Доницети паша и класическата музика в Османската империя

Време за четене: 2 минути

Доницети Паша. Няма съвпадение. Ако сте любители на опера, класическа музика и прочее, сте чували за популярния италиански композитор Гаетано Доницети. В Пловдив ‘Любовен Еликсир’ доскоро я пуснаха едва ли не на ежемесечен график. Докторът е велик.

Това обаче е Доницети Паша или по европейскому Джузепе Доницети – неговият батко.

Джузепе е от бедно семейство, научава се да свири на музикални инстрменти от роднини, става ръководител на военен оркестър при Наполеон, бяга от Ватерло и малко по-късно получава покана от реформаторът-султан на Османската империя Махмуд II.

След като Махмуд унищожава еничарския корпус по симпатичен близкоизточен начин се оказва, че е затрил и военния оркестър. Решава, че това е удобен момент да направи и музиката европейска и основата Музик-Хумаюн, или нещо като Кралски оркестър. Братът на Гаетано Доницети го оглавява 30 години. Пише кралски (султански) химни и друга музика за двора, изнася класически концерти със съвременната на запад музика и т.н.

За да не звучи извън контекст – това са годините на смелите първи революционни български стъпки. В Цариград, където се развива действието, в одините на Доницети известно време живеят Раковски, Гаврил Кръстевич и много други. Любопитно дали са посещавали класически концерти в първата половина на 19 век в столицата на Османската империя. Едва ли някога ще узнаем.

Връхната точка вероятно е гостуването на Ференц Лист. Супер известен, нещо като съвременните рок музиканти, които правят турнета, всеки иска да види Лист на живо – и Доницети го кани в Истанбул през 1847 година. Остава малко повече от месец, като изнася няколко концерта. Описана е, например, любопитна случка как султанът нарочно пуши повече от наргилето си около него, за да го дразни, а Лист от своя страна прави разни хитри импровизации на известни парчета, за да го дразни обратно.

Лист си отива, Доницети остава още близо 10 години, когато умира през 1856 година. Погребан е в католическа църква в центъра на Истанбул.

Това произведение е написано в чест на султан Абдул Меджид:
Сподели
Теодор Караколев
Теодор Караколев

Теодор Караколев е журналист и изследовател на историята на архитектурата. Прави материали за култура и изкуство в сайта "Под тепето", като има опит и в редица други национални и пловдивски медии. Занимава се с изследване и популяризиране на архитектурата между двете световни войни във фондация "Български архитектурен модернизъм". Завършил "Изкуствознание и артмениджмънт" в НБУ с дипломна теза "Архитектура на православните храмове в България между двете световни войни". 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *