Снимка: Георги Драганов, Unsplash
Покрай пандемията мнозина от нас не можеха да пътуват зад граница толкова, колкото преди. Така се получи мини туристически бум на селския туризъм и българите започнахме да опознаваме по-добре какво има в родината ни. Така и попаднахме на това особено място, пленително със своята красота и опасност.
Пейзажът изглежда сякаш са приложени някакви филтри, но цветовете са съвсем истински. Тюркоазени води, оранжеви скали и зелени борчета около тях, в пълна тишина – извънземна гледка.
Ние пристигнахме в един хубав, летен ден, без едно облаче на небето, като крайната ни точка беше Пловдив. Отбихме се от магистралата до Пазарджик и от там бяха около 20 минути каране, в посока село Левски. Пътят постепенно се влошаваше, като последните два километра асфалтът беше в отвратително състояние – ако отивате с кола, или я оставете там и продължете пеша, или поемате риск да има повреда, освен ако не е по-висока.
Тъй като подобен вид красота още не е оценена подобаващо като туристическа дестинация, по пътя към него няма нито една табела, която да посочва пътя. Съветвам ви да слушате GPS-а.
Рудникът „Цар Асен“ се намира няколко километра от съседното село Цар Асен, на който е кръстен, на 24 км. от Пазарджик, 60 км. от Пловдив. Разстоянието от София е 120 км., които се взимат за около час и половина.
От лявата страна на пътя има висок, отвесен пръстен насип, от който извират множество малки стриу вода. Нека неврачността да не ви притеснява – това не е крайната цел, но сте много, много близо.
Изоставената днес мина е открита през 1977 г. и е служела за добиване на цветни метали, основно мед.
След 20 години експлоатация мината е прекратила дейността си, но изкопаният кратер с дълбочина около 80 метра, около 40 от които пълни с вода все още е там.
Започнал да се запълва с вода от дъждове, създавайки огромно ново езеро, което обаче е изключително отровно. В него не вирее никаква риба, нито жаби, нито други животни или растения. Водата просто е прекалено отровна за всякакъв живот.
Медта във водата придава синьо-зеления цвят, който е особено пленителен. Въпреки това, във водата има и много други химикали и елементи, така че в никакъв случай не опитвайте от водата.
Никъде около целия рудник няма нито една табела, която да предупреждава за опасност, нито мрежа, нито будка с хора, нищо. Няма и откъде да си вземете нещо за ядене или пиене, така че е добре да си носите. Мястото е изцяло изоставено, но гледката от върха към водата е спираща дъха.
