Кой е генерал Иван Колев?

Време за четене: 6 минути

Бесарабският българин, който става един от най-известните български военачалници

Генерал-лейтенант Иван Колев е един от най-известните командири на българската конница. Името му е най-тясно свързано с боевете в Добруджа през 1916 г. по време на Първата световна война. Заради ролята си там той остава в българската историческа памет като „Добруджанския герой“ и „бащата на българската конница“.

Иван Колев е роден в Бановка, Бесарабия – село, основано от български преселници от Османската в Руската империя след 1828 г. Днес Бановка се намира в Одеска област на Украйна. Този факт е важен за разбирането на неговата биография. Колев е човек от българската общност извън пределите на Княжество България, който избира да се установи в България и да посвети живота си на нейната армия.

За рождената му дата има разминаване в източниците. Националният военноисторически музей посочва правилната дата 15 септември 1863 г., докато в други по-стари публикации се среща погрешната дата 25 август 1863 г., която масово бе приемана доскоро от историците.

Колев получава образование в българската гимназия в Болград. През 1884 г. пристига в България. Първоначално работи в Софийския окръжен съд. През Сръбско-българската война от 1885 г. постъпва като доброволец. След войната постъпва във Военното училище в София. Завършва го през 1887 г.

През 1894 г. завършва Генералщабната академия в Торино, Италия. Това е важна стъпка в професионалното му развитие. Колев постепенно се утвърждава като офицер от кавалерията. Служи в 3-ти конен полк, в Кавалерийската инспекция и в Лейбгвардейския конен полк. Между 1908 и 1912 г. командва Лейбгвардейския конен полк.

Така още преди Първата световна война той натрупва значителен опит като командир и щабен офицер.

От Балканските войни към голямата война

Балканските войни от 1912–1913 г. са следващият важен етап в кариерата му. Колев заема щабни длъжности в българската армия. Той е началник-щаб на Трета армия, а по време на Междусъюзническата война – началник-щаб на Пета армия.

Този опит има значение, защото през следващите години България отново влиза във война. През 1915 г. Колев е произведен в генерал-майор. В началото на Първата световна война командва 10-а пехотна Беломорска дивизия. През 1916 г. поема командването на 1-ва конна дивизия и става инспектор на конницата.

Именно тук започва най-известната част от неговата военна биография.

Генерал Колев и Добруджа

През август 1916 г. Румъния влиза в Първата световна война на страната на Антантата. Българската армия започва военни действия в Добруджа.

1-ва конна дивизия под командването на Колев участва в настъплението на Трета армия. Следват сражения при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Мустафа Ачи, Кара Мурад, Мачин и Тулча.

Тези боеве превръщат Колев в най-разпознаваемото лице на българската конница през кампанията.

Особено важна е Добричката епопея от 5–7 септември 1916 г. Българските войски се оказват под силен натиск. Положението при Добрич става критично.

Колев предприема рискован маньовър. Основните сили на неговата дивизия се насочват към Добрич. Конницата извършва бърз преход и атакува противника от фланг. Маневрата оказва съществено влияние върху изхода на сражението. Добрич е задържан от българските войски.

Тъкмо това сражение е в основата на прозвището „Спасителят на Добрич“.

Но значението на кампанията не се изчерпва с Добрич.

Първа конна дивизия продължава действията си на север. Военните действия достигат до Мачин и Тулча. Според военноисторически източници за около четири месеца дивизията изминава над 1000 километра и участва в множество бойни действия.

Тук се вижда и особеността на Колев като командир. Той не възприема конницата единствено като средство за бързо придвижване. Използва я за разузнаване, маневри, флангови атаки и преследване на противника. В условията на Първата световна война, когато фронтът все по-често се превръща в система от окопи и телени заграждения, това изисква съчетание между традиционната мобилност на кавалерията и съвременната организация на комбинираните бойни действия.

Военният историк Александър Кисьов, който описва действията на 1-ва конна дивизия, подчертава значението на личното командване, бързото вземане на решения и личния пример на командира. Неговата книга от 1928 г. е сред основните първични свидетелства за кампанията.

Последните месеци

Продължителните боеве и тежките преходи се отразяват на здравето на Колев. През 1917 г. той заминава за лечение във Виена.

На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант „за особени заслуги през войната в Добруджа“. На следващия ден умира във Виена. Той е на около 54 години. По-късно останките му са пренесени в София и погребани с военни почести в централните гробища на София.

Така кариерата на един от най-известните български кавалерийски командири завършва сравнително рано. Но паметта за него започва да живее почти веднага.

След смъртта му са създадени публикации и сборници, посветени на живота и действията му. Неговото име влиза и в литературата. Иван Вазов пише поемата „Добруджанската конница“ за българската конница, а Йордан Йовков създава разказите „Белият ескадрон“ и „Триумф“, вдъхновени от събитията и хората на Добруджанския фронт.

Какво остава от Иван Колев днес?

Генерал Иван Колев е важен за българите днес не само заради спечелените от него сражения.

Първо, неговата биография показва ролята на българите от историческите български общности извън днешните граници на България. Колев е роден в Бесарабия, но изгражда професионалния си живот в България. Историята му напомня, че българската историческа общност през XIX и началото на XX век не се изчерпва с населението в тогавашните граници на държавата.

Второ, неговият живот показва значението на професионалната подготовка. Колев не става известен само заради смелостта си. Той преминава през Военното училище в София и Генералщабната академия в Торино. Натрупва опит като строеви командир и щабен офицер.

Трето, неговата история е свързана с идеята за личната отговорност на командира. При Добрич Колев взема решение да придвижи основните си сили към критичния участък. Военната история може да спори за конкретните решения и тяхната тежест в общия ход на операцията, но фактът остава: действията на 1-ва конна дивизия са важна част от българската кампания в Добруджа през 1916 г.

Четвърто, паметта за Колев е част от по-широката история на Добруджа. Това е история на война, население, граници и национални стремежи. Тя не трябва да бъде свеждана само до героичен разказ. Добруджанската кампания е част от Първата световна война и трябва да бъде разглеждана в нейния по-широк европейски контекст.

Именно това прави ген. Иван Колев интересен и днес.

Той позволява да говорим едновременно за военна история, за българите извън пределите на държавата, за Добруджа и за начина, по който обществото изгражда памет за своите исторически личности.

Паметта за него продължава да има материално присъствие. В Добрич през 2016 г. е открит паметник на генерала. Името му носят улици и населени места. Националният военноисторически музей съхранява негови лични вещи и бойни трофеи.

Това показва, че Иван Колев не е само име от учебник или военен календар. Той е част от публичната памет за България от началото на XX век.

Кой е Иван Колев?

Ако трябва да бъде описан с няколко изречения, Иван Колев е бесарабски българин, който избира България за своя професионална и обществена родина. Той е офицер, щабен специалист и командир на кавалерията. Участва в Балканските войни и достига до генерал-лейтенант в Първата световна война.

Най-силно името му остава свързано с Добруджа през 1916 г. Там командваната от него 1-ва конна дивизия участва в поредица от сражения, сред които Добричката епопея.

Иван Колев умира през 1917 г., но образът му остава в българската историческа памет. Затова въпросът „Кой е генерал Иван Колев?“ има отговор, който е по-широк от „един български генерал“.

Той е част от историята на българската армия. Част е от историята на Добруджа. Част е от историята на бесарабските българи. И е пример за това как една лична биография може да се превърне в част от паметта на цял народ.

Най-смислено е обаче тази памет да бъде съчетана с познаване на историческия контекст. Да помним Иван Колев означава не просто да помним един военен герой. Означава да познаваме времето, в което той е живял, войните, в които е участвал, цената на тези войни и мястото на България в Европа в началото на XX век.

Затова и неформалната гражданска организация Общество „Генерал-лейтенант Иван Колев“ работи за поставянето на бронзов барелеф на дома му в София, връщането на името на 36 СУ в София „Ген. Иван Колев“, ремонт и реставрация на дома му в село Бановка и превръщането му в действащ музей.

---

Библиография

Билярски, Цочо, съст. Генерал Иван Колев – Добруджанският герой. 2 т. София: Анико, 2008. Издание „Генерал Иван Колев – Добруджанският герой“

Кисьов, Александър. Генерал Колев и действията на I. конна дивизия в Добруджа през 1916 година. София: Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1928. Дигитализиран текст на книгата

Министерство на отбраната. Българската армия в Първата световна война (1915–1918): Кратък енциклопедичен справочник. София: Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1995. Изданието съдържа справочна биографична статия за Иван Колев. (Electronic Library)

Национален военноисторически музей. „Генерал-лейтенант Иван Колев.“ София: Национален военноисторически музей. Биографични и музейни материали. (Национален Военноисторически Музей)

Община Добрич. „Генерал Иван Колев – човекът, който спаси Добрич.“ Материал от общинската историческа колекция. Община Добрич — Генерал Иван Колев

Община Добрич. „Паметник на генерал Иван Колев.“ Информация за паметника и съвременната публична памет за генерала. Община Добрич — Паметник на генерал Иван Колев

Тошев, Стефан. Победени без да бъдем бити. София: Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1938.

Пеев, П. Генерал-лейтенант Иван Колев. София: Библиотека „Прослава“, 1943.

Йотов, П., А. Добрев, Б. Миленов, Р. Руменин, С. Недев и Д. Добринов. Българската армия в Първата световна война (1915–1918): Кратък енциклопедичен справочник. София: Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1995. (Electronic Library)