Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!
~ Писмо-дописка на Васил Левски до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.
В България много обичаме да сочим с пръст циганите и да казваме, че те колективно са виновни за някои проблеми в обществото ни – като повечето кражби, извършвани от цигани престъпници, както и факта, че голяма част от социалните помощи отиват именно към тях.
Друга част от обществото ни пък неистово се опитва да им помага чрез различни държавни програми за интеграция, както и се опитва да промени самото название на циганите и те политически коректно трябва да бъдат назовавани „роми“. Абсурдът тук е, че ром на цигански означава „мъж“, което, пак според същите хора, би било проява на сексизъм и дискриминация.
Но както и да е. През годините съм имал досег със значителен брой цигани, които са работливи и/или учат. Работил съм по строежи с колеги-цигани, една година преподавах в училище с около 30% от децата бидейки от това малцинство, давах частни уроци в кв. „Христо Ботев“ в София, имам приятели, съседи и познати, с които заедно работим и излизаме за различни каузи, които засягат цялото общество.
Познавам много цигански семейства, които работят здраво, имат свой собствен бизнес (бил той кафене, автомонтьорски склад, магазин, фризьорски салон или нещо друго) и дават мило и драго децата им да са добре облечени, нахранени и изучени. Все повече цигани избират да учат средно и висше образование, а абсолютно всеки един от тях, който е завършил висше образование не е беден.
Къде тогава е проблемът? Очевидно е, че когато циганите работят и учат, те се интегрират прекрасно в българското общество и са истински родолюбци. И това не е от вчера и днес, свидетелство за което е и снимката на Варненската циганска рота, участвала в Балканската и Междусъюзническите войни и била се храбро за общата ни родина.
Според мен проблемът е в така нареченият „расизъм на ниските очаквания“ преди и днес, както и в погрешната политика на Народна Република България, която решава насилствено да урбанизира големи групи от населението на страната, включително циганите. Нека все пак да видим историята им:
Циганите в българската история
Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи от същия регион. От V-VI век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Към VIII век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към X век те вече са в Египет и Северна Африка.
Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в македонския край) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (Egyptians). Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.
От Египет, през Егейските острови и Гърция, през XI век циганите попадат в Европа, а през XIV век вече скитат из повечето европейски страни.
Съдбата им в техните приемни родини не е лека. В повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот и на смесените бракове не се гледа с добро око. Често дистанцията се превръща в дискриминация.
В България има група на турски цигани, която по антропологическите си черти напомня по-скоро дравидски тип, отколкото индоевропейски. Съхранилата се групова организация повтаря и консервира характерни черти на индийската каста. Характеристиките на циганската група отговарят напълно на чертите на подразделенията на кастите – индийските джати.
Настанали се масово на Балканите през ХIII – ХIV в., през ХІХ в. те са вече отколешни съжители на разнородното население, обитаващо европейската част на Османската империя, и въпреки това продължават да заемат най-ниските стъпала на социалната йерархия – и властите, и отделните конфесионални и етнически групи приемат с недоверие циганите. Социалният им статус не зависи от това дали са уседнали или чергари, дали са християни или мюсюлмани.
Причините за това положение на циганите могат да се търсят най-вече в непоследователното им религиозно поведение и еклектичната им култура. Изключително адаптивни, те бързо усвояват езика и някои религиозни ритуали на заобикалящите ги етнически групи, като показват определено предпочитание към религията на доминиращите. Предимно християни до завладяването на полуострова от османците, те скоро приемат религията на завоевателя и през ХІХ в. броят на циганите мюсюлмани значително надхвърля този на християните. Вътрешногруповата едногамия, от друга страна, гарантира запазването на собствения език, семейната организация и традиционните занятия.
Социалистическия период
Преди 9 септември 1944 г., циганите в България масово са били занаятчии и са обикаляли страната, за да продават продукцията си – също като каракачаните, те не са живеели в даден град или село. В зависимост от клона (калдераши, йерлии, влашки) циганите са се занимавали с калайджийство, дървообработка и други занаяти. С идването на комунистите начело, подобен вид свободно пътуващо, и съответно трудно за контролиране население, естествено бива ограничено.
По време на второто правителство на Отечествения фронт (ОФ), през пролетта на 1946 г. в София е създадена „Единна общокултурнопросветна организация на циганските малцинства“ под председателството на Шакир Пашов. Започва издаването и на вестник за циганското малцинство, издаван на цигански език с българска азбука.
Същата година Шакир Пашов е избран за народен представител, което го прави и първият циганин депутат. Последвалата сталинизация в Източна Европа се отразява и на циганската общност. Този период се изразява в подозрителност към всички етнически, класови и религиозни различия, водещи до сериозни ограничаване на гражданските им права.
На първо място е извършена репресия над най-значимия циганин по това време Шакир Пашов. Първоначално е изключен от редиците на БКП, а в последствие е изпратен в лагера на остров Белене.
Промяната засяга и вестника, който спира да се издава. Друго доказателство за промяна е изселването на част от турското малцинство през 1950-1951 г. В изселническата вълна взимат участие и турчеещи се български цигани.
Точният им броя трудно би могъл да се определи, но се приема, че става въпрос за около 5000 души. Те стават и причина през 1951 г. турските власти да затворят границата, с което да се спре процеса на изселване. След смъртта на диктатора Сталин и най-вече след Априлския пленум на БКП от 1956 г. се наблюдава постепенно „размразяване“ на отношението към циганската общност.
След Априлския пленум започва и същинския опит за интеграция на циганите в българското общество, наричано тогава с термина „приобщаване“. Новото ръководство на БКП, начело с диктатора Тодор Живков, започва кампания за интеграция на етническите общности, в това число и циганите.
Целта им е постепенната им асимилация и създаване на единна „българска социалистическа нация“ – изпълнение на комунистическия идеал за homo sovieticus. Това е период, през който се провежда политика за приобщаване на циганите към „социалистическия начин на живот“, чрез опит за издигане на техния бит и култура чрез целенасочена държавна политика.
По това време е реабилитиран и Шакир Пашов. Националният съвет на ОФ започва да издава нов цигански вестник „Нов път“, като този път той излиза само на български език. Този вестник е уникален с това, че е първият в Европа, който е предназначен за национално малцинство. В него се разглеждат широк кръг въпроси, свързани с образованието, здравеопазването, спазването на закона, новия социалистически морал. Вестникът се издава до ноември 1988 г.
Този първи период завършва през декември 1958 г., когато се приема Постановление на министерски съвет (ПМС) № 258, регламентиращо усядането на циганите-чергари. С него за пръв път в страните от бившия соцлагер се урежда въпроса на циганите.
Основната сфера, която се стреми да обхване ПМС № 258 е промяната на начина на живот при циганското население. Именно това постановление е познато и като решение за премахване на чергарството. То забранява скитническия начин на живот. Неговата цел е чергаруващите цигани да се установят на постоянно местожителство в новостроящите се панелни квартали, основно в големите градове и да бъдат трудоспособни.
За всички цигани е осигурена държавна работа, откъдето получават прилични за времето си доходи, но без да се гледа реалната производителност на труда (както във всяко социалистическо стопанство). За приобщаването им към българския народ е предприета мащабна кампания за изграждане на нови жилища за циганите от крайградските квартали в панелни жилищни квартали. За възприемане на българския стил на живот циганските семейства се заселват само по едно-две в блок. Ефектът от тази политика, обаче в много случаи е точно обратен.
При даденото циганско семейство започват да се заселват все повече негови роднини и в крайна сметка се стига до конфликтни ситуации. Това кара част от българските семейства да напуснат жилищата си и да се оформи процес на гетоизиране на циганските поселища. Парадоксалното в случая е, че в постановлението черно на бяло е записано да се разбият гетата и да не се допуска създаването на нови. На практика обаче става точно обратното. Прекрасен пример затова е и решението на властта да бъде премахнат циганския квартал „Татарли“ в София (на ъгъла на булевардите „К. Величков“ и „Ал. Стамболийски“) и вместо да разселят бедните му жители, те масово ги пращат в новостроящия се кв. „Филиповци“.
По материали на Спомени от народната република.
Съвременна политика
След промените от 10 ноември 1989 г., в България започва бавен и мъчителен преход към пазарно стопанство и демокрация. Държавата официално се отказва от политиката си за асимилация и претопяване на циганите. В народното събрание през последните 27 години има много повече депутати от циганския етнос, има музиканти и общественици от този етнос.
Същевременно се появяват и увеличаващи се квартали-гета, в които средната възраст на хората е значително по-ниска, образоваността е изключително ниска, основното препитание са социални помощи и кражби, а държавата се е дистанцирала от правораздавателната, социалната и другите си функции.
На мястото на предишната политиката за държавна интеграция около десетилетие след началото на промените няма нищо, а едва по-късно постепенно се заражда идеята за подпомагане на интеграцията и включването на циганиет към целокупното българско общество. Държавни програми като Десетилетие на ромското включване (2005-2015 г.) приключват без особен успех, но пък за тях са похарчени стотици милиони левове. Тази седмица пък научаваме за добронамереното решение на Министерство на образованието и науката да раздаде стипендии по 30 евро на месец на цигани ученици, които реално ходят на училище. Различни НПО-та се опитват, на думи, да направят нещо за образованието на тези хора, но успехите засега са по-скоро символични.
По този начин масовият български циганин е безработен, беден, гладен и необразован. Някой би си казал – но нали такъв човек не би бил полезен никому? А всъщност има една, много малка прослойка, която има нужда от повече такива хора, с български паспорти, които да бъдат лесно манипулирани.
Най-ценното при циганите в момента са техните гласове, струващи 20-50 лв. на ръка за тях, и около пет пъти повече за прекупвачите на гласове (както твърди мълвата за депутата от ДПС от Самоков Бат Сали. Българският съд, до момента, все още не е произнесъл осъдителна присъда по случая). Тези гласове биват купувани основно от непопулярни партии, които обаче са в статуквото от началото на прехода. Колкото повече неграмотни цигани, живеещи на социална помощ има, толкова повече власт ще имат именно тези партии.
И така, описаната до тук картинка като че ли отчайва. Какво може да се направи, за да се подобри положението на тези хора, а от там и на цялото общество?
На първо място – да престанем да делим хората на цигани и българи, а на работещи и неработещи, на трудолюбиви и честни и на мързеливи и нечестни. За първите трябва да има обществена похвала и подкрепа, а вторите трябва да бъдат низвергнати. Циганите трябва да бъдат убедени в предимствата на образованието, което единствено може да ги измъкне от бедността и зависимостта от политическите партии. Трябва да убеждаваме нашите приятели и познати цигани да учат, да работят и да се включват активно в политическия живот. И трябва да накараме правосъдната и полицейската системи да започне да работят адекватно спрямо масовата и ширеща се престъпност, без значение кой какъв е.
На второ – да убедим другите българи, че не всички цигани са престъпници и че те, като наши съграждани имат същите права и задължения като нас. Че те също заслужават уважение при добре свършена работа. Че те са също толкова хора, колкото и ние.
На трето – заедно да се преборим срещу политическата система, която ни насъсква едни срещу други и използва циганите като удобна дъвка за избиване на натрупаното напрежение, чрез насъскване на българи срещу цигани, както и чрез гореописаното купуване на гласове.
Истината е, че всички ние, българи, цигани, турци, арменци, евреи, сирийци, гърци, китайци и всички други малцинства, можем да работим заедно и да построим една прекрасна страна България, в която трудолюбивите и можещите да живеят достойно. От нас и само от нас зависи.
Браво на Г-н Драганов! Такива патриоти има нужда Б-я! Бог да ви благослови и пази за това, че учите хората на добро на уважение, ако щете и на любов! Малко са като вас за съжаление, за това сме в такова състояние!