Цензурата в интернет е световен проблем. Снимка: NASA, Unsplash
Близо 60 процента от населението на света (4,66 милиарда души) използва интернет. Той е нашият източник на незабавна информация, развлечения, новини и социални контакти и е нормално все повече държави, корпорации и отделни граждани да искат да контролират какво има в него.
Но къде по света гражданите могат да се радват на равен и свободен достъп до интернет – ако изобщо могат да се радват?
В това проучвателно изследване британския изследователски център Comparitech направи сравнение по държави, за да види къде биват налагани най-строги ограничения за интернет и къде гражданите могат да се радват на най-голяма онлайн свобода. Това включва ограничения или забрани за използване на торенти, порнография, социални медии и VPN мрежи, както и ограничения или тежка цензура на политическите медии. Тази година те са включили и ограничението на приложенията за изпращане на съобщения/VoIP. Изследването им е безспорно интересно, макар че значително са омаловажили политическата цензура над умерените и крайнодесните възгледи в англоезичния свят.
Въпреки че обичайните заподозрени заемат челните места, няколко на пръв поглед свободни държави се класират изненадващо високо. С продължаващите ограничения и подготвяните закони нашата онлайн свобода е изложена на по-голям риск от всякога.
Comparitech са оценили всяка държава по шест критерия. Всеки от тях е оценен с две точки, с изключение на приложенията за съобщения/VoIP, които са оценени с една точка (това се дължи на факта, че много държави забраняват или ограничават определени приложения, но разрешават такива, които се управляват от правителството/телекомуникационните доставчици в страната). Страната получава една точка, ако съдържанието – торенти, порнография, новинарски медии, социални медии, VPN мрежи, приложения за съобщения/VoIP – е ограничено, но достъпно, и две точки, ако е напълно забранено. Колкото по-висок е броят на точките, толкова по-силна е цензурата.
Страните с най-лоша интернет цензура
Северна Корея и Китай (11/11) – Никоя карта на онлайн цензурата не би била пълна без тези две страни начело на списъка. Няма нещо, което да не е силно цензурирано благодарение на желязната им хватка над целия интернет. Потребителите не могат да използват западни социални медии, да използват торенти или VPN*. А всички политически медии, публикувани в страната, са силно цензурирани и се влияят от правителството. Двете страни също така спират приложенията за съобщения от чужбина, принуждавайки жителите да използват такива, които са създадени (и се контролират) в страната, например WeChat в Китай. WeChat не само не разполага с никаква форма на криптиране от край до край, но приложението има и задни вратички, които позволяват на трети страни да имат достъп до съобщенията.
Иран (10/11): Иран блокира VPN мрежите (разрешени са само одобрените от правителството, което ги прави почти безполезни), но не забранява напълно торентите. Порнографията също е забранена, а социалните медии са подложени на все повече ограничения. Блокирани са Twitter, Facebook и YouTube, като се увеличава натискът за блокиране на други популярни сайтове за социални медии. Много приложения за съобщения също са забранени, като властите настояват за местни приложения и услуги като алтернатива. Политическите медии са силно цензурирани.
Беларус, Катар, Сирия, Тайланд, Туркменистан и ОАЕ (8/11): Туркменистан, Беларус и ОАЕ са включени в нашата класация на „най-лошите държави“ през 2020 г. Но тази година към тях се присъединяват Катар, Сирия и Тайланд. Всички тези държави забраняват порнографията, имат силно цензурирани политически медии, ограничават социалните медии (забрани се наблюдават отскоро и в Туркменистан) и ограничават използването на VPN. Най-голямо увеличение на цензурата се наблюдава в Тайланд, където беше въведена забрана за онлайн порнография, в резултат на която бяха премахнати 190 уебсайта за възрастни. Сред тях беше и Pornhub (който през 2019 г. фигурираше сред 20-те най-посещавани уебсайта в страната).
*Въпреки че VPN мрежите са технически блокирани, някои от тях все още работят в Китай. Същото важи и за порнографските уебсайтове в много от гореспоменатите държави. Много порнографски уебсайтове създават „огледални“ сайтове, за да осигурят достъп на хора в държави с ограничен достъп, но те често биват блокирани, след като властите разберат за тях.
Страните, които са увеличили цензурата през 2021 г.
Ако сравним резултатите за всяка държава от проучването ни за 2020 г. с тези за 2021 г., ще видим, че три държави са увеличили цензурата си. Една от тях, както вече видяхме, е Тайланд. Във втората, Гвинея, се наблюдава повишено спиране на политическите медийни ограничения или заплахи за спиране в няколко уебсайта по време на изборите през октомври 2020 г., както и ограничения в социалните медии по това време (а също и преди гласуването през март).
Третият случай обаче е може би най-изненадващият. В първото проучване на Comparitech Гърция получи само една точка за ограничаването на торентите (което се среща във всяка изследвана държава). Но при повторното изследване през 2021 г. тя получава 3 точки. Това се дължи на засилените действия срещу торентите и ограниченията върху политическите медии. Репортери без граници предполагат, че през 2020 г. е имало намаляване на свободата на печата. Медиите, които са били критични към правителството на дясноцентриста Кирякос Мицотакис, са били пропускани или са получавали непропорционално малки суми от данъчните отстъпки. През февруари 2021 г. на обществените телевизионни канали беше наредено да не излъчват видеоклип, който показва как министър-председателят пренебрегва наложения локдаун. Отразяването на бежанската криза според изследователите е било силно ограничено. През април 2021 г. беше убит и известният гръцки криминален журналист Гиоргос Караиваз.
Онлайн цензура в Европа
18 държави са забранили или затворили сайтове за торенти. Няколко държави също са въвели мерки, но засега не блокират уебсайтове (България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Словакия и Словения). Тъй като те не блокират сайтове за торенти, те не са оценени като „блокирани сайтове“, а вместо това са оценени като „ограничени“. Всеки от нас обаче знае, че българските торент сайтове, редом с руските, са едни от най-добре заредените в света и са изключително популярни и извън страната, включително и за чужденци.
Макар че в Испания сайтовете за торентиране често са блокирани (поради което тя е класифицирана като страна с блокирани сайтове за торентиране), правилата разрешават торентирането за лична употреба (изтегляне за гледане, но не и за качване или разпространение).
Украйна ограничава онлайн порнографията, а Беларус и Турция забраняват/блокират изцяло това съдържание.
Политическите медии са ограничени в 12 държави. Както вече видяхме, тази година към този списък се присъединиха Гърция, както и Унгария и Косово.
Две държави силно цензурират политическите медии – Беларус и Турция. През годините в цяла Западна Европа има силно ограничаване на определени десни идеологии, включително със силна намеса на държавата в социалните мрежи преди избори в Германия.
Нито една европейска държава не блокира или забранява социалните медии, но пет ги ограничават. Това са Беларус, Испания, Турция, Украйна и Черна гора.
Турция ограничава използването на VPN мрежи, а Беларус ги забранява изцяло.
Приложенията за изпращане на съобщения и VoIP не са ограничени в цяла Европа.
Онлайн цензура в Северна Америка
Канада, Мексико и Съединените щати забраниха или закриха сайтове за торенти, като срещу потребителите им има наложени изключително сериозни санкции.
Куба е единствената страна, която ограничава онлайн порнографията, силно цензурира политическите си медии и ограничава VPN мрежите.
Шест други държави (Гватемала, Хондурас, Мексико, Никарагуа, Панама и Ел Салвадор) са въвели известни ограничения за политическите си медии. През тази година оценките за САЩ отбелязаха подобрение в тази област, тъй като ограниченията върху политическите медии бяха облекчени след последните президентски избори – това е оценката на очевидно левите масмедии, които направиха безкрайна кампания срещу бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, а избирането на опонента му Джо Байдън се случи след безпрецедентна цензура срещу десни медии и активисти в социалните мрежи Facebook и Twitter, скриване на от търсачката Google на статии, които можеха да навредят на кандидата на левицата и дори блокиране на действащ президент на САЩ от профила му.
Куба и Хондурас имат ограничения в платформите на социалните медии.
В Белиз, Куба и Мексико са наложени ограничения върху приложенията за съобщения и VoIP. Куба ограничи достъпа до социалните медии и WhatsApp след антиправителствените протести през 2021 г. В Мексико някои доставчици на интернет услуги блокират VoIP услугите, а в Белиз телекомуникационните доставчици предлагат свои собствени VoIP услуги, като забраняват други.
Онлайн цензура в Южна Америка
Аржентина е единствената страна, която активно блокира уебсайтове за торенти, а Венецуела е единствената, която ограничава онлайн порнографията.
Политическите медии са ограничени в половината (6) от обхванатите от нас южноамерикански държави. Във Венецуела тя също е силно цензурирана, като се правят постоянни опити за контрол на новините и заглушаване на независимите медии.
Понастоящем в нито една от държавите няма ограничения или забрани за използване на VPN.
В три държави са въведени ограничения върху приложенията за изпращане на съобщения/VoIP (Бразилия, Гвиана и Венецуела). Освен че най-големият доставчик на интернет услуги в Бразилия забрани приложенията за VoIP, съществува и законопроект, който заплашва да наложи проследяване на частните съобщения (към момента на изготвяне на доклада обаче той все още не е подписан).
Онлайн цензура в Азия
12 азиатски държави са блокирали или забранили сайтове за торенти.
Повечето азиатски държави са въвели ограничения върху онлайн порнографията (40 от 49-те обхванати от Comparitech страни – 82%), като 27 от тях са напълно забранени/блокирани.
Политическите медии също са силно ограничени и цензурирани в Азия. В 43 (88%) от обхванатите от нас държави има ограничения, като в повечето от тях (28) се прилага строга цензура.
Голям брой (32) от тези държави ограничават по някакъв начин платформите за социални медии. Китай, Иран, Северна Корея и Туркменистан отиват една стъпка по-далеч и налагат пълни забрани на популярни платформи за социални медии.
Четири държави имат пълна забрана за използване на VPN (Китай, Иран, Ирак и Северна Корея), а други 11 налагат ограничения.
Ограниченията на приложенията за съобщения и VoIP също са често срещани в Азия – 13 държави прилагат някаква форма на ограничение. Въпреки че Русия забрани руското приложение Telegram, създадено от основателите на популярната социална мрежа ВКонтакте братя Дурови през 2018 г., това беше отменено през юни 2020 г. (Телеграм обаче остава едно от най-свободните приложения за онлайн дискусии и силно го препоръчваме.) Въпреки това, тъй като правителството продължава да търси начини за ограничаване на уебсайтове и приложения извън страната, това може да се промени по всяко време.
Онлайн цензура в Африка
Южна Африка е единствената африканска държава, която активно закрива сайтове за торенти.
В 14 африкански държави има ограничения по отношение на онлайн порнографията, като в четири от тях има пълна забрана (Екваториална Гвинея, Еритрея, Танзания и Уганда). Новите разпоредби в Танзания допълнително определят порнографията като вид „забранено съдържание“.
Повечето от обхванатите от нас африкански държави (43 от 53-81%) ограничават политическите медии. В 11 от тях се прилага силна цензура, като Алжир, Камерун и Чад увеличиха потискането на политическите коментари от последното проучване на Comparitech.
60 % от обхванатите от Comparitech африкански държави прилагат ограничения за социалните медии, но само една от тях – Еритрея – е стигнала дотам, че постоянно блокира достъпа до сайтове на социални медии.
Египет е единствената държава, която ограничава използването на VPN. Въпреки че VPN услугите са законни, уебсайтовете и сървърите на много доставчици на VPN услуги са блокирани (това са най-добрите варианти при избора на VPN услуга в Египет).
Египет е и една от седемте държави, в които има ограничения, свързани с използването на приложения за съобщения/VoIP. Останалите са Бурунди, Екваториална Гвинея, Сиера Леоне, Либия, Мароко и Тунис.
Онлайн цензура в Океания
Австралия е единствената страна, която стриктно прилага забрани за торенти и заедно с Папуа-Нова Гвинея налага ограничения и върху онлайн порнографията. Законът за австралийската служба за радиоразпръскване от 1992 г. обявява за незаконно гледането на порнография в интернет, като го определя като нарушение, за което се налага глоба. Въпреки това само някои градове са се опитали да въведат пълна забрана. Австралийският законопроект за онлайн съдържанието, който се очаква да влезе в сила скоро, също заплашва да ограничи допълнително достъпа до онлайн порно в страната.
Политическите медии са ограничени във Фиджи, Папуа-Нова Гвинея, Самоа и Тонга, но само Папуа-Нова Гвинея има възможност да ограничи социалните медии чрез своя закон за киберпрестъпността, който беше въведен през 2016 г.
Нито една от държавите в Океания не ограничава използването на VPN или приложения за VoIP/съобщения.
Ще се превърне ли онлайн цензурата в „норма“?
Макар да не е голяма изненада, че Китай, Русия и Северна Корея са начело на списъка, нарастващият брой ограничения в много други държави е много тревожен.
От продължаващите опити на Австралия да блокира порнографията до нарастващата политическа враждебност към медиите и активистите в много страни, нашата онлайн свобода е нещо, което вече не можем да приемаме за даденост.
За щастие, VPN мрежите все още предлагат начин на много от нас да сърфират в мрежата частно (и законно). Но тъй като цензурата става все по-разпространена, все повече държави могат да се присъединят към списъка с ограничени права, излагайки на риск личния живот на гражданите в цифрова среда.
Методология
За да разберем до каква степен всяка държава е цензурирана, Comparitech подробно проучиха всяка от тях, за да покажат какви ограничения, ако има такива, налагат за торенти, порнография, политически медии, социални медии, VPN и приложения за съобщения/VoIP.
Те оценяват всяка държава по шест критерия. Всеки от тях е оценен с две точки, с изключение на приложенията за съобщения/VoIP, които са оценени с една точка (това се дължи на факта, че много държави забраняват или ограничават определени приложения, но разрешават такива, които се управляват от правителството/телекомуникационните доставчици в страната). Страната получава една точка, ако съдържанието – торенти, порнография, новинарски медии, социални медии, VPN мрежи, приложения за съобщения/VoIP – е ограничено, но достъпно, и две точки, ако е напълно забранено. Колкото по-висок е броят на точките, толкова по-силна е цензурата.
В някои случаи държавите могат да бъдат оценени като забранили една от тези области, но жителите им могат да намерят начини да заобиколят тези забрани, например с помощта на VPN или огледални сайтове. Въпреки това, тъй като страната налага тази забрана чрез блокиране на уебсайтове или прилагане на закони, страната се оценява като забранила тази област. От друга страна, ако дадена държава е въвела разпоредби, за да се опита да ограничи или забрани дадена област, но потребителите продължават да могат свободно да използват тези услуги/уебсайтове, държавата се оценява само като „ограничена“, тъй като разпоредбите/законите не се прилагат.
Източници
Ежегодна класация на „Репортери без граници“
Данни на Фрийдъм Хаус за ежегодното състояние на свободата на словото по света.
