“В България нищо не се произвежда“, леви мантри и други животни

Винаги, когато излезе публикация на тема икономическо развитие по нашите ширини, се появява редица, обута в маратонки Ромика, която заявява убедено „Да, ама в България нищо не се произвежда!“. В този момент аз тайничко се замислям дали някой от представителите на редицата би се лишил някога от комфорта на климатизирания си офис и би го заменил с работа на поточна линия , ама си трая. Аз от поточни линии много не разбирам.

Неусетно стигаме до темата за аутсорсинга. В този момент по привържениците му започва да се мята прилежно пазената колекция от консерви и компоти за братския съветски съюз и СИВ с крясъка „Ма, то с кол центрове икономика не се гради“.

След като вече знаем, че кол центровете са основната причина за нещастието на изстрадалия български народ, сигурно някъде в някоя стъклена сграда съвременникът на Вапцаров трака по клавиатурата, а като се прибере, ще напише съвременната версия на „Завод“. Тя вероятно ще звучи горе-долу така:

Кол център. Над него облаци от дим.
Народът прост, животът — тежък, скучен.
Живот без маска и без грим.
А на Народен пролетният вятър люлее бири, слънцето блести
И този шум и трясък на хедсетове те кара непременно да крещиш.
И аз крещях години — цяла вечност…Долавях, че и къстъмърите крещят —
QA-a, TL-a и агента от най-затуления тъмен кът.

Но да не се отклоняваме от темата. С поезия икономика не се гради.

Да произвеждаме, казвате. Ами, добре, хайде. Какви ресурси имаме? Ограничени? ОК. А какви специфични знания, необходими за изпълнението на производството притежаваме? Пак ограничени? А традиции в сферата?

За да не продължавам шизофреничния монолог, целящ да обрисува ситуацията, ще кажа директно следното – в лявата икономическа логика няма нито логика, нито икономика. Веднага споделям защо – преди около 50 години някакъв партиен стъкмистик се изказал, че в градовете изкарвали повече пари. Тази мъдра мисъл води до логичното решение… да се строят градове. В резултат на което българинът бива откъснат от земята и селото си, натъпкват го да работи в завод, а вечер да отмаря в панелка. Гениално! Та, земеделието, единственото нещо, за което сме имали ресурси, ноу хау и традиции, си заминава безвъзвратно и отстъпва пред завода. Тоя свещен завод!

Колко години по-късно, заводът отново е мокрият сън на младия марксист. Съветвам го да тегли кредит, да си сформира екип и да произвежда, щом толкова знае. Никой не му го забранява.

Ама преди това да си даде сметка, че икономически силните държави, които стъпват основно на производството, са богати, защото имат какво да произвеждат, знаят как да го произвеждат и къде да го продават. Не защото много им се е искало просто да произведат нещо или защото някой всезнайко им го е подсказал.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.