Политическото насилие около евровота във Великобритания

Кадър от нападението на Мюсюлманската група за защита над кандидата за евродепутат Томи Робинсън в Олдъм, 19 май

Великобритания е изправена пред може би последните си избори за европейски парламент. И ако доста често страната е давана за пример със своите дълговечни демократични институции и свободни избори, в които всеки спокойно може да защити своите идеи чрез публичен дебат. Последните дни някои политически мнения биват третирани доста по-особено, като двойният аршин спрямо десните идеи става все по-видим. Става дума за политическото насилие, което бива ползвано срещу две партии – ЮКИП и новосформираната „Брекзит“ партия на Найджъл Фараж. Възходът им зарадва някои и разгневи силно други, което доведе и до няколко случая на недопустимо физическо насилие над политически кандидати.

Партията ЮКИП (United Kingdom Independence Party – Партията за независимост на Великобритания) бе ръководена дълги години от Найджъл Фараж, който я превърна от малка партия, почти без влияние в британската политика, в играч, с който всички трябва да се съобразяват. Първоначално партията има за основен тема напускането на Европейски съюз, но Фараж разширява темите до миграцията, с което се харесва на мнозина бели британци. Така идват големи пробиви на местните избори през 2013 г., изборите за Европейски парламент през 2014 г., когато партията вкарва най-много евродепутати от Обединеното кралство и на парламентарните избори през 2015 г. Поради спецификите на британската избирателна система – мажоритарния вот и системата победителят прибира всичко, разпръснатите избиратели не успяват да вкарат достатъчно свои представители в парламента за сметка на традиционните партии. Нарастващото влияние на ЮКИП става все по-осезаемо и е сред основните фактори правителството на Камерън на свика референдума за излизана на страната от ЕС. Малко след победата с 51% на вота, Фараж се оттегли от политиката и начело на бившата му партия застана далеч не толкова харизматичния Джерард Батън.

Срокът, който бе поставен за окончателно напускане на страната мина и отмина, преговорите се влачат и британската политика роди абсурд като това противник на напускането на Европейски съюз – Тереза Мей от Консервативната партия, да води преговорите и да защитава многократно своите предложения за сделка, а дългогодишния противник на съюза (и отявлен марксист) Джеръми Корбин да е на еврофилската позиция. Неяснотите какво точно, кога и дали Великобритания ще направи безпрецедентното и наистина да напусне съюза.

Хаосът в отношенията между Лондон и Брюксел и поредното отлагане доведе до ситуация, при която британските граждани все пак ще могат да гласуват за свои представители в Европейския парламент. И така, на 20 януари 2019 г. Найджъл Фараж излезе пак на преден план и създаде нова партия – „Брекзит“ партията. Тя си поставя за цел да довърши започнатото от Фараж и неговите хора преди 3 години и да защити волята на британския суверен. Старата му партия ЮКИП пък привлече в листата си доста популярни имена от британската контра-култура. Става дума за личности като Томи Робинсън, който от години говори за т.нар. grooming gangs – банди, занимаващи се с насилствена проституция на местни момичета, включително с деца, съставени почти изключително от арабски, пакистански, турски, албански и др. корени. Томи Робинсън бе осъден и лежа в затвора ефективно за това, че предаваше на живо през Фейсбук делото, на което една от тези групи.

Други попълнения за ЮКИП са популярният десен влогър и онлайн коментатор Карл Бенджамин, по-известен с псевдонима си Sargon of Akkad, както и осъденият за шега с кучето си комик Марк Мийчън, познат с псевдонима си Count Dankula. С тези кандидати партията показва, че взема насериозно притесненията на мнозина британци от последствията от миграцията, както и заради нарастващата цензура онлайн.

С подобни популярни идеи – независимо дали сте съгласни или не – и двете партии засега се справят доста добре в предварителните проучвания. „Брекзит“ партията даже е първа по популярност за евровота според последните проучвания, събирайки по-голяма подкрепа от Консервативната и Лейбъристката партия взети заедно. Естествено, статуквото няма как да се остави да загуби без битка. Но някой явно е приел идеята за предизборна битка доста присърце и то доста буквално. За последните седмици Найджъл Фараж, Томи Робинсън и Карл Бенджамин биват нападани на срещи с избиратели многократно, като биват заливани с млечни шейкове. Арестувани и обвинени за тези атаки няма, като масовите медии дори окуражават подобни атаки като изразяване на политическо мнение. Когато обаче през март тази година поддръжник на Брекзит уцели с яйце Джеръми Корбин, той бе осъден на месец затвор, а медиите правилно нарекоха това действие недопустимо. Освен замерянето с храна на десните кандитати обаче се стига и до доста по-сериозни сблъсъци.

Един такъв шокиращ случай е от 19 май, от град Олдъм, в графство Голям Манчестър. Група от около 300 маскирани младежи, самоопределящи се като участници в Muslim Defense League (Мюсюлманска лига за защита) се събират и ескортирани от полиция преминават около две мили до срещата на Томи Робинсън с избиратели. Въпреки че според настоящите закони във Великобритания закриването на лице на публично място е престъпление, полицията не обръща внимание и ескортира младежите с маски, скандиращи необезпокоявани ислямистки лозунги. За сравнение само преди няколко дни британец бе глобен 90 паунда за това, че разхождайки се по улицата е скрил лицето си шапка и шал от камера.

Когато пристигат при събитието, те започват да мятат тухли, бутилки и предмети и по-късно се стига и до ръкопашен бой. Можете да видите видеото, заснето от първо лице от един от участниците и сами да прецените дали искате да видите такова нещо в който и да е европейски град.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=1mnHzF70Now&w=560&h=315]

Независимо дали вие лично сте съгласни с тезите и политиките на ЮКИП и „Брекзит“ партията, смятам, че всеки цивилизован гражданин трябва да е против политическото насилие. Ако ли не, изборите стават безсмислени и тогава важно става само кой може да събере по-голяма тълпа и повече биячи – а ние не искаме да живеем в такъв свят, нали?