Приписката на поп Димитър от Елена (1638–1639 г.) – исторически контекст, лица и събития

Време за четене: 5 минути

Текстът на приписката на поп Димитър от Елена в оригиналния си вид.

Сред най-ценните извори за ранната история на Елена и за църковно-политическите процеси в Централния Балкан през първата половина на XVII в. се откроява една летописна приписка, записана на първата страница на ръкописен служебник.

Документът е публикуван за първи път от Йордан П. Георгиев в статията му „Град Елена“ и още тогава е определен като „най-старият документ за съществуването на Елена“. Истинското му значение обаче се разкрива в пълнота едва след задълбочения анализ и съвременния превод, направени от проф. Иван Тютюнджиев в монографията „Търновската митрополия през XV–XIX в.“ (Велико Търново, 2007).

В своя окончателен и прецизиран прочит проф. Тютюнджиев възстановява пълния смисъл на приписката, която гласи:

„Аз, поп Димитър, син на поп Недо, беден, грешен и лош… от село Елена под Стара планина в Търновската област, положих това ръкописание, когато бях ръкоположен за свещеник от търновския епископ Клементий в годината 7147 (1639), месец… 23 дякони, 24 попове през първата неделя на поста. През същия месец цар Мурад превзе Багдат. (Беше) донанма по целя свят. През същата година жътвата остана по харманите и по нивите заради многото дъждове. През тази година в Константинопол патриарх Кирил беше посечен от пашата, когато царят беше на Багдат, подучен от Кирил Карафитирски и Клементий Търновски и други подобни хамази. Тогава аз бях на 45 години.“

Тази приписка е изключителна със своята наситеност на информация. В рамките на няколко реда поп Димитър от Елена съчетава лично събитие – собственото си ръкоположение – с глобални политически и църковни катаклизми. Той се самоидентифицира ясно като син на поп Недо, от село Елена под Стара планина, което дава безспорно свидетелство за съществуването на устойчива духовническа традиция в Елена още преди средата на XVII в.

Ключов момент е датировката. Годината 7147 от сътворението на света съответства на 1639 г., което напълно съвпада с описаните събития. Проф. Тютюнджиев убедително показва, че приписката отразява драматичните процеси от 1638–1639 г., когато султан Мурад IV предприема голямата си персийска кампания. През ноември 1638 г. Багдад е обсаден, а на 24 декември 1638 г. – превзет. Именно това събитие стои зад формулировката „цар Мурад превзе Багдат“, използвана от поп Димитър.

Изразът „(Беше) донанма по целя свят“ представлява особено ценен лексикален детайл.

Думата „донанма“ е османска заемка (от тур. donanma), която означава „военна флота“, „военна подготовка“, а в по-широк смисъл – всеобщо военно движение, мобилизация, размирно време. В контекста на текста тя следва да се разбира като: „имаше военни смутове, всеобща тревога, война навсякъде“. Това е кратко, но силно свидетелство за усещането за глобална несигурност, което дори в планинските селища на Балкана съпътства османските военни кампании.

Особено драматичен е пасажът за посичането на патриарх Кирил. Става дума за вселенския патриарх Кирил I Лукарис, обезглавен на 27 юни 1638 г., след като е оклеветен пред османската власт от своите противници. Поп Димитър отбелязва това събитие с поразителна точност и яснота, което показва колко бързо новините за случващото се в Константинопол достигат и до най-отдалечените кътчета на империята.

Изключително важен е и пасажът „подучен от Кирил Карафитирски и Клементий Търновски и други подобни хамази“. Тук, както убедително разяснява проф. Тютюнджиев, става дума за вътрешната борба в православната йерархия. „Кирил Карафитирски“ следва да се отъждестви с патриарх Кирил II Кондарис, противник на Кирил I Лукарис, а „Клементий Търновски“ е викарийният епископ Климент, който по това време изпълнява функциите на търновската митрополитска власт.

Думата „хамази“ (от гръцки произход) означава църковни и манастирски постройки, духовни средища, но в този контекст има и по-широк смисъл – хора и институции, обвързани с определени духовно-политически кръгове. Така изразът „други подобни хамази“ обозначава цяла мрежа от духовни среди и лица, замесени в интригите срещу патриарх Кирил I.

На този фон приписката придобива още по-дълбоко значение.

Тя не е просто местна бележка, а свидетелство за това как един еленски свещеник преживява и осмисля световни по мащаб събития – войни, преврати, църковни борби и природни бедствия. Едно-единствено изречение предава и икономическата катастрофа на годината: „жътвата остана по харманите и по нивите заради многото дъждове“ – кратък, но изключително силен образ на глад и разруха.

В заключение, благодарение на първото публикуване от Йордан П. Георгиев и най-вече на задълбочения анализ на проф. Иван Тютюнджиев, тази приписка може да бъде датирана сигурно в 1638–1639 г. Тя се превръща в ключов документ не само за историята на Елена, но и за разбирането на връзката между местните духовни общности и големите църковно-политически процеси в Османската империя през XVII в. Това е рядък пример как „гласът от Балкана“ отразява пулса на света.

Бележки под линия

Йордан П. Георгиев публикува приписката за първи път в началото на ХХ в. и я определя като „най-стария документ за съществуването на Елена“, като я датира общо в първата половина на XVII век. Вж. Георгиев, Й. Град Елена. – Периодично списание на Българското книжовно дружество в София, т. XV, год. XVI, 1–2 св., С., 1904, с. 77.
За ръкописния характер на бележката и за нейния жанр като летописна маргиналия в богослужебна книга вж. общо: Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931, с. 18–21; Ангелов, Д. Из старата българска литература. С., 1971, с. 54–56.
Пълният съвременен превод и решаващият анализ на хронологията са направени от проф. Иван Тютюнджиев. Вж. Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през XV–XIX в. Велико Търново, 2007, с. 207–209.
Годината 7147 от сътворението на света съответства на 1639 г. сл. Хр. и напълно съвпада с описаните събития – обсадата и превземането на Багдад от султан Мурад IV и смъртта на патриарх Кирил I. За османското летоброене и неговото използване в български приписки вж. Бешевлиев, В. Епиграфски приноси. С., 1964, с. 112–115.
За похода на султан Мурад IV и превземането на Багдад през 1638 г. вж. İnalcık, H. The Ottoman Empire: The Classical Age 1300–1600. London, 1973, p. 129–131; Faroqhi, S. The Ottoman Empire and the World Around It. London, 2004, p. 86–87.
За личността и трагичната съдба на вселенския патриарх Кирил I Лукарис († 27 юни 1638 г.) вж. Kitromilides, P. Enlightenment and Revolution: The Making of Modern Greece. Cambridge, 2013, p. 57–62; Тютюнджиев, Ив., цит. съч., с. 208.
„Кирил Карафитирски“ в приписката следва да се отъждестви с Кирил II Кондарис, противник на Кирил I Лукарис, което е убедително аргументирано от проф. Тютюнджиев. Вж. Тютюнджиев, Ив., цит. съч., с. 208–209.
За управлението на Търновската митрополия през разглеждания период и за ролята на викарийния епископ Климент вж. Тютюнджиев, Ив., цит. съч., с. 198–205.
Терминът „донанма“ произхожда от османотур. donanma и означава военна флота, въоръжени сили или всеобща военна мобилизация; в хроникален контекст обозначава военно размирно време. Вж. Радев, Ив. Османотурцизми в българския език. С., 1991, с. 143.
Думата „хамази“ е заемка от гръцки и в църковен контекст означава храмови и манастирски постройки, духовни средища; в преносен смисъл – свързани с тях духовни кръгове. За подобни термини в българските приписки вж. Гюзелев, В. Манастирите в българските земи. С., 2009, с. 72–74.
За значението на климатичните бележки („дъждовна година“, „жътвата остана по харманите“) като исторически извор вж. Костова, Р. Климат и стопанство в българските земи през османската епоха. С., 2015, с. 41–45.
За ролята на местните духовници като носители на историческа памет и връзка между локалното и „голямото време“ вж. Тодорова, М. Балкани, Балканизъм. С., 1999, с. 88–90.