Нахичеван, азерския ексклав, който може да създаде нови проблеми за Армения

Време за четене: 6 минути

Карта на автономната област Нахичеван и съседните страни.

Оригинална публикация: Agora.md / превод на български език Frontline Monitor


Докато репортажите от Южен Кавказ напоследък се фокусираха върху победата на Азербайджан в конфликта в Нагорни Карабах, е важно да се подчертае важното значение на Нахичеванската автономна република, която бързо се превърна в ключова за регионалната политика.

Малко известната автономна република в рамките на Азербайджан е още една последица от сталинистката тактика на „разделяй и владей“. След като си възвърна контрола над Нагорни Карабах, Баку не се поколеба да изрази желанието си за пряка сухопътна връзка със своя ексклав Нахичеван – намерение, което ще усложни още повече отношенията с ЕС и западните му партньори.

Този ексклав, граничещ с Армения, Турция и Иран, е разположен в предимно планински район, с изключение на равнините на запад и югозапад. Има население от 461 500 души, които са предимно азери, и площ от над 5000 квадратни километра. Като суверенна територия и неразделна част от Азербайджан, страна, ухажвана от ЕС и други европейски държави заради енергийните си ресурси, развитието в района не може да остане незабелязано. В тази статия ще обсъдим миналото на региона и какво може да крие бъдещето за автономната република.

Един от най-старите градове

Името на региона идва от столицата му Нахичеван, основана около 1500 г. пр. н. е. като един от най-старите градове в района. По времето на Александър Македонски се е казвал Наксуана, а на арменски се казва Наксаван. Всъщност за арменците името на региона и града е свързано с библейската история за Ноевия ковчег, тъй като на арменски се превежда като „мястото на първите потомци“, т.е. където оцелелите от Великия потоп са акостирали, след като са достигнали планината Арарат.

Подобно на други региони в района на Кавказ, той е преминал през управлението на Персия, Рим, Армения, Монголия и Турция, преди да стане част от Русия през 1828 г. Районът е бил предимно азербайджански през последните векове. Така някои източници споменават, че до 1914 г. арменското население е намаляло с 40%, докато броят на азерите в региона се е увеличил с 60%.

Регионът Нахичеван не прави изключение от хаоса на революцията от 1917 г. и става сцена на кървави битки и чистки между арменци и азери, които оспорват контрола върху него. През 1918 г. регионът е окупиран от османските войски, които извършват кланета, като около 10 000 арменци стават жертви. По-късно османците се оттеглят, а британските войски се придвижват към района.

Съветизация

Когато Съветите пристигат в региона, „демократичните републики“ на Армения и Азербайджан продължават да воюват за господство върху него. През юли 1920 г. Червената армия нахлува и окупира района. Обявена е Нахичеванската автономна съветска социалистическа република, която от своя страна установява тесни връзки с Азербайджанската ССР. В опит да получат политическа подкрепа, болшевишките лидери на Армения обещават да интегрират Нахичеван, Нагорни Карабах и Зангезурския регион в Арменската ССР. В един момент това предложение бива подкрепено от Ленин и болшевишките лидери в Баку.

Съветите обаче провеждат референдум през 1921 г., на който 90 процента от населението на Нахичеван гласува да остане част от Азербайджанската ССР. Резултатът е потвърден от договора от 16 март 1921 г. между Турция и Съветска Русия. През 1924 г. получава статут на автономна република в състава на Азербайджанската ССР. По време на съветския период азербайджанското население в региона продължава да расте стабилно, докато арменското малцинство намалява от 15 процента през 1926 г. на 1,4 процента през 1979 г.

Знамето на Нахичеван в СССР след 1978 г. Източник: FlagsVancouver.com
Знамето на Нахичеван в СССР след 1978 г. Източник: FlagsVancouver.com

На 20 януари 1990 г. Върховният съвет на Нахичеванската АССР гласува за отделяне от СССР и интегриране в азербайджанската държава. След това същият този Върховен съвет ще избере Гейдар Алиев, бъдещият президент на независим Азербайджан, за лидер на региона. Така разпадането на съветския колос оставя региона част от независим Азербайджан. Регион, който бива обект на няколко блокади от страна на Армения, започвайки през 80-те години на миналия век и завършвайки в средата на 90-те години.

Стратегическа важност

Връщайки се към настоящето, възраждането на въпроса за ексклава Нахичеван отново изплува на дневен ред. Разбира се, това се случи, след като Азербайджан разгроми бойците от сепаратисткия регион Нагорни Карабах и върна контрола си върху територията му. Това обаче е особено вярно след посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в региона. По покана на президента на Азербайджан той направи изявление, в което подчерта значението на коридор, свързващ Турция и Азербайджан. Той също така предположи, че без арменска подкрепа може да пресече Иран. Този ход предизвика дискусии относно геополитическите му последици и по-широкото напрежение, което би могъл да предизвика в региона на Южен Кавказ.

Наскоро Politico писа, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е предупредил малка група депутати, че неговият отдел проследява възможността Азербайджан скоро да нахлуе в Армения. Напоследък вероятността от ескалиране на напрежението намаля, тъй като Армения и Азербайджан изразиха намерението си да подпишат мирен договор през следващите месеци. Притесненията обаче продължават. „Западен Азербайджан“ – начинът, по който президентът на Азербайджан Илхам Алиев назова Армения, накара мнозина да повдигнат вежди. Междувременно усилията на Армения да засили връзките си със западните нации, въпреки че на нейна територия са разположени руски военни бази, добавят нов сложен слой към и без това напрегнатата регионална динамика.

Нахичеван обаче наистина притежава малка граница с Турция.

Следователно, ако Азербайджан успее да преодолее разделението между основната си територия и ексклава, това ще установи пряка сухопътна връзка на Турция чак до Каспийско море на изток. В същото време Азербайджан ще такава с Турция, което ще му даде достъп до Черно море, Средиземно море и Европа. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев вече изрази подобна амбиция.

Разбира се, Армения изрази загриженост относно подобно развитие на нещата, опасявайки се, че това може да доведе до допълнителни териториални загуби, и обвини Азербайджан, че подкопава мирния процес, неизпълнявайки напълно споразуменията, свързани с региона. През последния месец Guardian отбеляза, че повече от 100 000 арменци са избягали от Нагорни Карабах, който наскоро беше завладян от Азербайджан.

Стратегическия важния Зангеруски коридор минава през Нахичеван.
Стратегическия важния Зангеруски коридор минава през Нахичеван.

Установяване на Зангезурския коридор

Зангезурският коридор е предложен сухопътен и железопътен маршрут, който ще установи директни връзки между Нахичеванската автономна република на Азербайджан и други региони на Азербайджан. Този коридор се счита за ключов инфраструктурен проект, който може да укрепи връзките между Турция и Азербайджан. Всъщност турският президент Ердоган, както винаги, иска Турция да доминира в Черноморския и Каспийския регион и има желание да превърне транспортните маршрути Зангезур и Лачин (свързващи Карабах и Армения) в „коридори на мира“. Този мир естествено ще облагодетелства Анкара геополитически и икономически.

Възможността Зангезурският коридор да минава през Иран повдигна въпроси. Освен това Турция заплаши Армения, че ако не сътрудничи с проекта, това може да доведе до възможността маршрутът на коридора да минава през Иран. Ердоган изрази оптимизъм относно желанието на Иран да участва в инициативата. Това е така, защото може да осигури преминаване от Турция към Нахичеван и по-широк Азербайджан. Това би представлявало „нова и изключителна териториална конфигурация“, според Анадолската информационна агенция.

Турският журналист, написал тази статия, заявява, че „районът Зангезур първоначално е бил част от Азербайджан, въпреки че Съветите го подаряват на Армения през 20-те години на миналия век, оставяйки Азербайджан лишен от директен сухопътен маршрут до неговия ексклав Нахичеван.“ Източникът също така отбелязва, че коридорът ще бъде близо до или в съседство с границата на Армения с Иран, което би загрижило Техеран по отношение на проекта, пресичащ границата му с Ереван. По-рано Ердоган каза, че отварянето на коридора е „стратегически въпрос“ за Турция и е „много важно“ за връзките между Анкара и Баку.

С други думи, Азербайджан се превърна в сериозен играч на много голям транспортен пазар. Разбира се, реализацията на Зангезурския коридор е историческа необходимост. Затова казах, че това ще бъде направено, независимо дали Армения иска или не. Въпреки че в Армения се възприема като сериозна заплаха, ние нямахме такава представа. Просто е неизбежно. Рано или късно ще стане. Разбира се, искаме това да се осъществи скоро.

Това заяви азербайджанският лидер Илхам Алиев през 2021 г.

Също така, подписването на строителството на тръбопровода Igdir-Nakhchivan ще създаде условия за доставка на природен газ до азербайджанския ексклав по друг маршрут от Турция. Това ще допълни (или замени) доставките на газ от Иран.

Вместо заключения

Европейският съюз работи за диверсификация на своите енергийни източници и намаляване на зависимостта си от Русия за природен газ. Азербайджан, по-специално чрез Южния газов коридор, се превърна в стратегически партньор в това усилие. Що се отнася до САЩ, те имат първата възможност след падането на Съветския съюз да получат значителна опора в Южен Кавказ чрез преосмисляне на архитектурата на сигурността в региона. Участието на Русия в този сложен пъзел от регионална динамика обаче добавя още един слой сложност към ситуацията.

Русия, като важен регионален играч, следи отблизо ситуацията. Москва критикува справянето на Армения с конфликта в Нагорни Карабах и дори обвини арменския премиер Никол Пашинян, че следва прозападен дневен ред. Предложението за коридор Зангезур и потенциалното участие на Иран подчертават развиващата се динамика в региона на Южен Кавказ. Това също така показва, че Русия все още не обръща внимание на региона, тъй като Армения, някога една от страните, които бяха най-съгласни с руската политика, беше оставена да се оправя сама заради войната в Украйна.

Изявленията на президента Ердоган показват ангажимента на Турция за укрепване на връзките с Азербайджан и намиране на алтернативни маршрути, ако Армения не сътрудничи. Те обаче не изключват възможността за нови териториални придобивки, както все по-често се твърди в арменските среди. Тъй като напрежението продължава, регионални участници като Русия биха могли да играят ключова роля в повлияването на изхода от тези геополитически маневри. Всичко това ни задължава да наблюдаваме ситуацията в Южен Кавказ много внимателно през следващите месеци.

Сподели
Георги Банков
Георги Банков

Георги Банков е роден в гр. Троян. Работи като софтуерен инженер с близо десетилетие професионален опит в разработката на уеб базирани системи и мобилни приложения. Многократен лауерат в национални олимпиади и състезания по ИТ за ученици и студенти. В свободното си време се занимава с изследване на международните отношения, с акцент върху областта на сигурността и отбраната. Автор на Frontline Monitor - проект за интернет блог, предоставящ достъпна и актуална информация и новини на български език за въоръжените конфликти по света.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *