Паметниците в публична среда в България рядко влизат активно в обществените дебати. Особено тези, които са извън София или пък нямат общо със социалистическото ни минало, което се радва на огромна популярност в медийната, културна и политическа номенклатура днес в страната.
Един от големите шедьоври сред паметниците в България обаче остава изцяло извън обществените коментари, напълно непознат – макар и за местните жители активна част от ежедневието им. Става дума за паметника на Алеко Константинов на парк-остров „Свобода“ в Пазарджик, построен в края на 30-те години по проект на арх. Костадин Мумджиев.
В крак със световните тенденции в изкуството, паметникът не приповтаря познатия на всички ни модел – пиедестал и бюст. Композицията представлява скромна игра с няколко прости форми – извитата стена, издигнатият вертикално стълб, и детайли в ниската част, които имат и своята утилитарна функция – пейки, кашпи за растения.
Извитата стена и наклон от лявата страна символизират планинска пътека, което прави връзката с природата – голямата любов на Алеко Константинов. Пиедесталът пък е връзката с непокорените от Алеко върхове. Известно е, например, че писателят дава първата идея за легендарния днес маршрут по Стара Планина Ком – Емине, но така и не успява да го осъществи.
Паметникът е изграден с доброволните дарения от туристическото дружество „Белмекен“ – Пазарджик. Всъщност много от паметниците в страната, издигнати преди 9 септември, са изградени от доброволни сдружения и с дарения от членове на комитети, създадени специално за целта, а не от общините и общинските съвети.
Композицията е поставена в Пазарджик, тъй като край село Радилово само на няколко километра от града Алеко Константинов намира своята смърт. Той е застрелян от политически противник на своя приятел и съпартиец в Демократическата партия Михаил Текев.
Паметникът е изграден в периода 1937-1940 година. Автор е архитектът Костадин Мумджиев, който е проектирал множество сгради в Пазарджик и София, а барелефът е изработен от бележития скулптор Михайло Парашчук.
Използвани материали:
Стоилова, Любинка. „Духовната сила на съзиданието“, сп. Паметници, реставрация, музеи, фев-апр. 2009
Сведение от Мариана Керезова, гл. експерт в Държавен архив – Пазарджик
Facebook група „Български архитектурен модернизъм“
