През 1956 г. в Унгария започва въстание против комунистическата диктатура и наложената от СССР доминация над страната. Въстанието от 23 октомври е смело, дръзко, отчаяно и в крайна сметка неуспешно. В Унгария навлизат съветски войски заради изтеглянето на страната от Варшавския договор и погазват желанието на хилядите нормални хора.
За това въстание е писано и казано много. Преди доста години с един приятел се разхождахме по площад „Славейков“, когато там още имаше продавачи на книги. Сред старите и измачкани издания понякога се намират едни такива бижута – него ден стана точно това В ръцете ми бе една книжка с поезия, издадена в малък тираж, посветена на тези събития.
Публикувам тук любимото си стихотворение от нея:
Не, Родината не е намазана филия,
Не е картофена яхния – напразно вдигат пара селцата ѝ
като „малки купички яхния с картофи“…
Родината не е онова място, където можеш добре да
се наплюскаш
За Родината понякога трябва да направиш нещо.
И понякога се налага на гладен стомах да пееш Химна.
Родината понякога трябва да се брани. От грамадни
империи
или от нищожества, загубили душите си, вярата си,
корените си,
от мръсници – бълнуващи обновители на света. От
тези, които след расовите убийства веднага въведоха
класовото изтребване.
Най-гадните тайно си мислеха, че законно си отмъщават.
Наричаха интернационализъм своето безродие.
И не можеха дори да си представят, че онези, които
имат родина, по време на отечествената война събират
храна един за друг.
Страдащи, безимотни селяни дават и нищото,
последния си залък, за да имат сили в борбата „горе в
града“.
И кръв даваха селяните, бедните, милите… Господи,
те източваха кръвта си в буре и го пращаха на път с
каруца, за да помогнат на ранените…
Не се надявайте, родоотстъпници!
Човекът започва там, където свършвате вие…
Жолт Байер – 1956 – „…За да остане следа“
VII
И една песен, посветена на младежите, загинали за свободата на своята родина, която и до днес се пее от унгарци, италианци и българи:
| Avanti ragazzi di Budapest | Напред момчета от Будапеща |
| Avanti ragazzi di Buda, avanti ragazzi di Pest, studenti, braccianti, operai il sole non sorge più ad Est! Abbiamo vegliato la notte Ricordo tu avevi un moschetto Sei giorni, sei notti di gloria I carri ci schiaccian le ossa, Ragazza non dire a mia madre Compagno il plotone già avanza, Compagno riponi il fucile Avanti ragazzi di Buda, | Напред, момчета от Буда, напред, момчета от Пещ, студенти, работници, земеделци, Слънцето вече не изгрява от изток! Ние останахме будни сто нощи Спомням си, че ти имаше пушка Шест славни дни и шест славни нощи Танковете премазаха костите Момичето няма да каже на майка ми Другарите ми застават пред войниците Нашите другари ще скрият оръжията си Напред, момчета от Буда, |
