Публични домове, бани и деца: проституцията във Византия

Време за четене: 21 минути

Византийска подова мозайка, 500-550 от н.е. (Metropolitan Museum of Art)

Публикувано първоначално в Classics Ireland Vol 3 (1996), спасено от MyByzantine

Автор: Клодин Дофин (Claudine Dauphin), Centre National de la Recherche Scientifique, Париж

Когато се говори за Византия, изглежда голяма част от вниманието на академичната общност се фокусира върху очевидните теми: имперската история, възходът и падението на василевсите, иконоборството, изкуството, развитието на Православната църква и цялостното изграждане, апогей, упадък и падение на империята. Много рядко може да бъде намерено изследване за сексуалния живот на хората, с които българите имаме дълга и сложни военни, политически и културни отношения, по-често като съперници, отколкото като съюзници.

Естествено, това е тема, която не може да бъде игнорирана, бидейки толкова важна част от живота на византийците, колкото и тяхната религия. На императорско ниво изборът на съпруга и в последствие на любовница може да има сериозно отражение върху развитието на империята.

Това изследване на Клодин Дофин (Claudine Dauphin) от Centre National de la Recherche Scientifique, Париж изследва както формалните, така и неформалните уговорки, които се развивали, най-често въртящи се около триадата на съпругата, наложницата и куртизанката. Това е изумителна статия, с много добре извършена предварителна работа и се надявам, че ще оцените „преоткриването“ ѝ, както и нейният превод на български.

Гръко-римската домашна сексуалност почива на триада – съпругата, наложницата и куртизанката. Атинският оратор от 4 в. пр.н.е. Аполодор изказва това доста ясно в своята реч „Против Неаира“, цитиран от Демостен (59.122), заявявайки „ние имаме куртизанки за удоволствие и наложници за ежедневната грижа за нашите тела, но съпруги за създаване на легитимни наследници и за да имаме доверени пазители на нашето домашно имущество„. Независимо от реалността на този тип домашна уговорка в ежедневния живот в древна Елада[1], този специфичен вид ménage à trois[2] е продължил да съществува необезпокояван и в римския период. Де юре моногамията изглежда е била в повечето случаи просто фасада за полигамия де факто[3]. Разпространението на християнството нарушава този деликатен баланс. Като забранява на женените мъже да имат наложници с наказание под страх от телесно наказание, каноничният закон, прецизиран на църковните събори отнема от тази триъгълна система един от трите ѝ компонента[4]. От там насетне останали само съпругата и куртизанката.

Ако можем да повярваме на житията на светците монаси от византийска Палестина, Светите земи (и в частност свещеният град Йерусалим, цел на поклонение и самото сърце на християнството) са били пълни с „обиталища на похотта“ и проститутките са преследвали монасите в техните отдалечени пещери близо до река Йордан. Така ние сме изправени пред парадокс – съжителството на святост и разврат, на християнски аскетизъм и похот. Ако забравим, че добродетелта е безсмислена без грях, че светостта не може да съществува без разврат, гностически химн от V в. от н.е. от Наг-Хаммади в Египет прокламира: „Аз съм тази, която човек почита и презира. / Аз съм светицата и проститутката. / Аз съм девицата и съпругата. / Аз съм познанието и невежеството. / Аз съм силата и аз съм страхът. / Аз съм безбожна и аз съм Величието на Бог“.

В Стария завет Йерусалим се появява като проститутка, имаща крайна нужда от пречистване чрез Божие наказание (Езекиил 16 и 23). Нейната деградация е в контраст с първоначалната ѝ вярност: „Как стана блудница верният град, Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега – убийци.“, оплаква се пророк Исая (1:21). Св. Йоан използва епитета проститутка за великия град, „облечен във висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери“ (Откровение 18:16-17), говорейки за Вавилон, Рим и в крайна сметка за всеки голям град. Подобно мнение имат и равините на Вавилонския Талмуд от V век сл.н.е., които смятат, че всеки ерген, успял да запази целомъдрие в голям град е без съмнение изключително праведен човек. По същия начин монасите от Нитрия (днес Уади Ел Натрун), Келия и от Скетия в Египет и тези от Юдейската пустиня в Египет са смятали, че градът е във върховна степен свърталище на беззаконието, на изкушението и на греха. Пристанищата с международни морски търговски връзки като Александрия и Бейрут и световната християнска столица Йерусалим предлагали на своите кръчмари и блудници космополитна клиентела от местни, пътешественици и поклонници.

Свободна проституция

По улиците

Византийските еротични епиграми, особено тези на Агатиас Схоластик от VI в., като цяло описват срещи с проститутки на улицата[5]. Ветровитите, тъмни улички на Стария град на Йерусалим са били особено подходящи за намиране на клиенти от scortae erraticae или ambulatrices. Те се криели под високите арки, които минавали над улиците на Свещения град и се разхождали по Cardo Maximus. В малките градове на римска и византийска Палестина изглежда, че площадите (не улиците) са били любимите ловни зони на проститутките. Равин Юда отбелязал: „Колко хубави са деянията на тези хора [римляните]! Те направиха улици, те построиха мостове, те издигнаха бани!“ Равин Йосе замълчал. Равин Симеон бен Йохай отговорил и заявил: „Всичко, което направиха, те го направиха за себе си. Те построиха пазари, за да пуснат там блудници, бани, за да се възстановяват, мостове, за да събират такси за тях“. (Вавилонски Талмуд, Шабат 33b).

По домовете

Някои блудници работели от домовете си, или за себе си, като Мария Египтянката, чието битие е записано през VI век от Софроний, последния патриарх на Йерусалим преди арабското завоевание, или за сводник. От доказателствата в законодателството на император Юстиниан в средата на VI в, особено Новела 14 от 535, става ясно, че осигуряването на дом е било част от сделката, която сводниците от Константинопол сключвали с бащите на млади селянки, които те купували от околностите на столицата. Настаняването не винаги означавало непременно къща и често било просто барака, колиба или стая. Византийските проститутки били ограничени до „квартали с червени фенери“ по същия начин, по който проститутките в Рим живеели и работели основно в Субура и близо до Circus Maximus и следователно на север и на юг от Форума.

В края на житието от края на VI в. на Йоан Милостиви, патриарх на Александрия, Леонтий от Неапол описва монах, който идва в град Тир с някаква задача. Докато минавал през „мястото“, той бил заговорен от проститутка, която проплакала: „Спаси ме, Отче, както Христос спаси блудницата!“, правейки препратка към Лука 7:37. Тези квартали били като цяло най-западналите части на града. Вавилонският Талмуд (Песахим 113b) разказва за това как Равин Ханина и Равин Хошая, и двамата бедни обущари в страната Израел живели на улица на блудници, за които те правели обувки. Проститутките били толкова впечатлени от целомъдрието на тези равини (които дори не вдигали очите си, за да гледат момичетата), че те започнали да се кълнат „в живота на светите равини от Ерец Израел!

В таверните

Градските ханове (tavernae) били също местата за смяна на коне (mutationes) или нощен престой (mansiones) по протежение на официалната римска пътна мрежа (cursus publicus) и в тях всички нужди на пътешествениците били поемани от сервитьорките. Те им сервирали вино, танцували за тях и често ги водели на горния етаж в стаите си. Според Codex Justinianus, сервитьорка не може да бъде съдена за изневяра, тъй като се предполага, че тя така или иначе е проститутка (CJ 9.9.28). За да предпази християните пътешественици от това да станат жертва на сексуални опасности от такъв вид, каноните на еклесиаста забранявали на духовенството да влиза в тези места. Така скоро по основните поклоннически пътища се появили еклесиастки почивни домове (xenodochia) и ханове специално за поклонници (pandocheia), управлявани от членове на духовенството.

Институционализирана проституция

Публични домове

Проституцията също бива институционализирана под формата на публични домове, които Ювенал нарича лупанарии (Sat. 11.172-173), а Хораций форницес (Ep. 1.14.21). Те биват описани от монаха св. Йоан Мосх в съчинението му от VI в. „Духовната поляна“ като „домове на проституция“ в Йерихон и дори по-общо като „жилище на похот“ в Йерусалим (Prat. Spir. 17). Проститутките, които са били наети в тези места били роби и собственост на сводника (leno) или на мадам (lena). Самото име на проститутката в Тир, която се обърнала към монаха за помощ – Кирия Порфирия („Знатна пурпурна дама“) – е показателно. Тя е била ползвана като мадам, за да командва други момичета, които след като тя се реформира и ги убеждава, заедно с другите блудници (предполага се бившите ѝ „момичета“) да се откажат от проституцията и ги организира в общество от монахини, на които тя става игуменка – огледалното изображение на нейния публичен дом.

Наскоро бе изровен византийски публичен дом при разкопки в Бет Шенан, древния Скитополис, столицата на Палестина Прима[6]. В сърцето на този процъфтяващ метрополис създаденият през втората половина на II в. римски одеон е частично разрушен през VI в. Византийски бани граничат с него на запад. На югозапад вторият ред магазини на западният портик на впечатляващата улица на Паладий също биват премахнати, за да направят място за полукръгла екседра (13×15 м.). Всяка половина от екседрата се състои от шест трапецовидни стаи с външни врати. Някои от тези стаи се отваряли и към коридор или зала в задната част на сградата. В една от стаите стълбище водело към горен етаж. Някои от стаите имали ниши с издатини за дървени рафтове. Апсидите в двата края на екседрата и в центъра на полукръга, както и фасадите на стаите са били покрити с мраморни плочки, повечето от които днес са загубени. Останали са само дупките за пироните, които са държали плочите на местата им. Вътрешните страни на стените на тези стаи са били с два пласта бяла мазилка.

Подовете на повечето от тези стаи са покрити с мозайки, изобразяващи геометрични мотиви, включващи поезия на гръцки, животни и растения и в една емблема, гръцката богиня Тюхе, коронована от стените на Скитополис и държаща рог на изобилието. Мозайките на някои от стаите по-късно са били заменени с тухли или слой натрошен варовик. Следи от груби ремонти в мозайките и вкарването на пейки в други стаи подсказва, че сградата е минала през няколко стадия на строителство. Полукръгъл двор (21×30 м.) се простира пред 12-те стаи. Към улицата той е затворен от набор от стаи, които включват магазините, преди разположени в северния край на портика на улицата на Паладий, сега използвани с друга цел. Този ред стаи вероятно е бил прекъснат от главния вход в комплекса, отворен към портика с под от черно-бял мрамор. Две стъпала, продължаващи по цялата дължина на портика позволяват входа от към улицата. Портикът и стаите имат покрив с керемиди. Екседрата е съборена в края на VI или началото на VII век.

Кабините на екседрата на Бет Шенан напомнят на килиите на лупанария в Помпей, който се състоял от стаи на приземния етаж, всяка с каменно легло и напречна греда. Външно стълбище осигурява достъп до балкона на първия етаж, от който се влиза в пет по-големи стаи. В Бет Шенан задните врати на някои стаи са позволявали на клиенти, искащи да запазят анонимността си, да влязат в обиталището на похотта, без да бъдат видени от главната улица и така тайничко да задоволят своите сексуални фантазии.

Портикът, където момичетата са се разхождали с надеждата да привлекат минувачи от улицата на Паладий, както и от съседните византийски бани е час от изумителна мрежа – привличане на клиенти в баните, в портите и в двора на екседрата, последвано от секс в кабините и отзад на сградата, система за вход и изход за предполагаемите „уважавани клиенти“.

Йерархия и регулации в проституцията

Имало е две категории византийски блудници – от една страна актрисите и куртизанките (scenicae), а от друга бедните проститутки (pornai), които избягали от селската бедност и идвали в големите градски центрове като Константинопол и Йерусалим. Там още по-голямата нищета ги тикала право в хищните ръце на престъпниците и сводниците.

Актрисите и куртизанките

Сценике били свързани със занаят, насочен основно към зрителите на театъра. Описван е като „затворен занаят“, тъй като дъщерите го наследявали от майките си. Класическият пример е майката на бъдещата императрица Теодора, която изкарвала своите три млади дъщери да играят на сцената безнравствени пиеси. Поетът Хораций описва в Сатири (1.2.1) сирийски момичета (чието название ambubaiae вероятно идва от сирийската дума за флейта abbut или ambut), които развеселявали банкети, като танцували съблазнително с кастанети и били акомпанирани от звуците на флейти. Светоний просто ги приравнява на проститутки (Ner. 27). Това е причината Яков, епископ на Серух (451-521 г.) в Месопотамия да предупреждава в своята Трета проповед за спектаклите на театъра за танца, „майка на цялата безнравственост“, който „подстрекава чрез безнравствени жестове да се извършват отвратителни действия“. Мозайка от VI в. от Мадаба, Трансйордания изобразява свиреща на кастанет танцьорка, облечена в прозрачни дрехи до сатир, който е очевидно възбуден[7].

Според „Житието на източните светци“ от V век на епископ Йоан Ефески, съпругата на император Юстиниан е позната на сирийските монаси като „Теодора, която дойде от публичния дом“. Нейната кариера доказва, че византийските куртизанки, също като древногръцките хетери, са могли да играят влиятелни роли във висшите политически сфери. Много преди настъпването на нейния пубертет, Теодора работела в публичен дом в Константинопол, където, според Тайната история  на дворцовия историк Прокопий Кесарийски, тя била наемана евтино от роби, тъй като тогава можела да върши само работата на „мъжка проститутка“. Щом узряла сексуално, тя излизала на сцената, но тъй като не можела да свири нито на флейта, нито на арфа, нито дори да танцува, тя станала обикновена куртизанка. Щом била повишена до ранг актриса, тя се събличала пред публиката и лежала на сцената. Роби изпразвали кофи с жито върху интимните ѝ части, което било кълвано от гъски. Тя усърдно ходела на банкети, предлагайки се на всички, включително на слугите. Тя последвала свой любовник в Либия, тъй като той бил назначен за губернатор на Пентаполис. Скоро след това я изгонил и тя приложила талантите си в Александрия и после в целия Изток. При завръщането си в Константинопол, омаяла Юстиниан, който още бил само наследника на императорския трон. Той издигнал любовницата си до ранг на патриций. При смъртта на императрицата, неговата леля и жена на император Юстин I (който никога не позволил на куртизанка да стъпи в двора), Юстиниан накарал чичо си Юстин I да промени закона, който забранявал на сенатори да се женят за куртизанки. Скоро след това той станал съ-император заедно с чичо си и при смъртта му, като единствен император, веднага свързал жена си с трона (Anecd. 9.1-10).

Бедните проститутки

Само няколко куртизанки можели да изкачат социалната стълба по такъв феноменален начин. Повечето проститутки, които работели в бордеи и таверни и били описвани като порнай (pornai) били роби или неграмотни селски момичета като Мария Египтянката, която по-късно станала свети отшелник в Юдейската пустиня. Тъй като нито хетерите, нито порнай имали някакъв законов статут и тъй като хетерите били роби, принадлежащи на сводника си, разликата между куртизанките и порнай била изцяло в различното им финансово състояние. Този аспект на търговия бил наследен в латинското наименование за проститутка meretrix – тази, която прави пари от тялото си.

Три типа цени трябва да бъдат взети предвид – цената за купуване, цената за изкупуване и цената за наемане. Селяните в околностите на Константинопол продавали дъщерите си на сводниците за няколко златни монети (солиди). След това дрехите, обувките и дневна порция храна са единствената „заплата“ на тези нещастни момичета. Да се изкупи млада проститутка в Константинопол при управлението на Юстиниан е било евтино (Novell. 39.2). Момичето е струвало 5 солида, тоест малко повече от сумата, нужна за закупуване на камила (4 ⅓ солида) и малко по-малко от магарица (5 ⅓ солида) или момче-роб (6 солида) в южна Палестина в края на VI или в началото на VII век. Това, че жените са били оценявани наравно с впрегатни животни ни казва много за византийското общество.

В Рим и Помпей услугите на плебейска Венера (plebeia Venus) стрували като цяло два аса – не повече от самун хляб или две чаши вино в таверната. Докато най-вулгарния вид проститутка струвал само 1 както Марциал твърди в Epig. 1.103.10: „Можеш да купиш сварен нахут за 1, както и можеш да правиш любов за 1“., Р. Дънкан-Джоунс (R. Duncan-Jones) отбелязва, че цената в Помпей е можела да достигне до 16 аса или 4 сестерции[8]. В Александия в началото на VII век средната цена за наемане на проститутка можем да намерим в житието на Йоан Милостиви. Като обикновен работник, монахът Виталий печелел дневно по един кератион (който се равнявал на 72 фолея), от които най-малката част (1 фолей) му позволявал да яде топъл боб. С оставащите 71 фолея той плащал за услугите на проститутка. Тъй като бил светец, естествено не се възползвал от нея, понеже целта му била да я обърне към християнския начин на живот.

Липсата на клиенти в продължение на няколко дни означавало бедност и глад. Така една блудница в Емеса, днес Хомс, Сирия, била пила само вода в продължение на три дни, което св. Симеон Салос поправил, като ѝ донесъл готвена храна, самуни хляб и стомна с вино. В дните, в които изкарвала много, Мария Египтянката в Александрия ядяла риба, пиела много вино и пеела веселяшки песни, вероятно по време на банкети. При порицаването на неприличната жажда за злато на византийските куртизанки, реторът от VI в. сл.н.е. Агатиас Схоластик напомня на авторите на атинската Средна комедия от VI в. пр.н.е. По-специално, поетът Алексис твърдял, че „над всичко те [проститутките] мислят за това как да изкарат пари[9]. Понякога бижутата на проститутките били нейното единствено богатство. Когато през 539 г. жителите на град Едеса, дн. Урфа в югоизточна Турция, решили да освободят своите съграждани, пленени от персите, проститутките (които нямали достатъчно пари), предали своите бижута (Procop. De Bell. Pers. 2.13.4).

main-qimg-d49aefaf93ac9d2a4be29623d36fff70.jpg
Pars occidentalis и pars orientalis – двете части на Римската империя при нейното разделяне през 395 г.

Вероятно защото проституцията можела понякога да бъде много доходоносна и следователно полезна чрез данъците, християнската византийска държава избирала да си затваря очите за нея. От времето на Римската република, според Тацит (Ann. II.85.1-2), мъжките и женските проститутки били номинално записани в регистрите, които били пазени под опеката на едилите. От управлението на император Калигула проститутките били облагани с данъци (Suet. Cal. 40).

Християнското осъждане на всеки вид сексуално действие, което не води до зачеване, довело до забраната на хомосексуализма в западната империя през III век и в последствие на мъжката проституция. През 390 г. едикт на император Теодосий I заплашвал със смъртно наказание насилването или продажбата на мъже като проститутки (C.Th. 9.7.6). Зад този едикт стои не отвращение от проституцията, а факта, че тялото на мъжа би било използвано в хомосексуалния акт по същия начин като това на жена. И това е недопустимо, тъй като св. Августин отбелязал, че „тялото на мъжа е толкова по-висше от това на жената, колкото душата от тялото“ (De Mend. 7.10).

При приложението на Теодосиевия едикт в Рим проститутките били влачени вън от мъжките публични домове и изгорени живи пред очите на ликуващи тълпи. Въпреки това мъжката проституция остава легална в ориенталската част (pars orientalis) на империята. От властването на император св. Константин I бива наложен данък върху хомосексуалната проституция, което създава държавна защита за онези, които биха могли да се занимават „безнаказано“ с нея. Евагрий подчертава това в своята Еклесиастка история (3.39-41), че нито един император никога не е пропускал да събере този данък. Санкциите срещу него в началото на VI в. премахнали имперската защита от хомосексуалната проституция. През 533 г. император Юстиниан поставил всички хомосексуални връзки в същата категория като прелюбодействието и постановил смъртна присъда и за двете (Inst. 4.18.4).

Още през 529 г. Юстиниан се опитал да намали детската женска проституция като въвел наказания за всички, които участвали в тази тъгровия, особено собствениците на публични домове (CJ 8.51.3). През 535 г. той направил невалидни договорите, с които сводниците от Константинопол карали закупените от родителите им момичета да работят (Novell. 14). Проституцията на пълнолетни жени обаче изглежда не е притеснявала имперските законодатели. Наказанията, налагани на сводниците, ръководещи мрежи за детска проституция варирали според тяхното богатство и положение в обществото. Парадоксално Византийската империя считала работата на Имперски инспектор на публичните домове за толкова престижна, че през 630 г. епископът на Палермо заел този пост.

Набирането на проститутки

Доказателствата от юстиниановото доказателство изкарват на светлина промяна в детската проститутка от римските времена, в които педофилията се е фокусирала върху малки момчета, описано например от Тибулий (Eleg. 1.9.53), към византийския период, в който момичетата се намерили в центъра на проституцията. Някои от момичетата, набирани от селата около Константинопол от сводниците не били дори на 10 години. Св. Мария Египтянката си признава, че напуснала родителите си и селото си, когато била на 12 години и отишла в Александрия, където загубила едновременно девствеността и честта си като проституирала (и изпитвала удоволствие – което в очите на консервативното византийско общество било най-големия грях).

Изоставените деца били водещата част от пазара за проституция. Св. Юстин Мъченик отбелязва, че почти всички новородени бебета, които са изоставени, „момчета, както и момичета, ще бъдат използвани като проститутки“ (1 Apol. 27). Това водело до риска от кръвосмешение, което тревожело силно християнските теолози: „Колко бащи, забравяйки децата, които са изоставили, без да знаят имат сексуални отношения със сина си, който е проститутка или с дъщеря, която е станала блудница“, пита се св. Климент от Александрия (Paed. 3.3).

Забраната от църковните отци и от равините на контрол на раждаемостта, с изключение на въздържание след раждането и докато майката кърми, както и провалът да се наложи спазване на еклесиасткия календар за брачен секс или пълно въздържание, проповядвано от Лактанций (Divin. Inst. 6.20.25), довело до увеличение на нежелани деца, които станали част от малките жертви на византийския пазар на проституция. През 329 г. Константин I постановил, че новородено дете може да бъде продадено от родителите си в случай на крайна бедност. Закон от 428 г. посочва бедността като основната причина за експлоатацията на бедните момичета от сводниците. Век по-късно византийският историк Малалас посочва, че само бедните продават дъщерите си на сводници (Chronogr. 18). Само от нужда и глад отчаяна покръстена арабка предлага тялото си на отец Сисиний, отшелник, който живеел в пещера до река Йордан в края на VI век. Когато Сисиний я попитал защо проституира, нейният отговор бил патетичното „Защото съм гладна“ (Mosch. Prat. Spir. 136). По същия начин по време на Първата световна война 1914-18 г. в Палестина гладът накарал подрастващи момичета да се продават на германските и турски войски.

Проституция, бани и болести

Известни куртизанки и обикновени блудници, всички те се срещали в публичните бани, които още в римско време били често посещавани от проститутки и от двата пола. Някои от тези бани били направени изключително за проститутки и уважаваните дами не ги доближавали (Mart. Epigr. 3.93). Мъжете не ходели там, за да се къпят, а за да забавляват своите любовници, както в италианските bagnios от XVI век. Баните от IV до VI век, открити в Ашкелон през 1986 г. от експедиция от Харвард и Чикагския университет изглежда са били точно от този тип. Хипотезата на археолозите се подкрепя и от призива на гръцки да „Влез и се наслади…“, който е идентичен с надписа, открит във византийски публичен дом в Ефес и от шокиращо откритие[10].

Костите на близо 100 младенци са натъпкани в канала под банята, с канавка, минаваща по протежението на добре измазаното с гипс дъно. Каналът е напълнен с отпадъци някъде през VI в. Смесени с домашен боклук – парчета керамика, животински кости, черупки и монети, детските кости са до голяма степен цели. Детските кости са крехки и често се чупят, ако бъдат размествани или премествани за второ погребение. Доброто състояние на детските кости от Ашкелон показва, че бебетата са били хвърлени в канала веднага след смъртта, като меките тъкани още са били недокоснати. Изследването на костите от остеорологът на експедицията проф. Патриша Смит (Patricia Smith) от Медицинското училище Hadassah – Еврейски университет на Йерусалим, показва, че всички младенци са били приблизително със същата големина и са имали сходно ниво на дентално развитие. Неонаталните линии по зъбите на бебета показва, че те са оцелели повече от три дни след раждането си. Липсата на неонатални линии при ашкелонските бебета потвърждава хипотезата за смърт при раждане.

Въпреки че е възможно децата, открити в канала, да са били мъртвородени, техния брой, възраст и състояние силно подсказват, че те са били убити и хвърлени в кладенеца веднага след раждането[11]. Така проститутките от Ашкелон използвали баните не само за да намерят клиенти, но и за да се отърват тайно от нежеланите деца в суматохата на препълнените зали на баните. Възможно е монасите и равините да са били наясно с това и това (а не само страхът от изкушението) да е била основната причина да приравнят баните с похотта.

В очите на правоверните евреи от византийска Палестина, всяка публична баня, която не е използвана за ритуално прочистване (mikveh) е пропита с идолопоклонничество – не просто защото принадлежи на гои не-евреи, но и защото статуя на богинята Венера стои на входовете на много от баните. Статуята на Венера посрещала посетителите в баните на Афродита в Птолемей-Акка, днес Акра, Израел, в която еврейския патриарх Гамалиел II често ходел. Статуята била използвана от философа Прокъл, който обвинил Гамалиел в идолопоклонничество. Патриархът успял да изчисти името си от това обвинение като демонстрирал, че статуята просто украсявала баните и в никакъв смисъл не била идол (Mishna, Abodah Zarah 3.4).

Въпреки това Венера, която Лукреций (4.1071) кръстил Volgivaga, разхождащата се по улицата – била патрон на проститутките, които отбелязвали нейния празник на 23 април до късно във византийския период. Това също може да обясни силната враждебност на някои равини към публичните бани на гоите-езичници, над които богинята властвала както в мрамора, така и в телата им. От библейските времена похотта винаги е била силно свързана с идолопоклонничеството към ашера – грубо представяне на вавилонската богиня Ищар, която се превръща в канаанската, сидонската и филистимската Астарте и сирийската Атаргатис (1 Царе 1415), както и със зеленото дърво, под което идолът е поставен (1 Царе 14-23, Езекиил 6-13). Нима пророкът Еремия (2.20) не обвини Йерусалим, че проституира: „И ти рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Си лягала като блудница.

Проституцията и греха

Задоволяването на сексуалното желание и така нарушаването на забраната неминуемо води до божествено наказание, на което проказата е пар екселанс превъплъщение. Непрестанно измъчван от „духа на нечистотата„, един монах напуснал манастира си в Пентукла в долната част на долината на река Йордан и вървял до Йерихон, за да „задоволи злото си щение„, пише Йоан Мосх (Prat. Spir. 14). „Когато той влезе в дома на проституцията, той веднага бе изцяло покрит с петна на проказа. Осъзнавайки колко ужасно изглежда, той веднага се завърнал в манастира си, благодарейки на Бога, казвайки: „Бог ми даде тази болест, за да бъде спасена душата ми„.

Сифилис

Всъщност, той най-вероятно не е хванал проказа (която не се предава чрез сексуален контакт), а венерически сифилис, също като Херон, млад монах от Скетия, който „бидейки подпален“, напуснал килията си в пустинята и отишъл в Александрия, където посетил проститутка.Историята на Паладий в Лавсаикската история 26 продължава така: „Антракс порасна на един от тестисите му и той бе толкова болен в продължение на шест месеца, че гангрена се появи върху интимните му части, които накрая паднаха„. Според вавилонския Талмуд (Шабат 33а), равин Хошая от Цезарея също заплашвал със сифилис „този, който блудства„. Той ще има „слизести и сифилистични рани“ и освен това ще хване хидрокон – сериозно подуване на пениса. Това са точно симптомите на първичната фаза на венерически сифилис.

Има, разбира се, две противоречащи си теории относно сифилиса. Според колумбовата или американската теория сифилисът (Treponema pallidum) се появил за пръв път в Барселона през 1493 г., донесен обратно от Новия свят от моряците, придружили Христофор Колумб. От друга страна уницистичната теория гласи, че pale treponema съществува от праисторически времена и се е разпространил под четири различни форми – pinta на американския континент, pian в Африка, bejel в Сахел и накрая венерическия сифилис, който е последната форма на treponema, с впечатляваща способност за мутация и адаптация.

Последната хипотеза е подкрепена от скорошно откритие, направено от Laboratoire d’anthropologie et de préhistoire des pays de la Méditerranée occidentale от CNRS в Екс ан Прованс, Франция. Характеристики на поражения от сифилис са открити върху плод, намиращ се в бременната си майка, която е била погребана между III и V в. от н.е. в некрополиса в Костобело в район Вар. Bejel още е ендемичен сред някои хора в източното средиземноморие. Има няколко археологически описани случая на скелети на бедуини и араби в османска Палестина. И в двата случая влошаването на състоянието на костите, както и симптомите и прогресът на болестта са идентични. Въпреки това само венерическия сифилис може да премине през плацентата и да инфектира ембриона. Следователно майката от Костобело и нероденото ѝ дете трябва да са били болни от венерически сифилис. Това би потвърдило мнението на съвременните патолози, че венерическият сифилис е съществувал в древна Елада и Рим.

Грехът от насладата от секса

Освен греха на похотта, наказван с болести, които проститутките хващали от всички тези, с които били в досег физически, блудниците въплъщавали също така и греха от сексуалното удоволствие, обединен с този от секс, не водещ до бременност, порицават от отците на църквата. Апостолическата Конституция (7.2) забранява всяко действие с гениталиите, което не води до зачеване, включително аналния секс и оралните действия. Изкуството, показвано от проститутките се състояло именно от използване на всички сексуални техники, увеличаващи удоволствието на техните клиенти. Затова не е изненадващо, че Лактанций осъжда заедно содомията, оралните действия и проституцията (Divin. Inst. 5.9.17).

Една техника, изучена до съвършенство от проститутките едновременно увеличавала удоволствието на техните клиенти и била средство за контрацепция. Описанието на проститутките на Лукреций като извиващи се по време на съвкуплението (De rer. nat. 4.1269-1275) напомня на това от Вавилонския Талмуд (Кетубот 37а): „Равин Йосе е на мнение, че жена, която проституира, се обръща назад, за да избегне забременяване„.

Контрацепция

В проповедите на църковните отци контрацепцията и проституцията създавали двойка, която може да доведе само до смърт. Св. Йоан Златоуст заявява в Проповед 24 върху Послание към Римляни 4: „Защото  куртизанката не е просто куртизанка, ти също така я превръщаш в убийца. Не можеш ли да видиш връзката: след пиянството, съвкупление; след съвкуплението, изневяра; след изневярата – убийство?“ Според Плавт, абортът е вероятното действие, което бременната проститутка ще извърши (Truc. 179), или – както Овид предполага – като пие отрови или като пробие с остър инструмент, наречен foeticide (убивач на фетуси), мембраната, която е около фетуса (Amor. 2.14). Прокопий Кесарийски заявява категорично, че когато е била проститутка императрица Теодора е знаела всички методи, които могат да предизвикат аборт (Anecd. 9.20).

Едновременно Didascalia Apostolorum (2.2) порицава както аборта, така и убийството на деца: „Няма да убиваш детето с аборт и няма да го убиваш щом се е родило„. През 374 г. декрет на императорите Валентиниан I и Валенс забранил убийството на деца под страх от смъртно наказание (Cod. Theod. 9.14.1). Въпреки това тази практика, която била често срещана в римския период, продължила. Това е причината Тосепта (Oholoth 18.8) да повтаря през IV век предупреждението, отправено от Мишна през II век: „Обиталищата на гоите са нечисти… Какво изследват [равините]? Дълбоките канали и нечистата вода„. Това подсказва, че гоите-неверници са се отървавали от техните абортирани деца в канализацията на техните собствени къщи.

Новородените бебета, които са били убити и хвърлени в главния канал на ашкелонските бани са били предимно момчета[12]. Това противоречи на твърдението на В. Питърсън (W. Petersen), че „Убийството на деца… се асоциира с по-високата стойност на мъжете[13]. Според него, когато има практика да бъдат убивани деца, момичетата са елиминирани първи, последвани от деформираните и болни деца, нежелани деца по магически причини (като например няколко раждания – близнаци или тризнаци) или поради социален остракизъм (като копелета). Отвъд биологичния факт, че ражданията на момчета са по-многобройни от ражданията на момичета, мъжката доминация при убийствата на деца в Ашкелон може да се отнесе в този конкретен случай именно от самата работа на майките на тези новородени деца.

Според Против Неаира на Аполодор, гръцките хетери основно купували млади робини или осиновявали новородени момичета, които са останали сами. Те ги обучавали в занаята на проститутките и ги държали в публичните домове, докато момичетата не станели достатъчно възрастни, за да работят сами и да издържат своите осиновителки, когато те остареят. Съответно, в общество на проститутки, не би ли трябвало „естественият“ подбор на Питърсън да се обърне? Бебетата момичета биха били запазени живи и отгледани в публичните домове, за да могат в един момент да поемат занаята от майките си, когато привлекателността на вторите вече е залиняла. Не би било възможно да се отгледат момчета по този начин[14].

Белязани от греховете на похотта, насладата от секса и убийството, византийските проститутки обаче никога не са били „брандирани“, за разлика от римските проститутки, които по закон е трябвало да изглеждат различно от уважаваните млади момичета и матрони и следователно е трябвало да носят тогата, която е само за мъже (Hor. Sat. 1.2.63). Също така средновековните блудници в Западна Европа редовно са изобразявани носейки раирани рокли, райетата бидейки иконографския атрибут на „хората извън закона“ като болните от проказа и еретиците [15]. Описанията на физическия аспект на византийските проститутки са в най-добрия случай неясни, като например „облечена като любовница“ в Мидраш Генезиз Раба (23.2). Можем само да си представим техния външен вид от фрагментирани доказателства, като например роклите с мрежа от мъниста син фаянс, носени от проститутките в древен Египет, от които има няколко запазени в музея по библейска археология Вайнгрийн в колежа Тринити, Дъблин (Weingreen Museum of Biblical Archaeology of Trinity College, Dublin).

Проституцията – социална необходимост

Прогонете проститутките… и ще доведете обществото до хаос заради незадоволена похот„, предупреждава св. Августин (De Ord. 2.12). Той предупреждава, че „неестественият секс е отвратителен, ако е извършен с проститутка и още по-отвратителен, ако е извършен със съпруга… Ако мъж желае да ползва част от тялото на жена, която е забранена да се ползва за това, то е много по-срамно за  съпругата да позволи това престъпление да бъде извършено върху нейното тяло, отколкото да позволи това да бъде извършено върху друга жена“ (De bon. conjug. 11.12). Следователно, в добре организирания свят на Божия град, няма каквото и да е нужда от домашна контрацепция. Ако бъде обладан от порив, неводещ до размножение, мъжът просто отива при проститутка и излива спермата си, но в нея, тъй като coitus interruptus (прекъсването на половия акт преди еякулация) е стриктно забранено. Ролята на блудницата следователно е да бъде „естествен“ контрацептив.

В резултат на тази логика, сексуалното потискане, диктувано от отците на църквата води до засилване на еротиката в ръцете на проститутките. Докато контролираната сексуалност с цел зачеване се пази вкъщи, удоволствие разцъфтява сред блудниците. Мидраш Генезиз Раба (23.2) обяснява, че по времето на Великия потоп мъжът е имал по две жени – една да му ражда деца и една само за сексуални удоволствия. Втората вземала „чаша корени„, за да стане стерилна и било обичайно да прави компания на мъжа облечена като любовница. Нима това не напомня на триадата на Аполодор, ампутирана от наличието на pallake – наложницата? Нима тогава ценностите не са се променили въпреки настъпването на юдео-християнската цивилизация?

Всъщност, ценностите са се променили, но в този конкретен контекст за по-лошо. Откровеността е отстъпила на срамежлива нечестност, показвана едновременно от равинистичния юдаизъм и патристичното християнство. Подобно пуританство със сигурност може да бъде обвинено за разцъфтяването на проституцията във Византия и нейната роля за увеличението на изоставените деца. Вярата, споделяна от св. Августин и Йероним Блажени по отношение на проституцията насърчавало проституцията по абсолютно същия начин по който викторианския публичен дом е, според Мишел Фуко, издънка на буржоазния пуританизъм[16].

Библиография и бележки

[1] По-специално, вижте дискусията в M. Lloyd, Euripides Andromache (Warminster, 1995), pp. 6 ff.

[2] Френски, буквално „тройка“ –  уговорка, в която трима души имат сексуална връзка, често ситуация, при която има женена двойка и любовник на един от тях.

[3] P. Salmon, Population et dépopulation dans l’empire romain (Bruxelles, 1974), p. 45.

[4] Особено Канон 87 от Вторият трулски събор (Πενθέκτη Σύνοδος), 692 г. Виж C.J. Héfélé, H. Leclercq, Histoire des Conciles, T. III. (Paris, 1909), p. 573.

[5] Palatine Anthology (A.P.) 5.46; 5.101; 5.302 и 5.308. Виж също, R.C. McCail, ‘The Erotic and Ascetic Poetry of Agathias Scholasticus’, Byzantion 41 (1971), p. 215.

[6] G. Mazor, ‘City Center of Ancient Bet Shean – South’, Excavations and Surveys in Israel 1987/88, Vol. 6 (1987), pp. 18 ff.; R. Bar-Nathan and G. Mazor, ‘City Center (South) and Tel Iztabba Area. Excavations of the Antiquities Authority Expedition, The Bet She’an Excavation Project (1989-1991)’, Excavations and Surveys in Israel, Vol. 11 (1993), pp. 43 ff.

[7] M. Piccirillo, Madaba le chiese e is mosaici (Milano, 1989), pp. 134 ff.

[8] R. Duncan-Jones, The Economy of the Roman Empire. Quantitative Studies (Cambridge, 1982, 2nd ed), p. 246.

[9] Agathias, A.P. 5.302; Alexis, fr. 103 (Athenaeus XIII 568a), Kassel-Austin ed.

[10] L.E. Stager, ‘Eroticism and Infanticide at Ashkelon’, Biblical Archaeology Review XVII, No. 4 (July-August 1991), pp. 50 ff.

[11] P. Smith and G. Kahila, ‘Bones of a Hundred Infants Found in Ashkelon Sewer’, Biblical Archaeology Review XVII, No. 4 (July-August 1991), p. 51.

[12] Благодарности на проф. П. Смит (P. Smith), за това, че информира автора на 11 ноември 1994 г. за последните резултати от нейното палеоантропологично изследване.

[13] Population (New York-London, 3rd ed., 1975), p. 205.

[14] Авторът благодари на д-р М Лойд (Dr M. Lloyd) от Класическия департамент, University College Dublin, за дискусията за продължителността на проблема и за предлагането на тази хипотеза.

[15] J.-Cl. Schmitt, ‘Prostituées, Lépreux, Hérétiques: les rayures de l’infamie’, L’Histoire No. 148 (Octobre 1991), p. 89.

[16] Histoire de la Sexualité. 1. La volonté de savoir (Paris, 1976) p. 11.

Facebook Comments

2 Comments

    1. Здравейте,

      Всичко след първоначалните скоби, е текст на автора Клодин Дофин (Claudine Dauphin) от Centre National de la Recherche Scientifique, Париж, а не лично мнение на преводача.

      Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.