Паметникът на Алеко в Пазарджик – един от шедьоврите на българския модернизъм

Време за четене: 2 минути

Паметниците в публична среда в България рядко влизат активно в обществените дебати. Особено тези, които са извън София или пък нямат общо със социалистическото ни минало, което се радва на огромна популярност в медийната, културна и политическа номенклатура днес в страната.

Един от големите шедьоври сред паметниците в България обаче остава изцяло извън обществените коментари, напълно непознат – макар и за местните жители активна част от ежедневието им. Става дума за паметника на Алеко Константинов на парк-остров „Свобода“ в Пазарджик, построен в края на 30-те години по проект на арх. Костадин Мумджиев.

В крак със световните тенденции в изкуството, паметникът не приповтаря познатия    на всички ни модел – пиедестал и бюст. Композицията представлява скромна игра с няколко прости форми – извитата стена, издигнатият вертикално стълб, и детайли в ниската част, които имат и своята утилитарна функция – пейки, кашпи за растения.

Извитата стена и наклон от лявата страна символизират планинска пътека, което прави връзката с природата – голямата любов на Алеко Константинов. Пиедесталът пък е връзката с непокорените от Алеко върхове. Известно е, например, че писателят дава първата идея за легендарния днес маршрут по Стара Планина Ком – Емине, но така и не успява да го осъществи.

Паметникът е изграден с доброволните дарения от туристическото дружество „Белмекен“ – Пазарджик. Всъщност много от паметниците в страната, издигнати преди 9 септември, са изградени от доброволни сдружения и с дарения от членове на комитети, създадени специално за целта, а не от общините и общинските съвети.

Композицията е поставена в Пазарджик, тъй като край село  Радилово само на няколко километра от града Алеко Константинов намира своята смърт. Той е застрелян от политически противник на своя приятел и съпартиец в Демократическата партия Михаил Текев.

Паметникът е изграден в периода 1937-1940 година. Автор е архитектът Костадин  Мумджиев, който е проектирал множество сгради в Пазарджик и София, а барелефът е изработен от бележития скулптор Михайло Парашчук.


Използвани материали:

Стоилова, Любинка. „Духовната сила на съзиданието“, сп. Паметници, реставрация, музеи, фев-апр. 2009

Сведение от Мариана Керезова, гл. експерт в Държавен архив – Пазарджик

Facebook група „Български архитектурен модернизъм

Сподели
Теодор Караколев
Теодор Караколев

Теодор Караколев е журналист и изследовател на историята на архитектурата. Прави материали за култура и изкуство в сайта "Под тепето", като има опит и в редица други национални и пловдивски медии. Занимава се с изследване и популяризиране на архитектурата между двете световни войни във фондация "Български архитектурен модернизъм". Завършил "Изкуствознание и артмениджмънт" в НБУ с дипломна теза "Архитектура на православните храмове в България между двете световни войни". 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.