Сенатът и изобщо политиката са били мястото за размяна на най-добрите обиди.
Древните римляни винаги са били извор на мъдрост – все пак те са създали републиката като форма на управление, завладели са познатия им свят и са изградили цивилизация, която е просъществувала над хилядолетие и до ден-днешен е в основата на съвременната ни. Естествено, при толкова умни и способни хора е имало оратори, чиито думи са пробождали по-умело и от меч и са разбивали опонента си само с кратки фрази.
Тук ви предлагаме да прочетете някои от най-добрите словесни удари от наследниците на Ромул и Рем.
1. Всичко, което казваш, е толкова непоносимо скучно, в името на Херкулес, че направо е убийство от монотонност.
Плавт (ок. 250-184 г. пр.Хр.): Ah, lassitudinem Hercle verba tua mihi addunt, enicas.
2. Никой не вярва, че ти си достоен на вниманието му, времето му, за право на глас, на място в обществото или дори на светлината на деня.
Цицерон (106-43 г. пр.Хр.): Nemo congressu, nemo aditu, nemo suffragio, nemo civitate, nemo luce dignum putet.
3. Ти си доносник и копач на кал, измамник продавач на колела, жиголо и учител по злина. Всичко това, Вацера, и, изумително, ти все още си беден.
Марциал (40-103 г. сл.Хр.): Et delator es et calumniator, et fraudator es et negotiator, et fellator es et lanistra, miror quare non habeas, Vacerra, nummos.
4. Той няма ума на спящо двугодишно дете, приспано на ръката на баща си.
Катала (около 84-54 г. пр.Хр.): Nec sapit pueri instar bimuli termula patris dormientis in ulna.
5. Всичко, което правиш, е да тичаш напред-назад с тъпо изражение, нервен като плъх в гърне за печене.
Петроний (починал 65 г. сл.Хр.): Curris, stupes, satagis, tanquam mus in matella.
6. Ти си миризмата на нискокачествен нужник.
Апулей (средата на II век сл.Хр.): Foetorem extremae latrinae.
7. Неговият ум е едно голямо празно поле.
Салуст (86-35 г. пр..Хр.): Vastus animus.
8. Ти се държиш, сякаш си едно от големите момчета.
Хораций (65-8 г. пр..Хр.): Longos imitaris.
9. Той вдига шум като петел, който се кара на кокошката си.
Ювенал (началото на II век сл.Хр.): Ille sonat quo mordetur gallina marito.
10. Все още ли хъркаш? Твоята гладка глава не се ли отчупи почти от нейната дръжка, твоето лице разкопчано от прозявките, спечелени във вчерашния разврат? Имаш ли някакви цели в живота си? Има ли някакъв смисъл в живота ти?
Персей (34-62 г. сл..Хр.): Stertis adhuc? Laxumque caput conpage soluta oscitat hesternum dissutis undique malis? Est alquid quo tendis, et in quod derigis arcum?
