Законовата ситуация с даването на адекватно майчинстово е тема, по която не се говори достатъчно у нас, а има какви бързи, лесни и ефективни реформи да бъдат приети. Снимка: Vidal Balielo, Pexels
От години в страната ни има инфлация, която по официални данни на НСИ настига или дори задминава ръста на средната заплата. Отделно, майчинството е тема, в която няма и една стотна от обществения интерес, какъвто има към пенсионната система. Затова даваме думата на един млад българин, баща на три деца, който има мнение какво би могло да се промени в майчинството, за да бъде от полза на повече родители и деца.
До Народните представители от 51-то ОНС
До представителите на медиите
До работодателските организации
До синдикатите
Отворено писмо
Казвам се Венцислав Тоцев и съм баща на три деца, най-малкото от които е на 8 месеца. Позволявам си да се обърна към народните представители и българското общество, защото гаврата с родителите на малки деца продължава. След вчерашното приемане на удължителния закон за държавния бюджет, парите за втората година от майчинството остават непроменени, а именно 780 лв.
Сумата трудно покрива разходите, които се правят за самото дете – памперси, пюрета, витамини и т.н.
Вярно е, че никой не е длъжен да гледа или пък издържа децата ми, но истината е, че семействата като нас нямат избор. За съжаление държавните и общинските ясли нямат условия да гледат деца на възраст около една годинка, дори и да се намери място в яслена група. Медицинските сестри в тези групи не могат да се справят с тридесет малчугана, ако част от тях не могат да ходят и не могат да се хранят самостоятелно. И в този случай възниква най-логичният въпрос – как съпругата ми да се върне на работа?
Това не е плач за пари, нито пък просия, но е много обидно положението, в което сме поставени родителите на деца между 1 и 2 годишна възраст. Знам, че сме малка част от обществото и не можем да бъдем сериозен фактор, но само след няколко седмици ще започне поредна предизборна кампания, а много политици ще говорят за демографската криза.
Тези, които спечелят изборите и формират управление, ще започнат да пишат и програми за демографско развитие, а този проблем с втората година от майчинството си остава. Това е наистина един от най-трудните моменти в отглеждането на деца. Досега съм минал два пъти по този път, ще го направя и трети. С моето семейство ще оцелеем, както ще го направят и всички други родители в това положение. Ще оцелеят и народни представители, които с удължителния закон за бюджета приеха и индексация за хората в държавната сфера, само че по този начин индексираха и собствените си заплати, които са следствие от средното възнаграждение в публичния сектор, умножено по 3. Всеки ще оцелее по собствения си начин.
Още веднъж искам да подчертая, че това не е плач за пари и затова ще предложа реформа в отпуска по майчинство през втората година на детето.
Нека платеното майчинство в България бъде сведено до 18 месеца, а не както е в момента до 24, но през тези 18 месеца да се получава плащане в размер на 90% от средното брутно възнаграждение на майката за последните 2 години преди раждането. Тоест това, което се получава като размер на майчинство през първата година на детето, да се дава още 6 месеца и след това да се спират плащанията. Това е доста по-справедливо, защото зависи изцяло от осигурителния принос на майката.
На 18 месеца децата могат да се адаптират много по-лесно в яслените групи и съответно да бъдат приети. Работодателите ще са доволни от по-късия срок на платено майчинство, което ще помогне служителите им да не се откъсват за толкова дълъг период от работната среда.
Може да се изброят още много аргументи в полза на подобно предложение, като психическата социализация на майките след раждането и т.н., но на първо време ще е хубаво да започне обществен разговор по тази тема.
Надявам се тези мисли да достигнат до повече хора в българското общество и в тези бурни политически времена да започне разговор по същество за проблемите с отглеждането на деца през първите две години от живота им.
Венцислав Тоцев
