Ясуке - пътят на черния самурай

Време за четене: 3 минути

Рисунка на Ясуке в детска книжка, илюстрирана от Kurusu Yoshio

Когато се замислим за понятието самурай, веднага си представяме японец с меч, владеещ до съвършенство бойно изкуство и имащ своя стриктна житейска философия. И ако това е било вярно през повечето време, днес ние ще разгледаме един по-особен случай – този на самурая Ясуке, който според Histoire Ecclesiastique Des Isles Et Royaumes Du Japon, написана от Франсоа Солиер от Обществото на Исус през 1927 г., е бил родом от Мозамбик и е бил чернокож.

Днес в някои части от развития свят все още се извършват убийства само заради цвета на кожата на жертвите. През XVI век в разпокъсаната от феодални войни Япония, това обаче било основание тъкмо за обратното – да бъде пощаден животът на един смел воин. Японска поговорка гласи, че “за да бъде един самурай смел, той трябва да има черна кръв”. Много може да се спекулира с произхода ѝ, а лишена от контекст може и да допринесе за поредния спор на тема политическа коректност. Воинските качества обаче били най-важни в тогава разделената от феодални интриги Страна на изгряващото слънце. Това било също така и времето, в което първите мисионери от иберийския полуостров достигнали бреговете на Япония и установили търговски и дипломатически отношения с местните феодали.

През 1579 г. историята срещнала гениалния стратег и пълководец Ода Нобунага с йезуитския мисионер от Португалия Алесандро Валинано. Най-ранните свидетелства за събитията се откриват в кореспонденция на двама йезуити – Луиз Фроз и Лоранко Месиа от 1581 г. Историческите извори разказват, че високият два метра Валинано събирал тълпи от любопитни местни жители, жадни да зърнат пристигащите с кораби чужденци. Той водел със себе си чернокож слуга от Източна Африка. В лицето на 25-годишния чернокож мъж, доведен от португалеца, японският феодал видял обаче нещо повече от роб. Интересът на галвнокомандващия бил привлечен заради историите за физическите способности на африканеца. “Висок 1.88 м., черен като коза, мускулест и добре изглеждащ, силен като десетима мъже”, описват го от своя страна японците в Шинчококи – архив на един от клановете на име Маеда.

В момента, в който военният лидер научил това, той наредил на йезуита да се яви при него със своя слуга. Нобунага бил страшно впечатлен от способността на Ясуке (Yasuke, на японски 弥助 или 弥介, 彌助 или 彌介) да говори японски, но най-много го изумил цветът на кожата му – нещо, което било невиждано за тези географски ширини по това време. Генералът наредил младият мъж да бъде съблечен чисто гол, смятайки кожата му за боядисана. Впрочем, Стефан Цанев разказва идентична история за българските войници по време на първата световна война, биещи се на дойранските възвишения срещу колониалните съюзнически войски в том III на “Български хроники”.

*Илюстративна картина на черен самурай. Това не е Ясуке.*

С времето чернокожият самурай станал близък до Нобунага и се издигнал бързо в йерархията на японското общество. Според архива на Маеда, в списъка с оказани почести, влиза цяла резиденция и къс церемониален меч катана, подарени му лично от феодала. Японското му име също било дадено от пълководеца – истинското му никога не било записано. Той бил единственият чуждестранен войник по това време. Историците все още спорят дали е дошъл от Конго или Мозамбик, но консенсусът е, че произхождал от Източна Африка. Щастието на младежа обаче не продължило дълго.

Нобунага се самоубил чрез сепуку през 1582 г. в храма Ханоджи в Киото, след като бил нападнат от своя доскорошен подчинен генерал Акечи Мицухиде. Смята се, че Мицухиде атакувал Нобунага, за да предотврати предаването на властта от Нобунага на неговия партньор Мори Ранмару, с когото Нобунага имал ритуална хомосексуална връзка (шудо).

След смъртта на даймьо Ода Нобунага, Ясуке останал лоялен на клана и се бил на страната на неговия наследник Нобутада, който също бил победен и също като баща си извършил сепуко пред настъпващите войски на Акечи. Победителят Акечи Мицухиде отказал на Ясуке достйна смърт, заявявайки, че той не е японец и следователно няма нужда да умира. Африканецът бил изпратен в църква. Няма друга информация за случилото се след това. Според легендите, черният самурай се върнал обратно в родината си и пренесъл традицията за носене на кимоно в родния си край.

Самият Ода Нобунага бил интересна личност. Бил привърженик на западното влияние – наредил на подчинените си да се обличат като западняците, въоръжавал войниците си по европейските стандарти. Историята е запомнила много мъдрости, изречени от него. Той бил убеден будист. „Човешките ни петдесет години са само мимолетен сън сред вечното ни лутане в безкрая от прераждания“, казвал той.

Днес не една компютърна игра или филм се занимава с темата. Черният самурай от години е част от поп културата и източник на вдъхновение както за хип-хоп музиканти, така и за гейм индустрията. В игри като Dynasty Warriors и Samurai Warriors, I и II геймърите могат да се въплътят както във виртуалния образ на Ясуке, така и в тези на другите споменати безстрашни феодални воини.

Насладете се и на това кратко видео за него: