Жената, създала първата частна Консерватория в САЩ

Време за четене: 2 минути

Това е Джанет Търбър. Богата жена, която е направила страшно много за развитието на културата на новата страна САЩ, а и на целия свят.

Към края на XIX век САЩ доста изостава в културната сфера от Европа, която има огромни традиции, сравнена с този нов свят. За да се навакса с това, госпожата решава да отвори Консерватория. Национална консерватория по музика в Ню Йорк. Частна, със своите собствени пари.

В частното училище се приемат всякакви студенти – жени, негри, индианци, нещо, което по останалите места, включително на много места в Европа, е нетипично. Част от тях посещават консерваторията безплатно.

Напълно частното училище, инициатива на личността Джанет Търбър съществува и произвежда качествени музиканти дълги години. С цел да повиши репутацията и да разшири кръгозора на американската публика, тя кани – доста настойчиво и упорито – композиторът Антонин Дворжак, който да стане директор.

Дворжак, тогава директор на Пражката консерватория, не се решава лесно да замине за САЩ. Дори, когато разбира, че заплатата в частното училище ще е 30 пъти по-висока от тази, която получава в Прага. Налага се семейството му да гласува по време на семейна вечеря, за да го пратят.

Резултатът? Дворжак заминава за САЩ, където под покровителството на Джанет Търбър пише една от – ако не и най-магическата си творба, симфонията “Новият свят“. За части от която се е вдъхновил от пеенето на една от чистачките в училището – негърка, която е обичала да пее свои народни песни.

Дворжак е обичал и се е вдъхновявал и от влаковете. Редовно е пътувал безцелно с влак само, за да отиде до място, от което да ги наблюдава. Не е трудно на моменти в Новия свят да “чуем” ритъма на влаковете.

Самата премиера на Симфонията на Дворжак е в Карнеги хол. Концертна зала, построена отново от частен инвеститор по собствена (или на жена му, но все пак) инициатива. Толкова по въпроса за човешкото богатство и развитието на културата.

Завършвам с думи на самия Дворжак:

Днес моят Реквием трябва да бъде представен специално пред работници и бедни хора, а в сряда, 30 ноември, за “богатите и интелигентните.” Това е американският начин. Но на мен ми харесва. Защо бедният, трудолюбив човек, който работи цяла седмица, за да си осигури насъщния, да не може да оцени Бах, Бетховен и Моцарт? Класически произведения като техните често биват представяни тук и концертите са винаги в препълнени зали.


Източници

В търсене на музикалния език на Америка: разказ за посещението на Дворжак в Новия свят, Огъстъс П. Гарднър, от сайта Fortissimo.bg

Emanuel RubinJeanette Meyers Thurber and the National Conservatory of Music, American Music Vol. 8, No. 3 (Autumn, 1990), pp. 294-325 (32 pages), последно достъпено на 18 юли 2017 г.

Сподели
Теодор Караколев
Теодор Караколев

Теодор Караколев е журналист и изследовател на историята на архитектурата. Прави материали за култура и изкуство в сайта "Под тепето", като има опит и в редица други национални и пловдивски медии. Занимава се с изследване и популяризиране на архитектурата между двете световни войни във фондация "Български архитектурен модернизъм". Завършил "Изкуствознание и артмениджмънт" в НБУ с дипломна теза "Архитектура на православните храмове в България между двете световни войни". 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *