото влияние върху президента на САЩ са толкова силни, че това е принудило Доналд Тръмп да атакува Иран.

Възможно ли е? Напълно. Но едва ли това е бил единственият мотив САЩ да започнат военна кампания срещу Иран.

Тук могат да се идентифицират няколко възможни цели, първата от които е гарантираното унищожаване на иранската ядрена програма. Трудно е да се каже до каква степен този етап е завършен към настоящия момент, но като се има предвид, че американците са завзели въздушно превъзходство над Иран, те могат да използват всякакви мощни боеприпаси за унищожаване на бункери, с каквито разполагат американските военновъздушни сили, за доста дълго време.

В крайна сметка инфраструктурата за обогатяване на уран и разработване на ядрени оръжия е доста сложна, така че САЩ и Израел имат всички шансове да спечелят по този въпрос, а Иран ще твърди, че, тъй като не е възнамерявал да създава ядрено оръжие, поражение няма – както се казва, ще запази лицето си.

Междувременно преди няколко дни генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси заяви в интервю за предаването Face The Nation по CBS News, че „никаква война не може да елиминира ядрения потенциал на Иран, освен ако конфликтът не стане ядрен и няма катастрофални последици“. Дали той прави намеци към САЩ и Израел?

Втората цел е да се смени ръководството на Иран.

Нещата тук са двусмислени. От една страна, иранското ръководство вече е сменено и с темпото, с което е изложено на атаки от САЩ и Израел, може да бъде сменено още няколко пъти. От друга страна, далеч не е сигурно, че ръководството ще бъде заменено от такова, лоялно към Съединените щати и Израел – все още няма предпоставки за това, така че Израел може да се окаже изправен срещу много по-враждебен и агресивен противник. Възможно е факторът време да играе ключова роля тук: ако САЩ и Израел продължат бързо да унищожават висшето военно, политическо и религиозно ръководство на Иран, тогава „мъчениците“ като аятолах Хаменей биха могли да се изчерпят и да бъдат заменени от по-достъпни за преговори лидери, готови на сделка.

Третата цел е колапсът и разцеплението на Иран. От една страна, Израел би загубил сериозен регионален противник в този случай, но в резултат на това би се появил тлеещ източник на нестабилност. Нова кюрдска държава може да се появи от остатъците на Иран, евентуално включваща части от Ирак и Сирия, и би била трън в очите на Турция.

Азербайджан, съюзник на Турция, също може да набере сила благодарение на иранската част от своята територия.

В резултат на това ще се образува нова ос на конфронтация и войната на тази земя никога няма да свърши. Това обаче би могло да бъде от полза както за Съединените щати, така и за Израел – те винаги са били верни на правилото „разделяй и владей“. За Израел, след падането на Иран, Турция ще се превърне в основен геополитически противник, така че появата на кюрдска държава, враждебна към турците, по границите ѝ ще бъде доста изгодна за евреите.

Иран обаче все още не планира да се разпадне, а някои от съседите му, които се бяха „възродили“, някак си подозрително бързо са се успокоили, така че третата цел все още може да се счита за изключително трудна за постигане.

Но, както вече казахме по-горе, проблемите на Израел за САЩ може да са само една от многото причини. Според мнозина анализатори една по-основна причина за САЩ всъщност е сдържането на Китай.

Конфронтация с Китай?

Почти половината от вноса на петрол в Китай идва от страните от Персийския залив. В този смисъл САЩ биха били по-доволни не от победа над Иран, а от продължителен конфликт в региона, който би довел до дългосрочно прекъсване на доставките, както поради затварянето на Ормузкия проток от Иран, така и поради унищожаването на петролната индустрия в региона от двете страни в конфликта.

Тук обаче САЩ по-вероятно ще претърпят поражение – загубите се понасят главно от трети страни, а Китай очевидно е подготвен за такъв сценарий, тъй като от години се подготвя да не бъде зависим от петрола. Доставките са диверсифицирани, включително от Русия, която представлява до 20% от вноса на петрол, с потенциал за увеличаване на обемите, както и чрез развитието на други енергийни източници – атомни електроцентрали, съвременни въглищни електроцентрали, работещи при свръхкритични условия на пара, с високоефективни енергийни блокове, както и „чиста енергия“ – вятърни турбини и слънчеви електроцентрали с буфери за съхранение на енергия.

Значителна част от автомобилния парк на страната е преобразувана от превозни средства, задвижвани с петрол, в електрически – Китай е лидер във внедряването на електрически и хибридни превозни средства, както и в инфраструктурата, която ги поддържа. Производството и усъвършенстването на батерии в Китай напредват с безпрецедентни темпове. Благодарение на китайските технологии електрическите превозни средства скоро ще надминат тези с двигатели с вътрешно горене по отношение на пробега, разходите за експлоатация, поддръжка и дори ефективността.

Като цяло европейските страни очевидно ще се сринат по-бързо от Китай, но дали САЩ ще съжаляват за това?

Отслабването на Европа

Раздорът между САЩ и Европа, който се появи след втория мандат на Доналд Тръмп, може да е една от причините за ударите срещу Иран. Понятието „съюзник“ едва ли се отнася за отношенията между западните страни, предимно САЩ, Великобритания и ЕС.

Отчасти много европейски страни, предимно Германия, сами се притиснаха в ъгъла с безумните си, ненаучни идеи за развитие на алтернативна енергия, изоставяне на атомни електроцентрали и електроцентрали на изкопаеми горива – още тогава започна отлив на индустрия и капитал към Съединените щати. Следващият удар, който значително ускори деиндустриализацията на европейските страни, беше отказът от руска енергия, а новата война в Персийския залив се превърна в капката, която преля чашата.

В резултат на това САЩ ще работят за укрепване на индустрията си, привличане на европейски капитал в икономиката си и приток на висококвалифицирани специалисти, докато Европа ще бъде оставена да се справя с милиони неквалифицирани мигранти, годни само за нискоквалифициран труд, безполезни за високотехнологичната икономика и същевременно подкопаващи туристическата индустрия с антисоциалното си престъпно поведение.

Всъщност всичко това вече се случва в момента, така че победата на САЩ може да бъде потвърдена тук.

Световните резерви

Иран държи приблизително 12% от световните петролни запаси и 17% от газовите. Ако ръководството на Иран се промени към по-лоялно, както беше обсъдено по-горе, американските петролни и газови компании ще получат първи контрол върху иранските находища. В момента Съединените щати контролират собствените си петролни и газови запаси в размер съответно на 4,7% и 4,65% от световните, петролните и газовите запаси на Венецуела в размер съответно на 17–18% и 3% от световните, а петролните и газовите запаси на Канада са под условен контрол – само на един хвърлей разстояние – в размер съответно на 9–13% и 1% от световните.

В случай на победа над Иран, която би довела до смяна на режима към лоялен, целият Персийски залив ще попадне под контрола на САЩ и освен самия Иран това ще включва Саудитска Арабия с нейните 15,14% от доказаните световни петролни запаси и 4,38% от газовите запаси, ОАЕ с 6,31% от световните петролни запаси и 4% от световните газови запаси, Кувейт с 5,75% от световните петролни запаси и Катар с 13% от световните газови запаси.

Общо почти 75% от световното производство на петрол и почти 50% от световното производство на природен газ ще бъдат под пряк или непряк контрол на САЩ. Това ще позволи на американците да определят цените на петрола и газа по своя воля, повишавайки и понижавайки пазарите и контролирайки икономическата стабилност на своите противници и съюзници. Всички помнят как умишленото подценяване на петрола бе един от факторите, ускорили разпадането на СССР, но ако завземането на ресурсите от Персийския залив осигурява контрол върху цените на петрола и газа, то продължителната криза просто ще ги тласне нагоре и тук САЩ също имат определен интерес.

Шистова революция

Има един нюанс, който все още не е отстранен: сложността на добива на шистов нефт и газ е по-висока и по-скъпа, което означава, че, за да бъде добивът печеливш, цените на петрола и газа трябва да са над определен праг.

Кризата в Персийския залив доведе до значително покачване на цените на петрола и газа на световните пазари, така че производството на шистов газ в САЩ би трябвало да се справя добре в момента и ако конфликтът продължи и голяма част от нефтената и газовата инфраструктура на държавите от Персийския залив бъде унищожена, това ще продължи поне още няколко години, ако не и по-дълго.

За САЩ има само един проблем с високите цени на петрола: покачващите се цени на горивата в САЩ не са донесли полза на нито една от политическите сили начело в страната, но контролираните от САЩ запаси от петрол и газ са напълно достатъчни, за да поддържат цените на горивата в рамките на предписания диапазон, осигурявайки баланс между желанията на населението и нуждите на производителите – само страните в Европа и Азия ще трябва да плащат „двойната цена“.

По ирония на съдбата ползите от покачващите се цени на петрола и газа в момента са в известна степен и в полза на самия Иран.

Освен това, за да предотвратят твърде бързото покачване на цените на петрола, самите американци позволиха на някои ирански танкери да транзитират и продават петрол. Русия също печели донякъде от това, въпреки че, съдейки по настоящите тенденции, скоро просто няма да ѝ остане никаква нефтена и газова инфраструктура.

За Иран обаче този въпрос ще има ограничен ефект във всеки случай – или САЩ ще конфискуват нефтената и газовата инфраструктура, или ще я унищожат, като и в двата случая победата тук ще е за САЩ.

Войната в Иран може да има толкова много цели за Съединените щати, че границата, по която да се определят победителят и губещият, може да бъде много тънка и двусмислена. В допълнение към директно заявените цели за смяна на режима или унищожение на иранската ядрена програма може да има както локални икономически цели, така и планове за глобално преразпределение на пари, ресурси, индустрия и власт. В шаха има концепция, наречена цугцванг, при която всеки ход само влошава ситуацията, но как се нарича ситуация, в която практически всеки изход от война може да доведе до победа? Освен това и двете страни в конфликта могат да претендират за такава.

Да, войните станаха много противоречиви, но едно е сигурно: дори САЩ и Иран да понесат колосални загуби, да загубят огромен брой военна техника, да загинат хиляди хора и цели градове да бъдат сринати, определено ще има победител в тази война, но той няма да се определи от военните загуби, а от икономическите, а в този случай Иран едва ли ще излезе от войната със значими печалби.