Балканите остават стратегически ключов пункт между Европа, и държавите от Персийския залив и по-широките мрежи за идеологическо влияние. Катар се възползва и инвестира в медии и религиозно влияние в много страни от Европа, но особено внимание обръща на Западните Балкани.
Тъй като не желае да разграничи обикновения религиозен живот от организирания политически активизъм с чуждестранна подкрепа, Европа стои бездейно. Междувременно чуждестранни агенти разпространяват форма на политически ислям, невиждана на континента от разпадането на Османската империя.
Европа отказва да прави ясно разграничение между обикновения религиозен живот и организирания политически активизъм, подкрепян от чужбина. Така тя остава безучастна, докато чуждестранни агенти разпространяват форма на политически ислям, каквато Европа не е виждала от разпадането на Османската империя.
Страните от Персийския залив от десетилетия финансират джамии в Косово, Босна, Албания и Северна Македония, както и културни центрове и програми за религиозна дейност в общества, където етническата, религиозната и националната идентичност невинаги се припокриват напълно.
Катар – радикална уахабитска държава, в която едно семейство държи монопола върху политическата власт – е изиграл значителна роля в тази трансформация не само чрез религиозно покровителство, но и чрез медийно влияние.
Катарската „Ал Джазира Балканс“ се превърна в един от най-успешните регионални канали на мрежата и в средство за разпространение на безгранична, по своята същност антисекуларна идеология, която оформя наративите в част от Европа, където политиката на идентичността заплашва крехкия постюгославски ред.
„Ислямът не е само религия“, твърди Бранко Гримс, словенски член на Европейския парламент, който е получил заплахи, след като се е противопоставил на изграждането на нова джамия в Любляна, „а е и политическа система, включваща шариата.“
Джамията към Ислямския верско-културен център (Islamski versko-kulturni center) получи 70% от средствата за строителството си от Катар, а Европа има пълното право да попита какви стратегически интереси съпътстват подобна щедрост. „Много хора не виждат това като проблем“, оплаква се Гримс.
„Може би защото някои от тях получават пари от същия източник.“Много от най-големите джамии и ислямски културни центрове в Европейския съюз са построени с чуждестранни средства от моя роден Катар – въпреки че Турция, Саудитска Арабия и Иран също имат своя принос. Европа е виждала този модел и преди.
По време на Студената война никой не осмиваше като параноя опасенията от съветските активни мероприятия. Западът разбираше, че враждебните операции за влияние не изискват танкове да преминават граници. Днес обаче, когато се обсъждат подобно организирани идеологически екосистеми, критиците са посрещани с обвинения в „ислямофобия“.
Националните лидери може и да се опитват да си затварят очите за случващото се — както правят сър Киър Стармър във Великобритания и президентът Макрон във Франция, потискайки разговора за проникването на политическия ислям в гражданските институции — но гражданското общество вече изразява сериозна загриженост.
Миналия месец протестна кампания, в която камиони с билбордове преминаха през Европейския квартал на Брюксел, предупреди за медийните манипулации на Катар и нарушенията на човешките права.
Активисти прожектираха гигантски надпис „ПРОДАДЕНО“ върху сградата на Европейската комисия и свикаха паралелна конференция в Европейския парламент, за да обсъдят рисковете, които представлява един от най-спорните съюзници на Запада.
Решителните мерки срещу „Мюсюлманското братство“ изискват задълбочена проверка на уахабитските диктатури, които поднасят дарове на Европа.
