Нотр Дам – Европа още може

Време за четене: 2 минути

Нотр Дам преди пожара през 2019 г. Снимка: Marcel Strauß, Unsplash


Много хора отписват Европа или поне имат някакви съмнения в нейното бъдеще, всички сигурно имаме известни критики към това или онова, отказите от еди-какво си или еди-що си. Изгубили сме това европейско, вече сме били еди-какви си и еди що-си, Китай ще ни превземе, щото вече правили повече от това или от онова, което ние вече не правим, и прочее.

Гледайки в последните дни доста за реставрацията на Нотр Дам, обаче, си потвърждавам, че Европа си е тук и е най-хубавото и най-велико място.

Само тук може да се случи нещо такова и – макар да не е винаги – все още имаме силите да преобразим по наш си начин една трагедия в нещо грандиозно и европейско.

Снимка на всички работници, които са прекарали последните пет години във възстановяването на катедралата Нотр Дам в Париж.
Снимка на всички работници, които са прекарали последните пет години във възстановяването на катедралата Нотр Дам в Париж.

С това как разпадналите се части не са трагедия, а възможност – и дават шанс да се изследват, например, металните клампи между камъните с най-съвременните технологии от най-добри световни учени. Или точно какъв хоросан е използван, за да се използва пак същият. Какви микроорганизми има в камъните.

Как цели екипи изследват отделните камъни от срутилата се арка камъни, за да установят кой камък на точно място се е намирал, къде е бил, за да го възстановят пак точно там, защото било, цитат, НЕМОРАЛНО да не го възстановят както е било (здравейте, всички местни некадърници с дипломи, които твърдят, че наши български сгради от 1920-30-а година няма как да се възстановят в автентичния им вид, то нямало как).

Представяте ли си – не просто цитиране на концепции и конвенции, а аргументация с МОРАЛ относно това какво и как възстановяваш в материалното ни културно наследство.

Защото е точно това: Опазването на културното наследство е въпрос на морал.

И после сравняват кой камък от къде е в съответната гигантска общофренска Литотека („библиотека“ за камъни, със съответните чекмеджета и т.н.), за да може, ако е невъзможно да се използва наличен камък, то да се използва най-близък възможен. Литотека, хора – както Г. го нарече, това е „институционализирана лудост“ (извинения на приятелите геолози). Ама – аха, това е Европа: Не само, че сме толкова луди да твърдим, че единственото морално нещо след пожара е да върнем всеки камък точно на мястото му, ами сме и толкова луди, че все още МОЖЕМ да го направим. Имаме най-добрите умове, които впрягат най-модерните технологии, за най-морални цели.

Всички тези реставратори, учени, археолози, които са постигнали това са символ на истинската Европа, към която, поне аз, лично, и много хора около мен, се числим. Разбира се, пълно е с варвари, за които историята, традицията и културата не са важни – сигурно в България са повече от във Франция; може би днес са повече от преди Х години, може би – не. Но винаги е имало и от европейците, и от рушителите. И по времето на Шартр, Амиен и Нотр Дам, и по времето на Св. София, на Хора или на Боянската църква, или пък днес.

А пък за Франция, която всеки по-близък около мен знае, че ми е на второ място отзад напред в сърцето в европейските държави (Белгия, теб гледам), чието единствено смислено постижение в европейската история е, че изрита англичаните от континента, може само да ѝ благодарим, че се стегна и ни подари тази гордост и светлина надежда, че Европа все още е тук, а слуховете за смъртта ѝ са леко преувеличени.

Сподели
Теодор Караколев
Теодор Караколев

Теодор Караколев е журналист и изследовател на историята на архитектурата. Прави материали за култура и изкуство в сайта "Под тепето", като има опит и в редица други национални и пловдивски медии. Занимава се с изследване и популяризиране на архитектурата между двете световни войни във фондация "Български архитектурен модернизъм". Завършил "Изкуствознание и артмениджмънт" в НБУ с дипломна теза "Архитектура на православните храмове в България между двете световни войни". 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.