Чумите са следствие от лошите водачи в древните трагедии

Време за четене: 4 минути

Сцена от постановка от 1911 г. на „Едип цар“. Снимка: Imagno/Getty Images

През V в. пр.н.е. драматургът и поет Софокъл започва пиесата си „Едип цар“ или Οιδίπους Τύραννος, в която главният герой се опитва да разбере каква е причината за чумата, която е обхванала неговия град Тива. Жокер – причината е неговото лошо водачество.

Според професорът по класически изследвания от Brandeis University Джоел Кристенсен (Joel Christensen) това произведение е с ключово значение за древния живот на елините. Той допуска, че този епос и трагедия са помогнали на древните разказвачи на истории и на публиката да се опита да разбере смисъла на човешкото страдание.

От тази перспектива, чумите действат като основа за още по-важна тема в древния митология: интелигентността на един лидер. В началото на Илиадата, например, пророкът Калхас – който знае причината за деветдневната чума – е „птицегадател, който сегашно, и бъдно, и минало знаеше вещо„.

Този език ни подготвя за основната критика към омировия легендарен цар Агамемнон – той „ума си загуби от гибелни мисли, минало с бъдеще той не умее да свърже разумно„.

Епическите творби припомнят на своята публика, че водачите трябва да могат да правят планове за бъдещето, базирайки се на това какво е станало в миналото. Те трябва да могат да разбират причина и следствие. Какво предизвика чумата? Можеше ли да бъде избегната?

greek_bust_plague_01
Зевс, главният елински бог, който тъжи заради склонноста на хората сами да си докарват нещастие. Снимка: Carole Raddato/FlickrCC BY-SA

Безотговорността на хората

Митовете помагат на техните публики да разберат причините зад нещата. Теоретици на разказа като Марк Търнър (Mark Turner) и специалисти по паметта като Чарлз Фърнихоу (Charles Fernyhough) подчертават, че хората се учат как да се държат от истории и концепции за причина и следствие в детството си. Важно е да се отбележи, че това става и чрез културната еволюция. Линеарната последователност на преди, сега и след това комуникира връзките между нещата и как ние, като човешки същества, разбираме сами нашата собствена лична и колективна отговорност в света.

Историите за чумата създават среда, в която съдбата притиска човешките организации до техния лимит. Човешките лидеци са почти винаги ключови за каузалната последователност, както Зевс отбелязва в Омировата Одисея: „Чудно, че смъртните хора за всичко винят боговете! / Идело злото, възкликват, от нас. Но нали чрез безумство / мимо съдбата нерядко глупците си мъки навличат?

Проблемите, които хората създават, са повече от просто чуми. Поетът Хезиод пише, че върховният елински бог Зевс показвал неодобрението си за лошите лидери като ги наказвал с военни неуспехи, както и с пандемии. Последствията от човешките неуспехи са рефрен в античната критика към лидерите, с или без чуми. „Илиада“, например, описва водачите, които „съсипват хората си с безумство„. В „Одисея“ се ползва фразата „лошите овчари съсипват стадата си„.

greek_bust_plague_02
Чума в Атина. J. Fittler after M. Sweerts/Wellcome Images/Wikimedia CommonsCC BY

Опустошаваща болест

Чумите били често срещани в древния свят, но не всички от тях били приписвани на лидери. Като други природни бедствия, те често били обяснявани с неблагоразположението на боговете.

Историците обаче, като Полибий от II в. пр.н.е. и Ливий от I в. пр.н.е. често описват и коментират епидемии, които поразяват армии и хора в блата или градове с лоша хигиена. Философите и лекарите също така търсели рационални подходи – обвинявали климата или замърсяването.

Когато историкът Тукидид си припомня как епидемия, предполагаемо произхождаща от Етиопия, поразила Атина през 430 г. пр.н.е., той доста подробно и цветисто описва как болните страдали от рязко поразила ги висока температура, недостиг на въздух и редица други болестни симптоми. Тези, които оцелели от болестта били изпитали такава делирична треска, че някои нямали никакви спомени за нея.

Държавата Атина не била подготвена за предизвикателството на тази чума. Тукидид описва безплодието на всеки човешки опит за противодействие. Молитвите към боговете и дейността на лекарите – които самите те измирали масово – били еднакво безполезни. Болестта предизвиквала хаос, защото атиняните се били струпали зад градските стени, за да се защитят от спартанските армии по време на Пелопонеската война.

И въпреки ужасната природа на чумата, Тукидид настоява, че най-лошата част било отчаянието, което хората имали от страха и от „ужаса на това хора да измират като овце„. Болните хора умирали поради липса на подходящи грижи, изоставени, от липсата на подходящ подслон и от болестта, разпространяваща се от неправилно проведените погребения в един неподготвен и претъпкан град. Следствие от този медицински хаос били грабежи, престъпност и цялостно беззаконие.

Атина, създадена като крепост срещу нейните врагове, си докарала сама своя упадък.

greek_bust_plague_03
Спартанският генерал Лизандър нарежда стените на Атина да бъдат разрушени като част от капитулацията на Атина пред Спарта. The Illustrated History of the World/Wikimedia Commons

Човешките недостатъци и тяхното осмисляне

Това, което липсва от описанията на чумите, са имената на хилядите загинали от тях. Омир, Софокъл и Тукидид ни казват, че мнозина умрели. Но чумите в древните истории са обикновено началото, а не края на историята. Чумата не спряла Троянската война, не попречила на синовете на Едип цар да водят гражданска война и дала на атиняните достатъчно причини да поискат и получат постоянен мир, макар и на голяма цена.

Години след опустошението от чумата Атина още страдала от вътрешни борби, токсична политика и егоистични водачи. Популистки политики довели до катастрофалната експедиция до Сицилия от 415 г. пр.н.е. В нея загинали хиляди атиняни, но въпреки това полисът Атина оцелял.

Десетилетие по-късно, атиняните отново се разделили на няколко фракции и в крайна сметка преследвали собствените си генерали след морската побета през 406 г. пр.н.е. при Аргинуските острови (дн. острови Бастон). През 404 г. пр.н.е. след обсада Спарта победила Атина. Но, както знаем от елинската митология, всъщност атинските водачи и народ са тези, които са победили себе си. И днешната криза на политическото представителство, тукидовия капан и китайския коронавирус могат да ни накарат да се поучим от този урок или да допуснем същата грешка, със същите последствия.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.