Да си затворим очите

Време за четене: 2 минути

В шеги и закачки градската легенда, дето не съществува (по мотиви от bTV), е стигнала до Португалия. Аха, сладури, за „синия кит“ говоря. Същият, който беше определен като „борба за онлайн посещения“ (неясно на какво), а говорещите за него – обвинени в „довеждане до психоза на българския родител“. И понеже вчера се навършиха 31 години от трагедията в Чернобил, ми се ще да си изясним някои неща.

1. Що не сте се сетили през 86-та да обвините радио „Свободна Европа“ в причиняване на душевен дискомфорт, понеже са си позволили да съобщят за тежка авария в атомната електроцентрала. Ми, да, помислете, през призмата популярните медии би звучало така: „Ако говорим за Чернобил и предупредим хората да не ядат плодове и зеленчуци, децата като чуят това, ще почнат масово и безконтролно да ядат плодове и зеленчуци. Затова никакъв Чернобил в новините!„.

2. Какво означава „довеждане до психоза“? Българските родители лабилни хамстери ли са, та да не искат да знаят за потенциална опасност, която може да засегне децата им? Спомнете си 90-те и нахлуването на хероина в България. Толкова млади хора са си отишли най-вече защото не са имали грам информация в какво се забъркват. Години по-късно в училище постоянно ни изнасяха лекции на всякакви „дискомфортни“ теми: от болести, предавани по полов път, до наркотици. И имаше смисъл.

„Играта“ е достигнала до Португалия.

Също и до Словакия.

В началото на този месец 15-годишно момиче в румънския град Сибиу скача от 9-ия етаж, а елементи от играта „Син кит“ са открити в профилите й във Фейсбук и Инстаграм. Не знам как са реагирали румънските медии през февруари, когато за първи път започна да се говори за това, но знам, че сега лично вътрешният министър на Румъния Кармен Дан и столичният кмет Габриела Фиря са се заели със случая. Знам и че информация за делото срещу Филип Будейкин-Лисицата (създателят на „Синия кит“) имаше в информационна агенция ТАСС преди месеци. Напълно достъпна за всеки.