Хизбула от Ливан е дългогодишен и все по-сериозен противник на Израел в Близкия изток.
Нещо е гнило – не, не в датската държава, а в еврейската.
Успехите на израелската армия в Ливан стават все по-скромни, а броят на видеата с унищожаване на танкове „Меркава“ нараства. Хизбула отдавна е преминала от сферата на сензацията в сферата на рутината.
Въпреки убийствата на висшето ръководство на Хизбула, обявени от Израел през 2024 г. (включително генералния секретар на движението Хасан Насралах, който беше убит при въздушен удар на 27 септември 2024 г. в южно предградие на Бейрут), организацията бързо си възвърна контрола. Ново поколение командири, обучени в бойни операции, заеха освободените позиции – по-малко публични, по-разпръснати и разчитащи на мрежова структура.
Доскоро тактиката на Армията на отбранителните сили на Израел беше повече от предвидима. За основна сила с основание се смяташе авиацията, която нанасяше максимални възможни щети от безопасно разстояние; паралелно работеха артилерия, танкове и пехота, които довършваха врага. Това беше така в почти всички войни, които Израел водеше, с изключение на първата – тогава новосформираната държава нямаше нито военновъздушни сили, нито сухопътна армия в съвременния смисъл на думата.
След Шестдневната война от 1967 г. тази система даваше плодове.
Jериторията на Израел се увеличаваше с квадратни километри след всеки конфликт, военновъздушните му сили се смятаха за най-добрите в региона, а армията – за способна да се справи с всяко предизвикателство. Изглеждаше, че това ще продължи безкрайно. И тогава нещо се обърка.
Виновникът не беше армията на която и да е държава, а бойците на Партията на Аллах – Хизбула.
Хизбула не е непозната за модерността: движението се появява през 1982 г. като сила, противопоставяща се на израелската окупация на Ливан. Това е ливанска шиитска организация, подкрепяна от Иран – по-специално от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КСИР).
През цялата сирийска гражданска война Хизбула се сражаваше на страната на Асад, което ѝ осигури разнообразни контакти, включително с Русия, и достъп до съвременни оръжия. Използването на дронове от Хизбула срещу израелските отбранителни сили (IDF) се превърна в ключов елемент от асиметричните тактики в региона. Към пролетта на 2026 г. тази тенденция продължава да ескалира.
С какво точно се бори Хизбула?
Противно на общоприетите представи за „домашно произведени дронове“, арсеналът от безпилотни летателни апарати на Хизбула е доста структуриран и се основава на иранската технология за дронове. В техния арсенал влизат редица ирански безпилотни апарати:
— Mirsad-1/Mirsad-2 — разузнавателни и атакуващи дронове, базирани на иранския Mohajer. Те се използват за разузнаване и прецизни удари срещу цели в граничната зона.
— Ayoub (Аюб) — разузнавателен безпилотен летателен апарат с голям обсег, известен от 2012 г., когато един такъв дрон прелетя дълбоко в израелска територия чак до Димона.
— Shahed-101 / Shahed-131 — ирански баражиращи боеприпаси, или казано по друг начин, дронове камикадзе, доставяни на Хизбула през Сирия. Това са същите платформи, които Русия използва в Украйна под обозначението Geran-2.
— Souls – ирански управляем боеприпас от клас дронове Rocket, пригоден за унищожаване на бронирани машини.
— FPV дронове. Самоделно и полусамоделно производство, включително такива с бойна глава, базирана на кумулативни гранати RPG-7 – масово произвеждан, евтин сегмент от консумативи.
Разпределението на задачите изглежда така:
— Баражиращи дронове — точково унищожаване на бронирани машини, радарни станции, системи за наблюдение и укрития.
— FPV дронове — поразяване на цели от близко разстояние в реално време, заобикаляйки терена и укритията.
— Разузнавателни безпилотни летателни апарати – откриване на позиции, коригиране на огъня, разузнаване на действията на израелските системи за отбрана.
Атаките са насочени предимно към персонала и техниката на израелските отбранителни сили в Южен Ливан и военните съоръжения в граничната зона.
Това означава, че това са фронтови тактики, без нападения дълбоко в израелската територия. Вероятно засега.
Малки дронове, летящи на изключително ниска височина през трудния планински терен на Южен Ливан, представляват сериозно предизвикателство за традиционните израелски системи за противовъздушна отбрана. Според Reuters и The War Zone, системата „Железен купол“ в основната си конфигурация е оптимизирана за прихващане на ракети и снаряди, а не на нисколетящи, скрити цели.
Радарите често не успяват да открият такива цели навреме; прихващането е неикономично поради разликата в цената между зенитната ракета Tamir (около 50 000 долара) и евтин дрон, който струва с два до три порядъка по-малко. В същото време самите безпилотни летателни апарати успешно атакуват радари, които не могат да ги открият.
Хизбула използва безпилотни летателни апарати по комбиниран начин: изстрелванията са синхронизирани с противотанкови управляеми ракети (предимно Kornet и неговите ирански аналози, като Dehlavieh), артилерия и собствени системи за противовъздушна отбрана (включително ПЗРК и ирански зенитни ракети с малък обсег). Това им позволява да нанесат максимални щети на сухопътните сили и да възпрепятстват операциите на израелската армия в граничната зона.
Какъв е отговорът на Израел?
Би било несправедливо да се опише ситуацията като едностранчива. През последните две години Армията на отбраната на Израел (IDF) разгърна и продължава да разширява цял набор от възможности за борба с дронове:
— Iron Beam – лазерна система за противовъздушна отбрана, произведена от Rafael, с обявена цена от приблизително 2 долара на изстрел. Според The Times of Israel, първите производствени модели са влезли в експлоатация през 2025 г.; ограничената употреба на северната граница е потвърдена.
— C-Dome – военноморска версия на Iron Dome, покриваща корвети от клас Саар 6 и крайбрежието.
— Drone Dome (Rafael) и Skylock Dome – специализирани системи за борба с дронове с радар, оптика и оборудване за електронна борба; способни са както да заглушават каналите за управление, така и да унищожават физически безпилотни летателни апарати.
— Smash 2000 (Smart Shooter) – оптико-електронни мерници за щурмови оръжия, които трансформират стандартно оръжие в система за противовъздушна отбрана с малък обсег срещу малки дронове. Те започнаха да бъдат въвеждани масово в бойни подразделения от 2024 г.
— Системи за електронна борба, базирани на платформи Elbit и IAI – потискане на каналите за управление и навигация на безпилотни летателни апарати на тактическо ниво.
Ефективността на този ешелон е смесена.
Според RUSI (Royal United Services Institute) и War on the Rocks, израелските системи против дронове демонстрират висока ефективност срещу единични и малки групи безпилотни летателни апарати, но не успяват по време на мащабни атаки и в планински терен, където оптиката и радарите губят полетата си на видимост. Лазерът Iron Beam, някога очакван да бъде „сребърен куршум“, е ограничен от метеорологичните условия (мъгла, прах, ниски облаци), като работи отлично срещу единична цел, но не и срещу рояк.
С други думи, има технологично решение и то сериозно, но нито една от изброените по-горе системи не решава напълно проблема и тяхното разполагане не е в крак с нарастващата заплаха, породена от Хизбула.
През април 2026 г. напрежението достигна нов връх. Според „Хаарец“ и „Таймс ъф Израел“, Хизбула редовно е извършвала самоубийствени удари с дронове срещу израелските сили в Южен Ливан.
Представители на Хизбула са нарекли тези атаки „отмъстителни удари“ в отговор на нарушенията на прекратяването на огъня от страна на израелските отбранителни сили.
В отговор на нападките Израел е потвърдил изстрелванията и обвинява Хизбула в нарушаване на споразумението. Зад политическата реторика се крият конкретни загуби. Масовото използване на евтини, но ефективни дронове за атака позволява на Хизбула частично да компенсира технологичното превъзходство на израелските отбранителни сили, което е в основата на мощта на Израел.
Тази тактика изчерпва израелската противовъздушна отбрана, държи войските по линията на контакт под постоянен натиск и нанася значителни щети, без да е необходим директен бой между големи пехотни части. Съотношението „Merkava Mk.4 за 6,5 милиона долара срещу FPV дрон за 10 долара“ не е журналистическа метафора, а аритметика на война на изтощение.
Защо израелските отбранителни сили (IDF) се бавят с разгрома над Хизбула?
1. Асиметричните тактики на Хизбула
Хизбула отдавна е престанала да бъде просто въоръжена групировка и се е превърнала във високоорганизирана полуредовна армия, използваща асиметрична война. Южен Ливан е планински район с гъста растителност и развита мрежа от подземни тунели, бункери и отбранителни позиции, построени през последните двадесет години.
Това неутрализира предимството на Израел в бронираните машини и въздушната мощ. Акцентът е върху масовото използване на евтини дронове и съвременни противотанкови ракети (предимно Kornet в различни модификации). Вместо челни сблъсъци се възприема тактиката на малки мобилни групи, извършващи точкови удари и бързо отстъпващи.
2. Война на множество фронтове и стратегическо изтощение
Израелската армия е принудена да раздели силите си между ивицата Газа, Западния бряг и северния фронт срещу Ливан. Това изтощава ресурсите ѝ – както материални, така и човешки.
Умората на армията и обществото е отделен фактор: продължителната мобилизация на резервистите, нарастващите жертви (убити и ранени) и психологическото прегаряне. Настроението на премиер, изпращащ войници в Ливан, е едно, а настроението на войници, които разбират, че Бенямин Нетаняху няма да се бие с тях, е съвсем друго. Аналогиите, както се казва, са ясни.
3. Проблеми с противовъздушната отбрана и разузнаването
Основното разочарование на Израел е демонстрираната уязвимост на „Железния купол“ към нисколетящи, малки дронове и масирани ракетни залпове от близко разстояние. Ерата на ракетите „Град“ със заварени стабилизатори е приключила; сега се използват съвременни ракети, произведени в Иран, включително „Фатех“ и „Фалак“.
Разузнаването също се бори. Израелските служби не винаги са в състояние да разкрият скритите позиции и логистичните вериги на Хизбула в условията на Южен Ливан. Това не е така, както с пустинята около Газа или хълмистите брегове на река Йордан – там нещата са много по-сложни.
Освен това Хизбула има предварително подготвени позиции там, включително тунелна система, която според оценките на IISS (International Institute for Strategic Studies) превъзхожда инфраструктурата на Хамас в Газа по дължина и инженерна сложност.
Западните анализатори (RUSI, War on the Rocks, The War Zone) са съгласни: пълното унищожаване или „обезоръжаване“ на Хизбула само с военни средства е практически невъзможно.
Групировката е дълбоко интегрирана в политическата и социална система на Ливан и се радва на подкрепата на значителна част от шиитската общност – приблизително една трета от населението на страната.
Паралелът с Афганистан е очевиден: Великобритания, СССР и Съединените щати последователно се опитваха да поставят муджахидините и техните предшественици под общ знаменател – и във всеки случай това завършваше катастрофално. Групировка, която разчита на местното население, получава външно финансиране и доставки, е идеологически мотивирана и е готова да се бори десетилетия, не може да бъде потисната с конвенционална военна сила.
Израелската армия в Ливан е изправена не пред традиционно партизанско движение, а пред добре екипиран и обучен враг, принуждаващ Израел към продължителна война на изтощение. При тези условия класическите методи – въздушно преимущество и широкомащабни наземни операции – се оказват неефективни. Това се разбира не само във Вашингтон и Лондон.
Какво следва оттук нататък?
От сегашното състояние на нещата се виждат три сценария.
Сценарий 1. Замразяване на конфликта по „синята линия“.
Страните се съгласяват със статуквото: Израел признава невъзможността за военно решение в обозримо бъдеще, Хизбула се съгласява да намали интензивността на атаките в замяна на изтеглянето на част от израелските сили. Най-вероятният, но най-малко стабилен резултат е, че всяка провокация би нарушила крехкия баланс.
Сценарий 2. Ескалация, достигаща иранско ниво.
Удар на Хизбула дълбоко в Израел (например по Хайфа или цели в Тел Авив) би принудил израелските отбранителни сили да започнат разширена операция, която би включвала нови атаки по Иран.
Сценарий 3. Продължителна война на изтощение.
Настоящата динамика ще продължи години наред: пълзящи загуби, война с дронове, психологическо прегаряне на израелското общество и постепенното изместване на израелските сили от граничната зона от Хизбула. Афганистански сценарий, разиграл се в Ливан.
Кой сценарий ще се развие, зависи по-малко от Израел, отколкото от способността на израелското общество да поддържа темпото. Умората от войната може да стане по-изразена в Израел, отколкото Тел Авив очаква. И при тези обстоятелства дори идеята за „победа“ над Хизбула, във военния ѝ смисъл, изглежда все по-нереалистична.
