За българите и циганите – преди и сега

Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка на Васил Левски до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.

В България много обичаме да сочим с пръст циганите и да казваме, че те колективно са виновни за някои проблеми в обществото ни – като повечето кражби, извършвани от цигани престъпници, както и факта, че голяма част от социалните помощи отиват именно към тях. Друга част от обществото ни пък неистово се опитва да им помага чрез различни държавни програми за интеграция, както и се опитва да промени самото название на циганите и те политически коректно трябва да бъдат назовавани „роми“. Абсурдът тук е, че ром на цигански означава „мъж“, което, пак според същите хора, би било проява на сексизъм и дискриминация.

Но както и да е. През годините съм имал досег със значителен брой цигани, които са работливи и/или учат. Работил съм по строежи с колеги-цигани, една година преподавах в училище с около 30% от децата бидейки от това малцинство, давах частни уроци в кв. „Христо Ботев“ в София, имам приятели, съседи и познати, с които заедно работим и излизаме за различни каузи, които засягат цялото общество. Познавам много цигански семейства, които работят здраво, имат свой собствен бизнес (бил той кафене, автомонтьорски склад, магазин, фризьорски салон или нещо друго) и дават мило и драго децата им да са добре облечени, нахранени и изучени. Все повече цигани избират да учат средно и висше образование, а абсолютно всеки един от тях, който е завършил висше образование не е беден.

p20153

Относителен дял на работещите лица по образование, риск от бедност и етническа принадлежност (%). Източник: НСИ / Институт за пазарна икономика

Къде тогава е проблемът? Очевидно е, че когато циганите работят и учат, те се интегрират прекрасно в българското общество и са истински родолюбци. И това не е от вчера и днес, свидетелство за което е и снимката на Варненската циганска рота, участвала в Балканската и Междусъюзническите войни и била се храбро за общата ни родина.

14690910_10207154257884082_8234154962160194929_n

Снимка от „Илюстрация Светлина“ от октомври 1913 г. – тези войници са минали през Балканската и Междусъюзническата войни.

Според мен проблемът е в така нареченият „расизъм на ниските очаквания“ преди и днес, както и в погрешната политика на Народна Република България, която решава насилствено да урбанизира големи групи от населението на страната, включително циганите. Нека все пак да видим историята им:

Циганите в българската история

Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи от същия регион. От 5-6 век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в македонския край) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (Egyptians) . Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.. От Египет, през Егейските острови и Гърция, през 11 век циганите попадат в Европа, а през 14 век вече скитат из повечето европейски страни.

Съдбата им в техните приемни родини не е лека. В повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот и на смесените бракове не се гледа с добро око. Често дистанцията се превръща в дискриминация.

В България има група на турски цигани, която по антропологическите си черти напомня по-скоро дравидски тип, отколкото индоевропейски. Съхранилата се групова организация повтаря и консервира характерни черти на индийската каста. Характеристиките на циганската група отговарят напълно на чертите на подразделенията на кастите – индийските джати.

Настанали се масово на Балканите през ХIII – ХIV в., през ХІХ в. те са вече отколешни съжители на разнородното население, обитаващо европейската част на Османската империя, и въпреки това продължават да заемат най-ниските стъпала на социалната йерархия – и властите, и отделните конфесионални и етнически групи приемат с недоверие циганите. Социалният им статус не зависи от това дали са уседнали или чергари, дали са християни или мюсюлмани.

Причините за това положение на циганите могат да се търсят най-вече в непоследователното им религиозно поведение и еклектичната им култура. Изключително адаптивни, те бързо усвояват езика и някои религиозни ритуали на заобикалящите ги етнически групи, като показват определено предпочитание към религията на доминиращите. Предимно християни до завладяването на полуострова от османците, те скоро приемат религията на завоевателя и през ХІХ в. броят на циганите мюсюлмани значително надхвърля този на християните. Вътрешногруповата едногамия, от друга страна, гарантира запазването на собствения език, семейната организация и традиционните занятия.

По материали от Avangardisco

Социалистическият период

Преди 9 септември 1944 г., циганите в България масово са били занаятчии и са обикаляли страната, за да продават продукцията си – също като каракачаните, те не са живеели в даден град или село. В зависимост от клона (калдераши, йерлии, влашки) циганите са се занимавали с калайджийство, дървообработка и други занаяти. С идването на комунистите начело, подобен вид свободно пътуващо, и съответно трудно за контролиране население, естествено бива ограничено.

По време на второто правителство на Отечествения фронт (ОФ), през пролетта на 1946 г. в София е създадена „Единна общокултурнопросветна организация на циганските малцинства“ под председателството на Шакир Пашов. Започва издаването и на вестник за циганското малцинство, издаван на цигански език с българска азбука. Същата година Шакир Пашов е избран за народен представител, което го прави и първият циганин депутат. Последвалата сталинизация в Източна Европа се отразява и на циганската общност. Този период се изразява в подозрителност към всички етнически, класови и религиозни различия, водещи до сериозни ограничаване на гражданските им права. На първо място е извършена репресия над най-значимия циганин по това време Шакир Пашов. Първоначално е изключен от редиците на БКП, а в последствие е изпратен в лагера на остров Белене. Промяната засяга и вестника, който спира да се издава. Друго доказателство за промяна е изселването на част от турското малцинство през 1950-1951 г. В изселническата вълна взимат участие и турчеещи се български цигани. Точният им броя трудно би могъл да се определи, но се приема, че става въпрос за около 5000 души. Те стават и причина през 1951 г. турските власти да затворят границата, с което да се спре процеса на изселване. След смъртта на диктатора Сталин и най-вече след Априлския пленум на БКП от 1956 г. се наблюдава постепенно „размразяване“ на отношението към циганската общност.

1520814_653167951414368_1447145121_n

Манифестация на циганското малцинство, честващо преврата от 9 септември 1944 г.

След Априлския пленум започва и същинския опит за интеграция на циганите в българското общество, наричано тогава с термина „приобщаване“. Новото ръководство на БКП, начело с диктатора Тодор Живков, започва кампания за интеграция на етническите общности, в това число и циганите. Целта им е постепенната им асимилация и създаване на единна „българска социалистическа нация“ – изпълнение на комунистическия идеал за homo sovieticus. Това е период, през който се провежда политика за приобщаване на циганите към „социалистическия начин на живот“, чрез опит за издигане на техния бит и култура чрез целенасочена държавна политика.По това време е реабилитиран и Шакир Пашов. Националният съвет на ОФ започва да издава нов цигански вестник „Нов път“, като този път той излиза само на български език. Този вестник е уникален с това, че е първият в Европа, който е предназначен за национално малцинство. В него се разглеждат широк кръг въпроси, свързани с образованието, здравеопазването, спазването на закона, новия социалистически морал. Вестникът се издава до ноември 1988 г. Този първи период завършва през декември 1958 г., когато се приема Постановление на министерски съвет (ПМС) № 258, регламентиращо усядането на циганите-чергари. С него за пръв път в страните от бившия соцлагер се урежда въпроса на циганите.

Основната сфера, която се стреми да обхване ПМС № 258 е промяната на начина на живот при циганското население. Именно това постановление е познато и като решение за премахване на чергарството. То забранява скитническия начин на живот. Неговата цел е чергаруващите цигани да се установят на постоянно местожителство в новостроящите се панелни квартали, основно в големите градове и да бъдат трудоспособни. За всички цигани е осигурена държавна работа, откъдето получават прилични за времето си доходи, но без да се гледа реалната производителност на труда (както във всяко социалистическо стопанство). За приобщаването им към българския народ е предприета мащабна кампания за изграждане на нови жилища за циганите от крайградските квартали в панелни жилищни квартали. За възприемане на българския стил на живот циганските семейства се заселват само по едно-две в блок. Ефектът от тази политика, обаче в много случаи е точно обратен. При даденото циганско семейство започват да се заселват все повече негови роднини и в крайна сметка се стига до конфликтни ситуации. Това кара част от българските семейства да напуснат жилищата си и да се оформи процес на гетоизиране на циганските поселища. Парадоксалното в случая е, че в постановлението черно на бяло е записано да се разбият гетата и да не се допуска създаването на нови. На практика обаче става точно обратното. Прекрасен пример затова е и решението на властта да бъде премахнат циганския квартал „Татарли“ в София (на ъгъла на булевардите „К. Величков“ и  „Ал. Стамболийски“) и вместо да разселят бедните му жители, те масово ги пращат в новостроящия се кв. „Филиповци“.

По материали на Спомени от народната република.

Съвременна политика

След промените от 10 ноември 1989 г., в България започва бавен и мъчителен преход към пазарно стопанство и демокрация. Държавата официално се отказва от политиката си за асимилация и претопяване на циганите. В народното събрание през последните 27 години има много повече депутати от циганския етнос, има музиканти и общественици от този етнос. същевременно се появяват и увеличаващи се квартали-гета, в които средната възраст на хората е значително по-ниска, образоваността е изключително ниска, основното препитание са социални помощи и кражби, а държавата се е дистанцирала от правораздавателната, социалната и другите си функции.

На мястото на предишната политиката за държавна интеграция около десетилетие след началото на промените няма нищо, а едва по-късно постепенно се заражда идеята за подпомагане на интеграцията и включването на циганиет към целокупното българско общество. Държавни програми като Десетилетие на ромското включване (2005-2015 г.)  приключват без особен успех, но пък за тях са похарчени стотици милиони левове. Тази седмица пък научаваме за добронамереното решение на Министерство на образованието и науката да раздаде стипендии по 30 евро на месец на цигани ученици, които реално ходят на училище. Различни НПО-та се опитват, на думи, да направят нещо за образованието на тези хора, но успехите засега са по-скоро символични.

b53eed246dff8b19de55dac3e104088f

Жители на столичния квартал „Христо Ботев“, в който няма нова асфалтирана улица от над 20 години, училището се разпада и кварталът прилича на изоставен от всички, без жителите му.

По този начин масовият български циганин е безработен, беден, гладен и необразован. Някой би си казал – но нали такъв човек не би бил полезен никому? А всъщност има една, много малка прослойка, която има нужда от повече такива хора, с български паспорти, които да бъдат лесно манипулирани. Най-ценното при циганите в момента са техните гласове, струващи 20-50 лв. на ръка за тях, и около пет пъти повече за прекупвачите на гласове (както твърди мълвата за депутата от ДПС от Самоков Бат Сали. Българският съд, до момента, все още не е произнесъл осъдителна присъда по случая). Тези гласове биват купувани основно от непопулярни партии, които обаче са в статуквото от началото на прехода. Колкото повече неграмотни цигани, живеещи на социална помощ има, толкова повече власт ще имат именно тези партии.

И така, описаната до тук картинка като че ли отчайва. Какво може да се направи, за да се подобри положението на тези хора, а от там и на цялото общество?

На първо място – да престанем да делим хората на цигани и българи, а на работещи и неработещи, на трудолюбиви и честни и на мързеливи и нечестни. За първите трябва да има обществена похвала и подкрепа, а вторите трябва да бъдат низвергнати. Циганите трябва да бъдат убедени в предимствата на образованието, което единствено може да ги измъкне от бедността и зависимостта от политическите партии. Трябва да убеждаваме нашите приятели и познати цигани да учат, да работят и да се включват активно в политическия живот. И трябва да накараме правосъдната и полицейската системи да започне да работят адекватно спрямо масовата и ширеща се престъпност, без значение кой какъв е.

На второ – да убедим другите българи, че не всички цигани са престъпници и че те, като наши съграждани имат същите права и задължения като нас. Че те също заслужават уважение при добре свършена работа. Че те са също толкова хора, колкото и ние.

На трето – заедно да се преборим срещу политическата система, която ни насъсква едни срещу други и използва циганите като удобна дъвка за избиване на натрупаното напрежение, чрез насъскване на българи срещу цигани, както и чрез гореописаното купуване на гласове.

Истината е, че всички ние, българи, цигани, турци, арменци, евреи, сирийци, гърци, китайци и всички други малцинства, можем да работим заедно и да построим една прекрасна страна България,  в която трудолюбивите и можещите да живеят достойно. От нас и само от нас зависи.

Facebook Comments

3 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *