Теодор Караколев

Теодор Караколев е журналист и изследовател на историята на архитектурата. Прави материали за култура и изкуство в сайта "Под тепето", като има опит и в редица други национални и пловдивски медии. Занимава се с изследване и популяризиране на архитектурата между двете световни войни във фондация "Български архитектурен модернизъм". Завършил "Изкуствознание и артмениджмънт" в НБУ с дипломна теза "Архитектура на православните храмове в България между двете световни войни". 
Нотр Дам преди пожара през 2019 г. Снимка: Marcel Strauß, Unsplash

Нотр Дам – Европа още може

Много хора отписват Европа или поне имат някакви съмнения в нейното бъдеще, всички сигурно имаме известни критики към това или онова, отказите от еди-какво си или еди-що си. Изгубили сме това европейско, вече сме били еди-какви си и еди що-си, Китай ще ни превземе, щото вече правили повече от това или от онова, което ние вече не правим, и прочее.

Кой не харесва Майстора?

Майстора да, точно така, е провинциален художник. Даже селски. Живял е в провинцията, на село, общувал е, обичал е, хранил се е със селяните и селянките и ги е нарисувал по най-съкровения възможен начин, който българското изкуство познава. Мърквичка е столичен художник, рисувал селяни, а Майстора – провинциален художник, рисувал селяни. Не смятам, че което и да е от двете е лошо.

Църквата в Ново село, Щип – един позабравен български шедьовър

Но един от най-впечатляващите храмове, свързани с българската нация остава встрани от обществения интерес – "Успение Богородично" в днешния квартал на град Щип - Ново Село. Храмът е с внушителни размери и впечатляваща архитектура, а в него има и една от най-големите колекции на водещите български зографи. И въпреки, че Щип се намира на само около 200 км от София, той остава леко позабравен.
Дебатът за притежанието на огнестрелни оръжия от цивилни граждани започва все повече да навлиза в публичното пространство в България. Почти не минава седмица, в която да не научим за поредния човек, който е бил пребит от превъзхождащи го по брой и сила хора, изнасилен, убит или ограбен.

Връзката между оръжията и убийствата в Европа

Дебатът за притежанието на огнестрелно оръжие от цивилни граждани започве все повече да навлиза в публичното пространство в България. Почти не минава седмица, в която да не научим за поредния човек, който е бил пребит от превъзхождащи го по брой и сила хора, изнасилен, убит или ограбен. И най-лесното и очевидно решение е това българите да бъдат въоръжени и да имат законовото право да се защитават срещу различвни посегателства към живота и собствеността си. На тази теза се противопостяват определени хора с аргумента - "Ако имаме повече оръжия, ще се избием". Нека да погледнем статистиката и да видим защо това не е състоятелно.

Паркът „Аязмото“ в Стара Загора – създаден от частната инициатива на митрополит Методий Кусев

Аязмото всъщност носи това име, тъй като митрополит Методий е човекът, заради когото тази крива нива над Стара Загора е парк. С идеята да създаде съвременен парк града си, той започва да купува различни видове дървета от целия свят.
Капитализмът пази природата. Снимка: Robert Lukeman, Unsplash

Унищожава ли капитализмът природата? Изглежда точно обратното

Капитализмът унищожава природата е един от често срещаните лозунги сред екоактивистите. Дали това е така? Съпоставка между две от основните класации по двата показателя показва точно обратната връзка. Държавите с по-свободна икономика имат по-високо ниво на опазване на околната среда.

Историческият флорентински футбол

Почти всичко е позволено, като акцентът пада върху ръкопашни схватки. Правилата са малко. Играе се по 50 минути. Забранени са само някои непристойни удари (напр. в гръб), удар с крак в лицето или няколко човека да се сбият с един – позволени са само сблъсъците 1 срещу 1. Група съдии следят за правилата, като при нарушение, играч директно може да бъде отстранен, а отборът няма право на смяна.

Паметникът на Алеко в Пазарджик – един от шедьоврите на българския модернизъм

Паметниците в публична среда в България рядко влизат активно в обществените дебати. Особено тези, които са извън София или пък нямат общо със социалистическото ни минало, което се радва на огромна популярност в медийната, културна и политическа номенклатура днес в страната.

Доницети паша и класическата музика в Османската империя

Доницети Паша. Няма съвпадение. Ако сте любители на опера, класическа музика и прочее, сте чували за популярния италиански композитор Гаетано Доницети. В Пловдив 'Любовен Еликсир' доскоро я пуснаха едва ли не на ежемесечен график. Докторът е велик. Това обаче е Доницети Паша или по европейскому Джузепе Доницети - неговият батко. Джузепе е от бедно семейство, научава се да свири на музикални инстрменти от роднини, става ръководител на военен оркестър при Наполеон, бяга от Ватерло и малко по-късно получава покана от реформаторът-султан на Османската империя Махмуд II.

Жената, създала първата частна Консерватория в САЩ

Това е Джанет Търбър. Богата жена, която е направила страшно много за развитието на културата на новата страна САЩ, а и на целия свят. Към края на 19 век САЩ доста изостава в културната сфера от Европа, която има огромни традиции, сравнена с този нов свят. За да се навакса с това, госпожата решава да отвори Консерватория. Национална консерватория по музика в Ню Йорк. Частна, със своите собствени пари.