Татуиране на класическия Йерусалимски кръст, който изглежда така поне от началото на XVII век. Снимки: Anna Felicity Friedman
В стария град на Йерусалим днес можете да откриете една уникална историческа реликва – единствената оцеляла фирма за татуировки на поклонници, Razzouk Ink. Това е място, където древни артефакти се срещат със съвременни машини, богата история се пресича с модерни технологии. Преди двадесет години, като начинаещ изследовател на татуировките, за първи път прочетох за приключенията на християнските поклонници в Светите земи и за незаличимите сувенири, които те са поставяли по кожата си. Никога не съм очаквала, че един ден ще имам възможността да последвам стъпките им и да получа своя собствена, пише Ана Фридман за Atlas Obscura.
Точно пред портата Яфа в Стария град на Йерусалим можете да се спуснете по втората странична уличка вляво, както направих аз, намирайки отдих от напичащото слънце и напускайки суматохата на претъпкания главен площад. На другия край на тихия калдъръмен път се намира малък магазин, почти скрит от импозантната си табела. Ако не знаехте нищо за невероятната, многовековна история на семейството, което управлява този магазин, надписът на табелата можеше да ви накара да се замислите: „Татуировки с наследство от 1300 г. насам“.
В продължение на 700 години семейство Раззук татуира знаци на вярата. Те са копти християни, които са се заселили в Йерусалим преди четири поколения, като семейството е усвоило занаята на татуирането в Египет, където вярващите носят подобни надписи. Сведенията за подобни татуировки датират поне от VIII век в Египет и VI век по Светите земи, където Прокопий от Газа пише за татуирани християни, имащи по телата си рисунки на кръстове и името на Христос. Ранните татуировки са самоидентифицирали местните християни в Близкия изток и Египет. По-късно, когато вярващите идват в Светите земи на поклонение, практиката се разширява, за да предложи на тези пътници трайни доказателства за тяхната преданост и поклонничество.
Влизайки в Razzouk Ink, ще откриете смесица от каменни стени и открити греди, придаващи античен характер на пространството, докато стерилният салон за татуировки се крие зад стена. Във витрина, наподобяваща музей, се съхраняват семейни антики, а изложба от снимки по стените предлага поглед към миналото на семейството.
Семейните предания разказват, че включването на рода Раззук в тази културна практика датира някъде от 1300 г. То е започнало първо в Египет сред коптските (православни) християни, а по-късно се пренася в Светите земи за всички желаещи християнски поклонници. „Моите предци винаги са били във връзка с Църквата, затова е възможно да са научили тази практика оттам“, споделя Васим Раззук (Wassim Razzouk), настоящият татуировчик на семейството.
Разкази на поклонници от края на XVI в. предлагат поглед към културата на татуиране в онази епоха и как тогава е трябвало да се татуират носители като Раззукови – с игли за шиене, завързани за края на дървена дръжка. От тези разкази научаваме за мотивите, които трайно са се наложили като татуировки за поклонници. Такива са например йерусалимския кръст – мотив, състоящ се от централен символ с равни рамене, обграден от четири по-малки версии, както и изображения на Исус Христос, латински сентенции, дати в знамена и други.
Изчерпателното описание на историческата техника идва от преподобния Хенри Мондрел (Henry Maundrell), капелан в офиса на Английската левантска компания в Алепо, Сирия. През 1697 г., в деня преди Великден, той става свидетел на процеса на татуиране в Йерусалим върху група християнски поклонници, пътуващи с него. Маунтрел пише:
На следващата сутрин не се случи нищо необичайно, което даде възможност на много от поклонниците да маркират ръцете си с обичайните знаци на Йерусалим. Художниците, които се заемат с тази операция, я правят по следния начин. Те имат дървени печати на всяка фигура, която желаете. Първо я отпечатват върху ръката ви с въглен на прах, след това вземат две много тънки игли, завързани една за друга, и като ги потапят често като перо в определен вид мастило, съставено, както ме информираха, от барут и волска жлъчка, правят с тях малки пробождания по линиите на фигурата, която са отпечатали и след това измиват кожата с вино, за да приключат работата. Тези пробождания се правят с голяма бързина и сръчност, като рядко пробиват толкова дълбоко, че да потече кръв.
Яир, прадядо на сегашното поколение семейни татуисти в Razzouk Ink, се заселва в Стария град на Йерусалим в края на XIX в., когато градът още е в пределите на Османската империя. Той донася познанията за татуирането и набор от старинни шаблони, на които са изобразени традиционните рисунки, единият от които датира от 1749 г. По това време в Светите земи още няколко семейства татуират, включително арменски конкуренти в Йерусалим, а други практикуват във Витлеем и Яфа.
Но по време на Израелската война за независимост през 1947 г. много палестинци биват прогонени и напускат домовете си, заедно с коптските християни като Раззукови, които заминават за съседна Йордания. Татуирането на поклонници се превръща в отмиращо изкуство. След като конфликтът утихва, Раззукови се завръщат в Йерусалим, където единствено те стават пазители на този стар занаят. „След 1948 г. [синът на Яир] Якуб е единственият татуист, останал в Израел“, казва Антон за баща си, като това положение продължава до 60-те години на ХХ век, когато започва да се развива татуирането в западен стил.
Якуб става единственият изпълнител на тази услуга за коптските поклонници, които се отправят към Светите земи, особено за Великден, за да се поклонят и да отбележат вярата си. Антон разказва историята на един мъж, чиито ръце били покрити с дати – всяка от тях представлявала последователна година на поклонничество от 30-те години на миналия век насам. След Шестдневната война през 1967 г. обаче ограниченията за пътуване на египтяни до Израел значително затрудняват провеждането на тези ежегодни поклоннически пътувания.
Семейството обаче продължава. Антон поема татуирането от баща си, като все пак има достатъчно постоянен поток от клиенти. Изглеждало, че бизнесът можел да умре заедно с него, тъй като първоначално нито едно от децата му не проявило интерес да продължи семейния занаят. Но преди няколко години синът на Антон – Васим, който е учил в колеж по мениджмънт на хотелиерството, се заинтересувал от татуировките благодарение на страстта си към мотоциклетната култура. Тежестта на 700-годишното семейно наследство изведнъж се стоварила върху младия мъж и го подтикнала да запази тези знаци на вярата и пътуването.
Уасим се заел да научи бизнеса от баща си (вече пенсиониран) и организирал наставничество от съвременни татуисти за новите техники и съвременните здравни стандарти. В епохата на СПИН отминаха дните, в които е можело да се преизползват едни и същи игли за татуиране в продължение на година или повече, или да се спира кървенето с превръзки, които се взимат от един клиент и се поставят на следващия. Сливането на съвременните хигиенни практики със стотици години история позволява на този исторически бизнес да навлезе в бъдещето, в което трябва да се вземат предвид потенциални опасности като кръвнопреносимите патогени, въпреки че се уповават на Бог за предотвратяване на нещастните случаи.
Васим съживява бизнеса, като разширява дейността си отвъд традиционните татуировки за поклонници към други жанрове. Съпругата му Габриела се присъединява към него и двамата работят рамо до рамо. Семейството се надява, че поне едно от децата им ще тръгне по техните стъпки, но изглежда не са склонни да оказват натиск върху никое от тях да го направи – свидетелство за вярата им в силата на наследството и призива за служба, който вероятно ще се появи сам по себе си.
Ако оставим настрана модерните дизайни, татуировките за поклонничество са това, което кара хората да пропътуват стотици, дори хиляди километри до магазина на Раззукови. Никъде другаде на Земята не може да си направите традиционен християнски дизайн, изработен от шаблони с такава древност (има някои практикуващи в Кайро, но те нямат дълбоката семейна история и колекцията от проверени артефакти на Раззук).
Васим е разработил нови техники за по-бързо и по-добро изписване на традиционните татуировки за поклонници. Той започва като разтрива шаблона с лилаво мастило от хартия за копиране – преносно средство, използвано от десетилетия от съвременните татуисти по света, но преди нововъведението на Васим никога не е използвано за поклоннически печати. Това дава значителни предимства в сравнение с предишните техники, при които шаблонът се потапя в мастило за печати или в прахообразен въглен – несигурен трансферен модел, който се размазва и изчезва по време на процеса на татуиране.
