Учителят Радон Тодев и четата му биват опяти живи преди да спасят хиляди бежанци от Македония

Време за четене: 2 минути

В края на лятото на 1903 г. вече става ясно, че най-масовото въстание в българската история Илинденско-Преображенското няма да може да постигне целта си – освобождение на българските земи в Македония и Одринско.

Башибозукът се отдава на насилия и към България се стичат десетки хиляди бежанци, които търсят спасение. Мнозина от тях биват застигнати от озверелите орди и намират смъртта си. В тези тежки условия, в които България е подложена на силен натиск да не помага на въстаниците, за пореден път проличава геройството на обикновените хора.

Радон Тодев е учител в Банско, който като всеки родолюбив българин в онзи регион, е част от системата на българската организация ВМОРО. По време на въстанието той, като начетен и едновременно храбър човек става войвода на чета. В началото на октомври получава задача заедно със своите момчета да прикрие отстъплението на бежанците по пътя им към свободна България. Тъй като е било явно, че отиват на сигурна смърт, Радон Тодев и неговите четници са опяти живи в църквата в Банско, след което поемат по пътя към вечността.

Radon_Todev's_Grave_October_1926.pngМладежката организация в Банско полага венци на гроба на Тодев през октомври 1926 г. Вестник „Македония“, I (15). 27 октомври 1926. с. 1.

На 4 октомври 1903 г. (22 септември стар стил) четата на Тодев от 70 души заема позиция на височините над Годлевския Балкан и цял ден води неравно, самоубийствено сражение с многократно превъзхождащия ги по численост, въоръжение и опит враг.

Ден преди това в църквата „Св. Троица“ в Банско поп Стойко живи ги опява, защото момчетата знаели, че отиват на сигурна смърт. Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1000 души башибозук – местни мюсюлмански милиции с по-нискокачествено въоръжение. След петчасово ожесточено сражение четниците постепенно са обкръжени, нямат вода и боеприпасите привършват. Въпреки отчайващата ситуация никой не приема предложението на турския командир, албайбаши (полковник) Мустафа Селим Хаджиоглу да се предадат, макар че той им гарантира безопасно изтегляне, запазване на оръжията и на знамето. Когато патроните им свършват, Тодев и хората му водят ръкопашен бой до последния човек, загива цялата чета[1], а жертвите за аскера са 119 души. Практически цялото цивилно население, което охраняват, успява да стигне и пресече българската граница[2]. Тези македонски българи, макар и съсипани и останали без имоти, получават шанс да живеят своя живот и биват разселени из страната, основно в София.

Смелостта и жертвоготовността на четата на Радон Тодев са пример за обич към Родината, който, за съжаление, е посипан с пепелта на забравата.

Чуйте и песента за воеводата:

Библиография

[1] Троански, Х, „Кажи кога да умра“, София, 2007, Работилница за книжнина – Васил Станилов, ISBN 978-954-8248-59-4, стр. 15.

[2] Кьосев, Дино; Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“. стр.133, достъпно на сайта Pro Macedonia.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.