Обесването на възрожденеца Стоян Табаков в София, 1877 г.

Гост автор: Асен Виденов

На 15 ноември преди точно 140г. в София е обесен от османската власт Стоян Неделчев Табаков, известен като Хаджи Стоянчо Книжар и Стоян Табака. Виден български просветен деец, революционер и национален герой от епохата на българското възраждане. Хладнокръвното и достойно поведение на Хаджи Стоянчо по време на екзекуция, правят силно впечатление на английския репортер на вестник „Стандарт“. След изпълнението на присъдата той откупил дрехите, с които е облечен Табаков и ги подарил на музея на мадам Тюсо в Лондон. След Освобождението при днешния Лъвов мост е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него е осъществен Лъвовия мост, където четирите лъва символизират четиримата обесени от турците софийски книжари.

Стоян Табаков е обесен на мегдана на Капан махала (била е от двете страни на бул. „Дондуков“ след ул. „Веслец“, лобното място е на ъгъла на улица „Веслец“ с булевард „Княз Александър Дондуков“, където софийският книжар е обесен от турците, днес е поставена паметна плоча.) заедно с още трима софийски книжари – Никола Чолака, обесен на Куручешме (на пресечката на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“, пред собствената си книжарница, днес там има паметна плоча) , Киро Геошев – на Говежди пазар (пазаря бил е около тази част на сегашната ул. „Лавеле“ между бул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Позитано“, а бесилката непосредствено до разрушената от бомбардировките църква Свети Спас, днес под Булбанк) и Георги Стоичков в Драз махала ( била е между бул. „Драгоман“, ул. „Цар Симеон“, бул. „Г. Димитров“ и бул. „Сливница“, екзекуцията е станала при днешния Лъвов мост до североизточния лъв, където е поставена паметна плоча) .

На ъгъла на улица „Веслец“ с булевард „Княз Александър Дондуков“, където софийският книжар е обесен от турците, днес е поставена паметна плоча.

Роден е в разложкото село Якоруда. Учи в якорудското килийно училище на поп Стойко Грашкин. Първо е овчар, после e привлечен за съдружник в търговията от своя братовчед, съученик и другар от овчарските години Никола Вардев. Стоян също е Вардев, но носи прякора Табака, защото е бил с бяла кожа и руса коса, отличаващ го от другите Вардевци, които общо взето са чернокоси.(На снимката имената са разменени – по-високият и по-светъл е Стоян Табака).Заедно с Никола през 1864 година отиват на поклонение на Божи гроб и стават хаджии. Около 1864 – 1865 година с Вардев откриват на Златарската чаршия (днешната улица „Сердика“) първата книжарница в София. Единият продава в книжарницата, а другият обикаля и снабдява с просветната стока села и градове. Книжарницата доставя български книги и учебници на училищата в Софийско и Източна Македония.

Книжарите са близки хора на Софийския революционен комитет, основан от Васил Левски в 1870 година и действат като негова връзка в Софийско и на юг. Разнасят книги, карти и учебни пособия в цялата област от Орхание и Трън до Мехомия и Кюстендил, държат връзка с всички учители и по-будни хора. Развиват просветителска дейност държат речи в църквите и на събрания в училищата. В двойните дъна на съндъците с книги пренасят революционна литература и вестниците на българската борческа емиграция. В 1877 година по подозрение за революционна дейност и съдействие на руските войски, турците правят обиск в книжарницата на Вардев и Табаков. Те са арестувани за разпространение на съставения от Вардев сборник-песнопойка „Народни песни“ с патриотични текстове, сред които забранената песен на Добри Чинтулов „Вятър ечи, Балкан стене“. За тази песнопойка книжарите са осъдени на смърт обесени на 15 ноември 1877г.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *