Оригинална публикация: ΤΑ ΟΣΤΑ ΤΟΥ ΒΟΥΛΓΑΡΟΥ ΤΣΑΡΟΥ ΣΑΜΟΥΗΛ ΒΡΙΣΚΟΝΤΑΙ ΣΤΗΝ ΕΛΛΑΔΑ, ckastamonitis, 11 ноември 2015 г.
Това е интервю с професор Николаос Муцопулос, археологът, който през 1965-а г. откри костите на Самуил.
Интервюто не е превеждано на български език досега. Това е най-достоверната картина на ситуацията. Преди някой да се обади по темата, първо да прочете какво казва Мицопулос.
Изрична бележка – костите са крити „на тъмно“ от гръцката държава 50 години, по негови думи, и са се превърнали в проклятието на живота му, да го кажем така.
Гробът на Самуил е открит през 1965 г. от гръцкия професор Николаос Муцопулос в църквата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Самуил е построил църквата за мощите на светеца.
В гробницата облеклото беше извезано с герба на Дома на Комитопулите – два папагала. Останките му са се пазели на тайно място в Гърция половин век. Наскоро гръцките власти решиха да ги изложат публично, разкривайки, че се пазят (поне през последния период) във Византийския музей в Солун. Като приказка.
Археологията е много близо до историята, също толкова близо до легендата, а понякога е в прегръдка с приказката.
Слушайки професор Н. Муцопулос, горд старец с пълна яснота на ума, да ми разказва как е намерил в базиликата „Свети Ахил“ в Преспа костите на цар Самуил, имах чувството, че слушам омайна приказка.
Муцопулос с години ни говореше онова, което сега става известно. Със завиден стил и нрав, с разкриваща сила, опряна на неговата духовна, художествена и нравствена същност. Този човек носи Византия на кожата си. Знае и последния милиметър от историческия детайл, но проверява всичко по местата, където прави разкопките си, срещу живите легенди на преданието, които често също са извор.
„Страстта ми ме изпрати в Преспа, както страстта ми ме изпрати и в нашите Родопи, там, където има големи съкровища на нашата нация. Учих се камък по камък, търсейки крепостите и старите гробища. Научих как е била изградена могъщата Източна империя, необятната, от Солун до Дунава. Бих казал, че „единственото пътешествие на живота ми“ (препратка за разказа на Визиинос „Единственото пътешествие на живота му“ Το μόνον της ζωής του ταξείδιον) беше тази безкрайна служба в Македония и Тракия. Години на голяма самота, на неизчерпаем труд, с походи, в бедност и винаги без огнище.“
– Опишете ми, моля Ви, върховния момент в живота Ви: разкриването на костите на цар Самуил в един саркофаг на базиликата „Свети Ахил“…
Бяха много трудни моменти. Голяма самота. Студ и глад. Хляб нямахме. Искахме по едно яйце на островчето от жителите и те ни казваха: „Не можем да ви дадем яйцата. Пазим ги, за да си купуваме аспирини и лекарства.“ Давахме им пари и не ги вземаха, не знаеха какво са парите. Само едни консерви сардини ни носеха от Лерин (Флорина), за да преживяваме някак.
Но имахме страст. Необуздана. Говорех на сътрудниците си, за да ги вдъхновя; спомням си го като сега. Бяхме направили сондаж с височина 2,5 метра и към следобеда седях с гръб, когато видях, че по мен започна да се сипе ситен пясък, нещо като дъжд. Някак червен. Изваждам оториноларингологичната си лампа и гледам в дупката.
И какво да видя? Един почти жив човек. Получих шок. Работихме и извадихме мраморния ковчег с непокътнатия скелет на мъж. Беше червен, както се оказа, поръсен с фина пурпурна боя от пуловера, който носеше. Помислих си, че става дума за високопоставено лице. Мислех и подозирах кое лице може да е това. Взирах се с огромно напрежение в лицето. Имаше очевидно нос с арменоидни черти. Лявата ръка беше голямата изненада. Посечена от мечове и зараснала набързо и неправилно. Настръхнах. Умът ми отиде към битката при Сперхей.
– Какво точно се случи в битката при Сперхей?
Когато Самуил превзел Лариса и изпратил в Преспа мощите на тримата светци, сред тях и на Свети Ахил, изпратил заедно с тях в Преспа строители и инженери, за да построят патриаршески храм. Самият той продължил настъплението си на юг и стигнал чак до Атика и Пелопонес.
Византия осъзнала, че ако не се справи с него веднага, съществува смъртна опасност, и взела мерки. Във Филипопол били двамата стратези, Никифор Уран и Никифор Ксифий. Изпратили, значи, първия, който се разположил на лагер срещу войските на Самуил на единия от двата бряга на Сперхей. Вечерта власи следотърсачи намерили тайни проходи и завели войниците на Никифор Уран до отсрещния лагер. Настанала сеч.
Там Самуил бил тежко ранен в ръката и се завърнал ранен в Преспа с помощта на сина си. Вече мислех основателно, че този скелет може да е царят. Забелязах, че в част от останките имаше златна нишка с висока изработка, която можеше да бъде направена само в работилниците на императрицата. В областта на таза попаднахме на сгънати парчета, които приличаха на кожа и за които след осем месеца, изследвайки ги щателно, открих, че са от скъпоценна византийска тъкан с папагали, обърнати един срещу друг. Всичко това тогава го предадох на Византийския музей.
– И оттогава до днес, цели петдесет години, по каква причина було на мълчание покри всичко?
– Ах, какво ми събуждате сега… Страници на болка. Не знам какво да Ви кажа. Във всеки случай не спрях борбата си около онова, което смятах за свой живот. Направих около 530 публикации, цели томове, и дори днес ме яде обидата, че никой не се зае с тази тема. Но това са лични неща. Да минем към историческите.
Когато извадих ковчега и видях скелета, той беше червен. Очевидно е носил някаква пурпурна тъкан, която с времето се е разнесла. Предприех три сериозни действия. Опазих скелета; буквално спях с него, дотолкова, че бабичките, когато научиха, напуснаха островчето и отидоха в други села. Изплашиха се. Направих точни копия и ги изпратих в Ереван, Армения, където ги изследва великият академик Грач Бартикян, византинист.
Изпратих копия в Академията в Москва, където по черепите могат да възстановят покойника в млада възраст. Накрая с професор Арис Пулианос проучихме и последните подробности около възникналите антропологични въпроси. Първоначално предадох всички находки на Класическия археологически музей в Солун. Ако потърсят и днес в складовете, ще намерят някои неща. Скелетния материал първоначално го държах в Политехниката, а след това го предадох на Центъра за византийски изследвания към Философския факултет в Солун. Накрая, в Музея на византийската култура, където се намира до днес. Там е, не е на тавана на къщата ми, както пишат вестниците.
– Може ли едно толкова значимо откритие да има някакво отражение върху нашите национални въпроси?
Това бяха и мои въпроси: защо Преспа, защо Свети Ахил, към какво население са били насочени, какъв език е говорело това население. Всички отговори ми ги дадоха теслата, мотичката ми и превъзходните текстове на авторитетния византийски хронист Йоан Скилица.
От буквите в надписите е ясно, че говорим за гръцки надписи от епохата на X век, когато кирилската азбука вече е била разпространена от VI-и. Патриарх Фотий имал за цел да задържи областите на Охрид към Източното православие, а не към папата.
Да кажа още нещо много важно. Над вратата намерих плоча с надписа „ПОЧИНА ЕВТИМИЯ 20 АПРИЛ, ВРЪБНИЦА“. Проучих и установих, че това е датировка около 1100 г., когато островът е бил пълен с Евтимии и Евтимчета, а това говори много. Безброй, значи, гръцки надписи и по гробовете на безименните, и по престолите на епископите, и по апсидите на олтара. Всъщност направих следното. Сложих 40 метра целофанова хартия, залепих я и тя ми показваше някакви тъмни петна, които с течение на времето станаха надписи.
– Разкажете ми за разговора ви с министър-председателя Караманлис…
Беше изключително любезен, изключително учтив и щом ме видя, ми каза: „Смятам себе си преди всичко за македонец.“ (Караманлис е родом от беломорското село Кьопкьой/Проти, бел. прев.) Предполагам, че ми го заяви, защото смята и мен за македонец. Сякаш ми връчваше акредитивни писма.
Но аз съм македонец от Аркадия! Защото древните македонци са били аркадци! Министър-председателят тогава даде нареждания както на Йоргос Цаварас, тогавашния министър на културата, така и на г-жа Мендони и на мен да отидем в България и да видим какво точно може да се направи по този въпрос.
– Защо българите толкова искат костите на Самуил?
Българите искат историческа опора за династията, затова искат скелета. След кратко време от днес се навършват 1000 години от смъртта на Самуил. Искат го, за да покажат, че са имали родоначалник.
Правят същото, но по различен начин, като другите ни съседи, Скопие, които се заблуждават с окаяна заблуда, търсейки идентичност и корен в древните елини. Трагична грешка. Гибел. Нанасят голяма вреда на самите себе си. Но са направили невероятна пропаганда, на която никога не противодействахме във всички чужди университети, в академиите.
УДИВИТЕЛНИЯТ ДИАЛОГ МЕЖДУ ЕТНАРХА КАРАМАНЛИС И МУЦОПУЛОС ЗА МАКЕДОНИЯ
Спомням си, че протестирах яростно пред стария Караманлис. Той ми каза: „Муцопуле, седи си на яйцата“ [идиом: трай си, не се бъркай]. Казах му, че се вихри оргия от пропаганда, а той ми отговори: „Обърни им гръб.“
– Какво искаме обратно?
Всички византийски ръкописи и всички богослужебни съдове на манастира Икосифиниса [Косинишкия манастир], които ги заграбиха българските комитаджии.
– Как научихте за това?
Не знам. Във всеки случай научих, че цялата работа върви по добър път. Аз, при всички случаи, се посъветвах с почитаемия Василис Кацарос, който е познавач на тези въпроси.
– Само от манастира Икосифиниса ли взеха?
От Пангео. Пангео е Партенонът на Македония. Тези манастири погърчиха всички от славянски произход. Византия не искаше да елинизира нито един народ. Византия искаше да покръсти всички и всичко.
– Остана ли Ви някакво „трънче“ от тази история?
Там, на Свети Ахил, бре, човече, ефориите за старините трябва да позволят да се направи едно проскинитари [малко поклонническо светилище]. Да палим свещ за памет. Една такава свещичка ще бъде неопалима къпина.
Накратко: Скопяните са боклуци и душевно болни чудовища – твърдение на Муцопулос, не мое.
Боклуци и отрепки са и тези, които участват в пропагандата им, дори да наричат себе си българи или български учени – те пак са си скопски боклуци или платени от скопските боклуци, все същото – горе-долу, резюмирам мнението на Муцопулос.
Поради това, че с нахална пропаганда и демагогия си присвояват българския цар Самуил, Мицопулос е настоявал костите или да бъдат върнати на България, което ще отговаря на реалностите на Самуиловото царство, или да ги изложат на показ, но Караманлис му казва „да си наляга парцалите и да си седи на задника.
Но, казва Муцопулос, вече има добри новини, т.е. още през 2015-а започва да се оформя решение в двете страни, Гърция и България, костите да бъдат върнати там, където принадлежат – на България. Самуил, по Муцопулос, е „български родоначалник“. А скоплиите? Ми да се застрелят, заедно с подакващите им български мекерета. Един беше написал, че „Самуил бил цар само на „югозападна България“, не на България, и не му е в България и София мястото за гроба“ – и тоя пич е май преподавател по нещо си в Софийския университет. Пич, застреляй се – Аспарух, като е владял само Североизточна България, това го дисквалифицира като владетел на България ли? Това съм го чел последното, междувпрочем, в един… сръбски учебник. Карай да върви.
Скандализиран съм от част от реакциите на българската общественост.
Те не са просто малоумни. Те са по-лошо. Доживяхме българската история и българското единство и национална идентичност да ги спасяват гърци, гръцки общественици, гръцки политици, защото българските са си седнали на устите и защото „либералните“ български „общественици“ ги хапе кучето, да ползваме тая прабългарска фигура на речта. Ами, хубаво. Кой както.
Като българин съм благодарен на всички, участвали във връщането на костите на цар Самуил в България, и от българска, и от гръцка страна, в разговори, които, както разбирам от интервюто, са текли още от 1984-а година насам. Шкварек е прав, че това Е културно-историческото събитие на новата българска държава. Това е събитието, дефиниращо цялата ѝ епоха.
