Куба: Диктатурата и лъжата за блокадата

Време за четене: 5 минути

Снимка: Metin Ozer, Unsplash

Куба е диктатура, която си служи с терор и пропаганда, за да потиска гражданите си. Гражданите биват затваряни, биват лишавани от основните си човешки права, заглушавани са, а семействата на преследваните също биват подлагани на заплахи. Прилаганите от режима практики на постоянно незаконно задържане, персоналното съсипване на политически дисиденти, и ограничаване на основни човешки права нямат нищо общо с каквито и да е блокада или ембарго, а са изцяло продукт на тоталитарната комунистическа диктатура, пише за Mises.org Даниел Лакал (Daniel Lacalle).

Цялата пропаганда, целяща да оправдае кубинската диктатура, се основава на две лъжи: несъществуващата „блокада“, и предполагаемо отличното „обществено здравеопазване“.

Куба страда от една единствена блокада: тази на диктатурата против населението, която ограничава вноса на хранителни стоки, медикаменти, използването на интернет, и свободата на пътуване. Доказателствата са видими тази седмица, когато режимът „временно вдигна“ ограниченията за внос на хранителни стоки и медикаменти.

Лесно е да се срине лъжата за тъй нареченото отлично кубинско обществено здравеопазване. Просто трябва да отидете до Куба, и да го видите.

Здравеопазването, с което режимът така се хвали, е провалена и разпадаща се система, която осигурява качествени услуги единствено за богати чужденци и за лидерите на режима. Куба разполага с „най-скъпото безплатно здравеопазване на света“, както е научил авторът на оригиналния материал от местните.

Митът за качеството на кубинското здравеопазване е оборван многократно. María Werlau от НПО-то Archivo Cuba (Кубинският Архив), обяснява, че „здравеопазването в Куба е ужасно за обикновените граждани. Съществува апартейд, който благоприятства управляващия елит и чужденци, които плащат в щатски долари“, и е показано, че „на кубинското здравеопазване липсват прозрачност и капацитет“. Политиките на страната по здравеопазване не само не дават добри резултати, но и ограничават основните права на пациентите; „това едва ли е модел за следване“.

Всеки, който пътува до Куба, може да се увери, че често повтаряният мит, че „няма недохранени деца“, както някои твърдят, че UNICEF демонстрира, е лъжа, която само замаскира режим, който продължава да използва купонна система и мизерия като средства, с които да държи населението под ботуша си.

Все пак, от UNICEF никога не са твърдяли, че Куба е сложила край на недохранването сред децата, а че „децата с поднормено тегло са паднали до 4%“, рекорд, който е бил задминат от Коста Рика и Чили например, където е достигнат 1%. Следене на напредъка по детското и майчинското недохранване: приоритет за оцеляване и развитие (UNICEF, Ноември 2009, стр. 102 и нататък), ясно показва как други държави значително изпреварват Куба в това отношение.

Действителната детската смъртност е двойна на официално обявената, и много по-висока, отколкото в страни като Чили и Коста Рика според проучвания (напр. „Infant Mortality in Cuba: Myth and Reality,” by Roberto M. Gonzalez).

Типичен изглед от успехите на командната икономика. Тринидад, Куба. Снимка: L’odyssée Belle ,Unsplash

Митът за блокадата е още по-смехотворен. Несъществуващата блокада също е лъжа, която служи за оправдаване на диктатурата.

Външнотърговският обмен на Куба е 27% от БВП през 2020, в сравнение с Бразилия, за която е 32%. Кубинският износ е 14.5% от БВП, в сравнение с бразилския 16%, по данни на Световната Банка.

САЩ е деветият най-голям търговски партньор на Куба по обем, или 3% от вноса. Куба има повече от 27 двустранни споразумения с повече от 90 страни, и изнася до Канада (22% от износа), Китай (21% от износа), Венецуела (13% от износа), Испания (11% от износа), Нидерландия (7% от износа), Германия, Белгия, Швейцария, Кипър (по 2% от износа за всяка), и Франция (1% от износа), измежду други. Данните по държави можете да видите в официалната кубинска статистика.

Износът на хранителни стоки и земеделска продукция от САЩ за Куба се е увеличил със 74.7% през март 2021, или 54.3% на годишна база, по данни на правителството на САЩ за американската търговия с Куба.

От своя страна Куба през 2020 внася от Венецуела, Китай, Испания, Русия, Мексико, Италия, Аржентина, Бразилия, САЩ и Германия, както и от други страни, някои от които в локдаун.

Единственото, което действа върху Куба е ембарго върху тези стоки, които диктаторският режим използва за военни цели.

Това, което левите крият за ембаргото: ембаргото е въведено през 1958 г. при режима на Фулхенсио Батиста за ограничаване на търговията с оръжие. Ембаргото на износни стоки от САЩ от 1960 г. не включва хранителни стоки и медикаменти. От 2000 г. насам не действа никакво ембарго за износ на хранителни стоки и медикаменти от САЩ за Куба.

Повече от 90 северноамерикански мултинационални компании изнасят за Куба от 2001. От 2014 г. 60 северноамерикански компании работят директно в Куба.

Куба изнася стоки за $14.9 млн. и внася стоки за $176.8 млн. за и от САЩ през 2020 според щатския департамент. Вносът и износът с Китай също са от особено значение. 

САЩ е най-големият търговски партньор за внос на хранителни стоки и земеделска продукция за Куба според щатския департамент, като износът на тези стоки от САЩ за Куба е бил $220.5 млн. през 2018. САЩ също е голям доставчик на хуманитарни помощи за Куба, включително медикаменти и медицински продукти с обща стойност $275.9 млн. през 2018. Паричните преводи от кубинци в САЩ са в размер на $3.5 млрд. през 2017, и представляват най-големия външен приток на финанси за режима.

Това, което действително е унищожило Куба, е комунизмът. Един разрушителен и прахоснически диктаторски режим.

Режимът на Кастро е машина за пилеене на субсидии. Поглъща помощи от СССР между 1960 и 1990 г. в размер на 6 плана „Маршал“, и не успява да подобри икономическия си растеж, или да използва тези огромни субсидии, за да подобри производителността си. За периода от 1960 до 1990 г. Куба получава $65 млрд. само от СССР, като това не включва помощите от други социалистически страни.

Кубинската диктатура е пропиляла субсидии и помощи и от Китай, пост-съветска Русия и Венецуела.

Само за кубинската медицинска програма Misión Barrio Adentro хаванската диктатура получава $120 млрд. за период от 16 години, официална цифра, обявена от Николас Мадуро през 2019, и потвърдена от Хулио Гарсия, кубински представител във Венецуела.

Куба получава още пари от Венецуела за други мисии, продажби на електроцентрали, пренасочване на внос на хранителни стоки, и дори за продажба на милиони крушки.

За последните 18 години Китай е опростил близо $5 млрд. дълг на Куба, почти половината от общия дълг, който е опростил на търговските си партньори. Разбира се, търговията с Китай е намаляла заради постоянни неплащания на задължения от страна на диктаторския режим.

Русия е дарила милиарди долара на Куба посредством световната хранителна програма (WFP) и отмяна на 90% от дълга към Русия (2014), около $25.8 млрд.

Култът към Че Гевара в страната е силен, въпреки последствията от неговите действия за живота на хората. Снимка: Vince Gx ,Unsplash

Само за периода 2011 до 2014 Мексико, Япония, Китай и Русия освобождават кубинския режим от $40 млрд. дълг, което представлява 50% от настоящия БВП на Куба според Форбс.

Кредиторите от Парижкия клуб през 2015 г. също отменят $8.5 млрд. дълг.

Кубинската диктатура продължава да прави едно и също: взима заеми, пилее пари, докарва населението си до просешка тояга, и изпада в несъстоятелност и неспособност да си обслужва задълженията, след което се оплаква от несъществуваща „блокада“.

Като включим дарения, отмяна на дългове, и финансова подкрепа, Русия, Китай, Венецуела, и кубинските основни търговски партньори са предоставили на кубинската диктатура финансова подкрепа и дарения в размер на $200 млрд. за последните 16 години.

Въпреки всичко това, и с монетарна политика също толкова деструктивна, колкото на Венецуела, с печатане на кубински песоси без стойност или търсене за тях, при пилеене на резервите, които получава, инфлацията за 2021 ще достигне 500% според Ройтерс.

Какво е направила кубинската диктатура с всичките тези пари? Пропиляла ги е, докато обрича кубинския народ на мизерия.

Куба има ниво на бедност, което според независими изчислени достига 50%. Според данни на ONEI (Oficina Nacional de Estadísticas e Información) 35.6% от трудоспособното население е безработно или е заето в недостатъчно квалифицирани професии за нивото си на образование. Финансовото и икономическо бедствие сваля позицията на страната според индекса на човешко развитие от 73 място до последните места в света.

Кое е това, което е унищожило Куба? Комунизмът, а не несъществуващата блокада.

Facebook Comments Box

2 Comments

  1. Материалът е много интересен, но преводът е изключително слаб! Ако желаете мога да ви предоставя редактираният от мен материал. С уважение!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.