Оригинална публикация – Patriarchal Sexual Law, spandrell
Живеем в свят на сексуална свобода. Можем да кажем, че имаме сексуална свобода. Можете да спите с когото си поискате и нито държавните органи, нито повечето хора ще се намесят в сексуалния ви живот. Можете дори да се занимавате с най-неестествените, отвратителни и предизвикващи болести дейности; но правото просто няма нищо против вас и няма да има наказание.
Това само по себе си е знак, че патриархатът вече не съществува. Патриархатът е система, в която всички жени принадлежат на определен мъж; на съпруга след брака, на бащата преди това или на главата на домакинството, ако тя е някаква слугиня. Жените имат тази невероятна способност да карат мъжете да искат да правят секс с тях и в същото време предпочитат да имат изключителност по този въпрос.
Да не говорим за възможността за болести или раждане на деца. Така че естествено техните законни настойници е трябвало да се грижат жените, т.е. тяхната собственост, да не бъдат пленявани от други мъже, за да правят секс с тях без съответното обезщетение. В този смисъл законите, регулиращи секса в предмодерния период, са били също толкова сложни и сурови, колкото и законите, регулиращи финансите и собствеността в наши дни.
Имперското китайско законодателство за брака е много забавно, но най-интересни са законите им за блудството. Блудството е принадлежало към наказателното право още от времето на първия пълен правен кодекс за него, съставен в началото на династия Тан през 624 г., който е останал до нас като 唐律疏義 tánglü shūyì.
По-важното е, че под изнасилване се е разбирала комбинацията от блудство и сила, което е по-тежко престъпление, но няма нищо по-различно. Разликата е огромна между един правен кодекс, който е просъществувал почти непокътнат в продължение на 1300 години, и нашето съвремие на женско превъзходство, когато изнасилването се интерпретира на всеки няколко години като единственото най-отвратително престъпление, което може да бъде извършено, като в същото време не изисква никакви стандарти за доказване.
По-долу ще намерите превод на правния кодекс на династията Цин (1644-1911 г.), 大清律例 dàqīng lülì, том 33.
Великият правен кодекс на Цин е правният кодекс на империята Цин в периода 1644-1912 г. Кодексът се основава на правния кодекс на Мин, Големия кодекс на Мин, който е запазен до голяма степен непокътнат. В сравнение с кодекса на Мин, който имал не повече от няколкостотин закона и подзакона, кодексът на Цин съдържал 1907 закона от над 30 пъти ревизирани между 1644 и 1912 г. Една от първите такива ревизии е през 1660 г., завършена от Уей Чжоудзуо и Бахана.
Кодексът на Цин е последният правен кодекс на имперски Китай. До края на династия Цин той е единственият правен кодекс, прилаган в Китай в продължение на близо 270 години. Дори и след падането на императорска династия Цин през 1912 г., конфуцианската философия за социален контрол, залегнала в кодекса Цин, остава влиятелна в базираната на Германия система на Китайската република, а по-късно и в базираната на СССР система на Китайската народна република. Част от кодекса на Цин се използва в британския Хонконг до 1971 г.
犯姦 Блудство
凡和姦杖八十 . Всеки блудник получава 80 удара с голямата пръчка.
杖 джан е била голяма дървена пръчка с плоска повърхност, най-лошото от двете възможни телесни наказания. Обикновено се използвала за нанасяне на удар върху седалището или гърба. Ако се изпълнява силно, може да убие здрав мъж след около 50 удара. Традиционният максимум е 200 удара, така че обикновено не се e прилагал толкова силно. Предварителните подкупи на палача помагали той да се чувства слаб в този ден.
Във всеки случай 80 удара за мирно блудство по взаимно съгласие са много удари. Над 80% от секса, който се прави във всяко съвременно общество, е блудство по тази дефиниция. Помислете за това.
有夫者杖九十. Ако има съпруг, 90 удара.
Очевидно всяко блудство по взаимно съгласие с жена със съпруг е морално по-лошо, отколкото ако жената е свободна, така че получавате 12% повече удари с голямата дебела дървена бухалка.
刁姦者[無夫有夫]杖一百. Прелъстителите получават 100 удара, независимо дали жената има или няма съпруг.
Предполага се, че 刁姦 е означавало да се стигне до блудство под фалшив предлог; мъжът (или жената, предполагам) да съблазни другата част, като излъже за нейната привлекателност или нещо подобно. 100 удара за теб за лъжата.
強姦者絞. Изнасилвачите [буквално „насилствени блудници“] се обесват.
Не веднага, повечето смъртни присъди се изпълнявали след преразглеждане наесен. Но изнасилвачите са били обесвани, точка.
未成者杖一百流三千里. Опитът за изнасилване (но неосъществен) води до изгнание на 3000 ли оттук.
Един ли е бил малко повече от 500 метра по време на Цин (установен на 576 м около 1900 г.), така че на около 1700 км разстояние, или буквално на другия край на държавата.
Това е допълнителен коментар към закона:
凡問強姦須有強暴之狀婦人不能掙脫之情亦須有人知聞及損傷膚體毀裂衣服之屬方坐絞罪 „Всички случаи на изнасилване изискват доказателство за насилие и доказателство, че жената не е могла да се измъкне. Също така те се нуждаят от някой вещ (т.е. свидетел) и от увреждане на кожата [на жертвата], както и на дрехите ѝ, за да бъде валидно наказанието обесване.“
若以強合以和成猶非強也. Ако сношението започне като насилствено, но завърши по взаимно съгласие, тогава [това означава], че не е било насилствено“.
Важен момент тук. Много важен момент. Отново това е коментар, добавен по-късно към закона. Интересно е какъв случай (какви случаи) е накарал това да бъде добавено.
如一人強捉一人姦之行姦人問絞強捉問未成–流罪““Ако един мъж насила залови [жена], а друг я изнасили, изнасилвачът бива обесен. При опит за изнасилване наказанието е изгнание“
又如見婦人與人通姦見者因而用強姦之已係犯姦之婦難以強論依刁姦律 Ако един мъж види жена да блудства и заради това я изнасили, е несправедливо да се твърди, че това е изнасилване, и затова се осъжда като „съблазняване“.
Така че изнасилването на блудница се наказва със 100 удара с пръчка, а не със смъртно наказание. Ей така, все пак тя вече е била съгрешила.
姦幼女十二歲以下者雖和同強論. Блудството с момиче под 12-годишна възраст се третира като насилствено (изнасилване).
Наказанието е просто – обесва се и точка. Тълкуването за секс с деца не e по-различно от това, което англоезичните страни наричат „законоустановено изнасилване“ (statutory rape).
其和姦刁姦者男女同罪. В случай на доброволно блудство и съблазняване мъжете и жените получават еднакво наказание.
姦生男女責付姦夫收養. Ако в резултат на блудството се роди дете, мъжът блудник трябва да го отгледа.
姦婦從夫嫁賣, 其夫願留者聽. Ако жената блудница е омъжена, съпругът ѝ може да я продаде на някой друг или да я задържи, ако пожелае.
若嫁賣與姦夫者姦夫本夫各杖八十婦人離異歸宗財物入官 Ако тя бъде продадена на мъжа-блудник, блудницата и съпругът-блудник получават по 80 удара с голямата пръчка. Жената се изпраща обратно при баща си, а имуществото ѝ се конфискува от правителството.
強姦者婦女不坐 Изнасилените жени не се наказват.
若媒合容止[人在家]通姦者各減犯人[和刁]罪一等 . Хората, които насърчават или предоставят подслон за блудство, получават същото наказание като блудниците, с една степен по-малко.
Така че те се наказват със 70 удара с голямата пръчка вместо с 80.
[如人犯姦已露而代]私和姦事者各減[和刁強]二等 . Хората, които, знаейки за извършеното блудство, не го съобщават на властите, а вместо това помагат на страните да постигнат частно споразумение, получават същото наказание, но с две степени по-малко.
Така че получават 60 удара с голямата пръчка.
其非姦所捕獲及指姦者, 勿論. Ако някой твърди, че е имало блудство, но не ги е хванал действително в действие, няма престъпление.
Тази част е важна.
若姦婦有孕[姦婦雖有據而姦夫則無憑]罪, 坐本婦. Ако жена блудница е бременна, само тя се наказва. След като е сама, има доказателство за нейната постъпка, но не и за тази на мъжа.
Отново е необходимо доказателство, което не е лесно да се намери.
След основните членове идват някои по-подробни разпоредби.
條例
一 、凡職官及軍民姦職官妻者 ， 姦夫、姦婦女並紋監候 . Ако държавен служител или военен блудства със съпругата на държавен служител, и мъжът, и жената, които блудстват, се обесват.
若職官姦軍民妻者，革職，杖一白的決. Ако държавен служител блудства със съпругата на военен, той се уволнява и получава 100 удара с голямата пръчка, [максималното наказание]. В този случай присъдата трябваше да бъде изпълнена, той не можеше да я избегне с пари (както биха могли да направят нормалните наказания).
姦婦枷號 一 個月，杖 一 百. Блудстващата военна съпруга трябва да носи кангал в продължение на един месец и 100 удара с голямата пръчка.
Кангал е дървен квадрат, направен от дърво с дупка за главата, а понякога и за ръцете, от който хората не можат да се освободят. По принцип това е много забавен начин да накараш всички да разберат, че си престъпник. В този случай – голяма курва.
其軍民相姦者，姦夫 、 姦婦各枷號 一 個月，杖 一 百. Ако двама военни блудстват, получават кангал за един месец и 100 удара с голямата пръчка.
其奴婢相姦，不分 一 主，各主，及軍民與官員，軍民之妾婢相姦者，姦夫姦婦各杖一百. Ако двама слуги блудстват, независимо дали принадлежат на един и същ господар, или имат различни господари, както и когато военни блудстват с наложницата на военен или държавен служител, и двамата блудници получават 100 удара с голямата пръчка.
Забележете, че обикновеното блудство между свободни хора е било 80 удара.
凡有輪姦之案，審實，俱照光棍例，分別首從定擬. При случаи на групово изнасилване, след като разследват истината, длъжностните лица трябва да следват Наредбата за бандитите и да осъдят отделно лидера на бандата и последователите.
Законът за бандитите очевидно е официален жаргон на династията Цин за специален закон за хулиганите и дребните гангстери, който династията установява доста рано. Принципът на този закон е бил лидерите на бандите да се наказват с незабавно обезглавяване, а последователите – с отложено обесване. Предполагам, че идеята е била да се накарат последователите да започнат да се издават един друг с надеждата смъртната им присъда да бъде отменена, преди да започне Сезонът на обесванията през есента.
Следващата част от законодателството е за 雞姦, буквално „пилешко блудство“, което според речника ми означава „секс между мъже“. Това мисля, че е тема за друг пост.
Надявам се, че сте разбрали същността на закона. Сексът се прави в рамките на брака и това е, точка. Ако трябва да блудствате, поне се погрижете никой да не знае и да не се интересува.
Библиография
The Qing Code, Wallace Johnson, ed.
Gray, John Henry (1878). Gregor, William Gow (ed.). China, a history of the laws, manners and customs of the people, ed. by W.G. Gregor. London: MACMILLAN AND CO. ISBN 9780404569303.
