“В България нищо не се произвежда“, леви мантри и други животни

Винаги, когато излезе публикация на тема икономическо развитие по нашите ширини, се появява редица, обута в маратонки Ромика, която заявява убедено „Да, ама в България нищо не се произвежда!“. В този момент аз тайничко се замислям дали някой от представителите на редицата би се лишил някога от комфорта на климатизирания си офис и би го заменил с работа на поточна линия , ама си трая. Аз от поточни линии много не разбирам.

„Ако имахме такъв поет като Димчо Дебелянов, ние никога не бихме го пратили в месомелачката на смъртта, а бихме го пазили като най-ценния диамант в короната на световната съкровищница“

След смъртта на поета на 2 октомври 1916 г., Обединеното военно командване на силите на Съглашението изпраща до българското военно командване следната нота:

Пол Елюар – Свобода

Пол Елюар е френски поет, носител на Международната награда на мира (1952), смятан за един от основоположниците на сюрреализма в поезията.

Аз лично научих за този поет от надписа, сложен на „Малък градски театър Зад канала“. Стихотворението му „Свобода“ е първото, което прочетох и още е моето любимо.

Роден съм за да те позная

и да те назовавам

Свобода.

Реч на нобелиста-поет Рабиндранат Тагор в София, 1926 г.

Публикуваме спомени на политика и журналист Димо Казасов за този автор по време на неговото пребиваване в България през месец ноември 1926 г., като част от европейската обиколка на Тагор в трудните години след Първата световна война.